Поставяне на акцент върху емисиите от въздухоплаването и корабоплаването

Смяна на език
Article Публикуван 11-04-2018 Последна промяна 18-04-2018
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) наскоро публикува годишния си доклад по Отчетния механизъм за транспорта и околната среда (TERM), който тази година беше с акцент върху въздухоплаването и корабоплаването. Двата сектора бързо се разрастват, което също така оказва въздействие върху околната среда, най-значително емисиите. Обърнахме се към Анке Люкевиле, експерт от ЕАОС по замърсяването на въздуха, за да обясни ключовите части от тазгодишния доклад по TERM.

 Image © Simon Hadleigh-Sparks, My City /EEA

В тазгодишния доклад относно TERM се разглежда въздействието на въздухоплаването и корабоплаването — защо избрахте тези сектори?

Решихме да наблегнем върху въздухоплаването и корабоплаването като част от нашия доклад по TERM, за да подчертаем общите видове проблеми, които двата сектора генерират по отношение на емисиите на парникови газове и замърсяването на въздуха. Авиационните дейности, включително полетите, както и самите летища оказват редица видове отрицателен натиск върху околната среда, включващ емисии на парникови газове, замърсители на въздуха, шумово замърсяване, търсене на вода и генериране на отпадъци. Освен това в ЕС емисиите на парникови газове от международното въздухоплаване са се увеличили повече от два пъти от 1990 г. насам.

Корабоплавателните дейности също генерират значителни емисии на парникови газове и замърсители на въздуха, шум и замърсяване на водите. Ако не се предприемат допълнителни действия, емисиите на въглероден двуокис от световното корабоплаване биха могли да достигнат 17 % от всички емисии на въглероден двуокис до 2050 г. Въпреки че като цяло емисиите на някои замърсители (макар и без въглеродния двуокис) от автомобилния транспорт са намалели, емисиите от въздухоплаването и корабоплаването продължават да се увеличават. До 2050 г. се очаква световното въздухоплаване и корабоплаване заедно да допринасят за почти 40 % от световните емисии на въглероден двуокис, освен ако не се предприемат допълнителни действия за смекчаване. Тези сектори редовно се оценяват като част от нашите показатели по TERM, но само като един от подсекторите на транспорта, като въздухоплаването е разгледано в Европейския екологичен доклад от 2016 г. във връзка с въздухоплаването Сега за пръв път ги разглеждаме специално в нашия доклад по TERM.

Защо се увеличават емисиите от въздухоплаването и корабоплаването?

През последните десетилетия се наблюдава глобализиране на търговията, като въздухоплаването и корабоплаването отбелязват изключителен растеж. Това доведе до стабилен растеж на емисиите. Броят на пътниците на въздушния транспорт в Европа и в световно равнище се е утроил от 1990 г. Друг пример е засилващата се търговия с бързоразвиващите се икономики, което води до изминаването на по-дълги разстояния. Наблюдава се и поевтиняване на пътническите полети, като нискотарифните превозвачи увеличават своя дял на пазара. На това развитие се дължи по-голяма част от скорошния растеж на пътническия транспорт в Европа. Парковете на нискотарифните превозвачи като цяло са по-нови и по-чисти, но делът на общите полети се е удвоил за период от десет години.

По какъв начин секторите на въздухоплаването и корабоплаването могат да станат по-устойчиви?

Правителствата имат ключова роля, като подкрепят инвестициите в научни изследвания, продуктовите стандарти и субсидиите за възникващите нови технологии. Мерки, като например подобряване на ефективността на горивата чрез въвеждане на по-леки материали или други технически възможности, няма да са достатъчни за постигане на европейските цели в областта на емисиите и устойчивостта. Обществеността също може да даде своя принос. Вече се провежда дебат относно устойчиво пътуване и потребителско поведение, който трябва да се насърчава. Това може да спомогне за промяна на начина на живот и транспортните навици.

Какво поуки могат да се извлекат за тези два сектора от другите транспортни сектори?

В някои случаи съществуват алтернативи на изгарянето на изкопаеми горива или дори на двигателя с вътрешно горене. Да разгледаме например корабоплаването. Пристанищните лодки, които са част от системата на обществения транспорт в Копенхаген, използват биогорива. Някои фериботи в Норвегия и в други държави вече използват батерии, за да подобрят своя отпечатък върху околната среда. Градовете могат да предоставят инфраструктура за кораби в пристанищата, където е възможно да се осигури електроенергия от сушата, така че да могат да се включат към електрическата мрежа и да не е нужно двигателите да работят на празен ход. Така не само ще се намалят емисиите, но и ще се подобри качеството на въздуха. За разлика от това по отношение на въздухоплаването, емисиите на парникови газове от въздушния транспорт продължават да бъдат едно от най-трудните предизвикателства в сектора на транспорта. В обозримо бъдеще въздухоплавателните превозни средства все още ще зависят от изкопаемите горива, а търсенето на въздушен транспорт се очаква да продължи да расте.

Как ЕС ще използва този доклад по TERM? Какви мерки предприема ЕС в тази област за намаляване на емисиите?

Настоящият доклад спомага за осигуряване на информация за дискусиите относно политиката на европейско, национално и местно ниво, във връзка с въпроса за емисиите от тези два сектора. Поради глобалния им характер емисиите от въздухоплаването и корабоплаването се регулират главно чрез международни организации, като например Международната морска организация (IMO) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО). ЕС обаче също предприема действия. От януари 2012 г. насам емисиите на въглероден двуокис от въздухоплаването са включени в схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS). Въпреки това съгласно разпоредба за „спиране на часовника“ понастоящем полетите до и от държави извън европейското икономическо пространство са изключени от обхвата на ETS, за да се даде възможност за глобално споразумение относно емисиите от въздухоплаването. Въведени са също прагови стойности на емисиите на серен оксид в две конкретни области на контрол на емисиите във водите на ЕС като начин за намаляване на емисиите на замърсители на въздуха в сектора на корабоплаването. Едната е в Балтийско море, а другата обхваща Северно море, включително Английския канал. За да спазват тези прагови стойности, операторите например могат да използват гориво с ниско съдържание на сяра, да поставят филтри на борда или да въведат технологии с алтернативни горива.

В ЕАОС ще продължаваме да следим отблизо емисиите в секторите на въздухоплаването и корабоплаването чрез актуализираните ни показатели и редовни доклади и брифинги.

 

Анке Люкевиле

Експерт от ЕАОС в областта на замърсяването на въздуха

Интервю, публикувано в брой № 2018/1 на бюлетина на ЕАОС, 15 Март 2018 г.

Temporal coverage

Статии
Menu
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100