Разбиране на комплексния характер на изменението на климата и предприемане на действия в тази посока

Смяна на език
Article Публикуван 17-10-2018 Последна промяна 13-11-2018
1 min read
Изменението на климата е едно от най-важните предизвикателства на нашето време. Последиците от него се усещат в целия свят и засягат хората, природата и икономиката. За да бъдат смекчени последиците от изменението на климата, е необходимо значително да бъдат намалени световните емисии на парникови газове. Превръщането на тази обща цел в конкретни мерки изисква разбиране на сложната система, която свързва емисиите от различни източници с последиците в национален и регионален мащаб, световното управление и потенциалните съпътстващи ползи. Европейската агенция за околна среда се стреми да подобрява непрекъснато познанията, необходими за разработването на ефективни мерки на основно ниво.

 Image © Serdar Şeker, WaterPIX/EEA

От научна гледна точка изменението на климата по същество се отнася за количеството парникови газове, предимно въглероден диоксид, отделени в атмосферата и изведени от нея. От индустриалната революция насам, в резултат на икономическите дейности се отделят все по-големи количества парникови газове, далеч по-големи от количеството, което може да бъде уловено от естествения въглероден цикъл. Това води до увеличаване на концентрацията на въглерод в атмосферата, което на свой ред създава парниковия ефект, като води до задържане на по-голям дял от слънчевата енергия, получавана на Земята.

Системите за наблюдение на Земята следят концентрациите на въглерод и отчитат дългосрочните тенденции. Констатациите са категорични: независимо от сезонните изменения, броят въглероден диоксид ‘части на милион’ (ppm) в атмосферата е надхвърлил прага от 400 ppm през 2016 г. и продължава да расте. Поради това науката ни казва, че за смекчаване на последиците от изменението на климата е необходимо да се намали значително количеството на отделяните парникови газове и, ако е възможно, да се увеличат уловените количества.

Ако се разгледат внимателно икономическите дейности, от които се отделят парникови газове, се разкрива една доста комплексна картина. Всъщност могат да се определят главните дейности, на които се дължи по-голямата част от емисиите. Чрез изгарянето на изкопаеми горива и промяната в начина, по който се използва земята (например изсичането на горите за отглеждане на добитък), се отделя въглеродът, който е бил уловен и съхраняван извън въглеродния цикъл в продължение на стотици и милиони години. През последните два века изкопаемите горива като въглища, нефт и природен газ, осигуряват енергията, която е нужна за нашите домове и за икономиката — промишленост, селско стопанство, транспорт и т.н. Нашите общества се нуждаят от енергия, но може ли тази потребност да бъде задоволена от възобновяеми източници, вместо от изкопаеми горива?

Емисиите са национални и секторни, но последиците са глобални

Глобалният характер на изменението на климата допълнително усложнява нещата. След като бъде отделен в атмосферата, въглеродният диоксид се превръща в глобален проблем, независимо от държавата и сектора, в които е станало отделянето. От друга страна, когато става въпрос за намаляване на емисиите, се разчита почти изцяло на структури за политическо управление. Глобалните усилия се изразяват в национални ангажименти на държавите да ограничат и намалят своите емисии. За да направят това, те трябва да знаят източника на емисии.

В Европа количеството парникови газове, отделяни всяка година от всеки основен сектор на икономиката и неговите подсектори, се следи отблизо. Въз основа на данните, предоставени от държавите — членки на ЕС, Европейската агенция за околна среда анализира тенденциите и прогнозите, за да прави оценка на напредъка към достигане на целите, определени за ЕС като цяло и за всяка държава членка. Нашите оценки за въздействието върху климата и уязвимостта показват също как различните региони в Европа са засегнати от изменението на климата и какво може да се очаква в бъдеще при различни сценарии за емисиите.

За да насърчат действията по смекчаване на последиците от изменението на климата, държавите — членки на ЕС, постигнаха съгласие по редица политики в областта на климата и енергетиката и определиха ясни цели за 2020 г. и 2030 г. Нашите оценки показват, че Европейският съюз е на път да достигне целите си за 2020 г., но са необходими повече усилия за достигане на по-амбициозните цели за 2030 г. Държавите, регионите и градовете, както и други участници, също споделят информация във връзка с адаптирането към променящия се климат.

Превръщане на информацията в полезни знания

Тези знания са от съществено значение. От друга страна, за да се формулират и приложат ефективни мерки, е необходимо също и по-систематично разбиране. Например, може ли транспортният сектор, който е причина за повече от 20 % от емисиите на парникови газове в ЕС през 2016 г., да намали зависимостта си от бензин и дизелово гориво и да премине към чиста електроенергия? Може ли Европа да произвежда тази допълнителна енергия, без допълнителен натиск върху околната среда? Как може градоустройството да задоволи потребностите от енергия и мобилност и да намали щетите от бедствия, свързани с климата, като същевременно подобри качеството на въздуха в градовете?

Тези въпроси изискват системни познания за връзките между обществените, екологичните и икономическите тенденции. Бъдещите действия в областта на политиката може също така да отчитат специфичните потребности на отделните региони и градове. Например, как могат градовете да увеличат енергийната ефективност на съществуващите си сгради, някои от които могат да включват дори такива, построени в края на XIX в.?

Нашата цел в Европейската агенция за околна среда е да предоставяме целенасочени и достъпни знания, за да помогнем на отговорните за политиките лица и на обществеността да предприемат действия при своевременна, подходяща и надеждна информация. Това означава, че нашите познания трябва да се разширяват и задълбочават и непрестанно да се развиват, за да отразяват системния и комплексен характер на предизвикателствата, пред които сме изправени. В случая с изменението на климата ние работим в посока към създаване на бъдеща платформа за знания в подкрепа на целите на ЕС за 2030 г. в областта на енергията и климата, която да свързва по-добре съществуващата информация не само в областта на климата и енергeтиката, но и в други важни области, като селското стопанство, транспорта и качеството на въздуха.

В крайна сметка успехът ще зависи както от вземането на информирани политически решения, така и от волята в световен мащаб за прекратяване на зависимостта ни от изкопаеми горива. Парижкото споразумение стана крайъгълен камък за затвърждаване на световните ангажименти за борба с изменението на климата, обединявайки правителствата, стопанските дружества и гражданското общество. Сега остава споразумението да бъде изпълнено от всички държави, които го подписаха. В този контекст предстоящата конференция по въпросите на климата (COP24) в Катовице, Полша, трябва да продължи усилията за прилагането чрез приемане на наръчник.

Hans Bruyninckx

Ханс Брюнинкс

Изпълнителен директор на ЕАОС

Уводната статия е публикувана в септемврийското издание на Информационния бюлетин на ЕАОС, бр.3 от 2018 г.

Свързано съдържание

Свързани показатели

Свързани публикации

Вижте също

Temporal coverage

Действия към документ
категории:
Статии
Menu
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100