All official European Union website addresses are in the europa.eu domain.
See all EU institutions and bodiesНаправете нещо за нашата планета, отпечатайте тази страница само ако е необходимо. Колкото и малко да е ефекта може да е огромен, когато милиони хора го правят!
Може ли придаването на стойност на природата да помогне за нейното опазване, или се нуждаем от нови модели на управление? Каква е връзката между търговията и загубата на биологично разнообразие и неравенствата? Разговаряхме с James Vause, главен икономист към Световния център за наблюдение на Програмата за околна среда на ООН (UNEP-WCMC), участвал в изготвянето на прегледа на Дасгупта за икономиката на биологичното разнообразие, по-специално на главата относно търговията и биосферата.
Наблюдението на дивата флора и фауна и местообитанията играе важна роля в експертните оценки. Разговаряме с Petr Voříšek, член на координационния екип на Европейския атлас на гнездящите птици 2 към Чешкото дружество по орнитология относно това как такава информация и данни се събират в европейски мащаб и какви са предизвикателствата пред популацията на птиците днес.
Природата в Европа страда от последствията от дългосрочната експлоатация и замърсяване. Природата продължава да ни дава храна, дрехи, лекарства, домове, енергия и други ресурси, но екосистемите и много растения и животни са застрашени от намаляване, а понякога и от изчезване. Кои са човешките дейности, които вредят най-много на природата, и как можем да спрем и да обърнем настоящата тенденция към загуба на биологично разнообразие?
Осведомеността за природата никога не е било толкова важна, колкото днес. В резултат на ограничителните мерки поради пандемията от COVID-19 мнозина се насочиха към найблизките зелени пространства за отдих и утеха — необходимо откъсване от нашето битие в условията на локдаун. Пандемията отново ни напомни за жизненоважната и ценна роля, която природата играе за доброто ни психическо и физическо състояние.
От промени в местообитанията на видове и общности до наличието на вода и сезони на цъфтеж, изменението на климата въздейства върху екосистемите и биоразнообразието. Попитахме професор д-р Beate Jessel, председател на Федералната агенция на Германия за опазване на природата, за връзките между биологичното разнообразие и изменението на климата и какво може да бъде направено, за да се подобри устойчивостта на природата при променящ се климат.
2021 г. беше белязана от Covid-19 и въздействието върху изменението на климата. При по-високите цени на енергията и опасенията във връзка със здравето, пред които сме изправени, възстановяването на Европа изисква през 2022 г. да бъдат взети трудни решения. Забавените действия или по-скромните амбиции вероятно ще имат по-висока социална и икономическа цена в дългосрочен план. Преодоляването на социалните неравенства в този преход към устойчивост е ключът към по-добро бъдеще за всички.
Европейската агенция по околна среда си сътрудничи с голям брой страни, включително страните от Западните Балкани. Как това сътрудничество допринася за работата на ЕС в областта на околната среда и как то е от полза за Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Косово? Срещаме се с Люк Бас, ръководител на Програмата за координация, мрежи и стратегии, за да научим как ЕАОС работи с тези страни по въпросите на околната среда.
Европейската агенция по околната среда (ЕАОС) и Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) наскоро публикуваха „Доклад за въздействието на европейския морски транспорт върху околната среда“, съвместна оценка на въздействието на морския транспорт върху околната среда в Европа. Интервюирахме Стефан Изоар, ръководител на групата по въпросите на водите и морските въпроси в ЕАОС, който ръководи екипа на ЕАОС, работещ по доклада.
Европа си поставя амбициозни цели в областта на околната среда и климата — от въглеродна неутралност до кръгова икономика, от по-чист въздух до по-чист транспорт. Градовете, в които живее по-голямата част от европейците, трябва да играят решаваща роля за постигането на целите на Европа за устойчивост. Въпросът е как могат да станат устойчиви.
От политическите коридори до академичните платформи, светът говори за световни кризи: здравна криза, икономическа и финансова криза, климатична и природна криза. В крайна сметка всички те са симптоми на един и същ проблем: нашето неустойчиво производство и потребление. Шокът от кризата с COVID-19 разкри само слабостта на системи като световната икономика и общество с всичките му неравенства.
Освен, че предоставя надеждна информация за околната среда и климата, Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) работи за подобряване на собствените си екологични резултати като организация. Проведохме интервю с Мелани Спорер, която координира тези усилия в ЕАОС чрез използване на Схемата на ЕС за управление по околна среда и одит (EMAS).
Адаптацията към последиците от изменението на климата е основен приоритет в Европейския съюз. Какво кара градовете да въвеждат важни мерки, за да бъдат смекчени тези въздействия и да бъде повишена гъвкавостта и устойчивостта на градските центрове? Разговаряхме с Ивон Перейра Мартинш, експерт на Европейска агенция по околна среда (ЕАОС) по въпросите на устойчивостта на градовете, за това какво прави Агенцията, за да подпомогне тази жизненоважна работа.
Водата покрива повече от 70 % от земната повърхност и е от основно значение за живота на нашата планета. 96,5 % от цялата вода на Земята се съдържа в океаните под формата на солена вода, а останалите 3,5 % са сладководни басейни — езера, реки, подпочвени води и лед. Доброто управление на този ограничен и ценен ресурс е абсолютно необходимо за благосъстоянието на хората и природата.
Какво е общото между лозята, разпръснати в идилични пейзажи, промишлените обекти и депата за отпадъци? Отговорът вероятно е наличието на химикали. Почвата, в която отглеждаме храна, и земята, върху която строим домове, могат да бъдат замърсени с различни замърсители — от тежки метали до органични замърсители и пластмасови микрочастици. Замърсителите са широко разпространени и се натрупват в европейските земи и почви. Как можем да се справим с този проблем?
Замърсяването може да се категоризира според това къде го намираме — в почвата, водата или въздуха — или да се разглеждат различни видове замърсяване, например с химикали. Синтетичните химикали са навсякъде около нас. Някои от тях могат да бъдат много вредни за нашето здраве и околната среда. Как можем да ограничим отрицателните въздействия от химикалите, които са станали част от настоящия ни начин на живот?
Според Световната здравна организация (СЗО) замърсяването е причина за 1,4 милиона предотвратими смъртни случая годишно в Европа, но положението се подобрява и Европейският зелен пакт може да бъде възможност за постигане на устойчивост. Говорихме за замърсяването и здравето с Франческа Рачиопи, ръководител на Европейския център за околна среда и здраве в СЗО.
Много от нас все по-често се сблъскват с шум в ежедневието си. Шумните автомобили на улицата, ниско прелитащите самолети над главите ни или намиращият се в близост влак често водят със себе си дискомфорт и неудовлетвореност. Тяхното въздействие върху здравето и околната среда обаче може да бъде много по-лошо, отколкото предполагаме.
Качеството на въздуха в Европа се подобри значително през последните десетилетия, но замърсителите все още вредят на нашето здраве и околната среда. Мерките за ограничаване на замърсяването ще подобрят качеството на живот, ще спестят пари на здравеопазването, ще повишат продуктивността на работниците и ще защитят околната среда.
Промишленото замърсяване в Европа намалява благодарение на смесица от регулаторни мерки, развитие на производството и инициативи в областта на околната среда. Същевременно промишлеността продължава да замърсява и преминаването към нулево замърсяване в този сектор е амбициозно предизвикателство.
Една проста, но мощна идея е в основата на законите за околната среда в ЕС: принципът „замърсителят плаща“. Този принцип се прилага под формата на данъци, глоби и други мерки, например квоти за емисии на замърсители и Директивата за екологичната отговорност. Разговаряхме с професор Герт Ван Калстер за този принцип, ползите и недостатъците от него.
For references, please go to https://www.eea.europa.eu/bg/articles/all-articles or scan the QR code.
PDF generated on 28-09-2023 18:39
Engineered by: Екип за уеб сайта на ЕАОС
Software updated on 26 September 2023 08:13 from version 23.8.18
Software version: EEA Plone KGS 23.9.14
Действия към документ
Сподели с другите