Статии

Много от нас прекарват може би до 90 % от деня си в затворени помещения – у дома, на работа или в училището. Качеството на въздуха, който дишаме в затворени помещения, също оказва непосредствено въздействие върху нашето здраве. Какво определя качеството на въздуха в затворени помещения? Има ли разлика между замърсителите на въздуха в помещенията и извън тях? Как можем да подобрим качеството на въздуха в затворени помещения?

Прочетете повече

Химията на нашата атмосфера е сложна. Атмосферата се състои от слоеве с различна плътност и различен химичен състав. Зададохме въпрос на проф. Дейвид Фаулър от Центъра за екология и хидрология към Съвета за научни изследвания на околната среда в Обединеното кралство относно замърсителите на въздуха и химичните процеси в нашата атмосфера, които въздействат върху нашето здраве и върху околната среда.

Прочетете повече

Климатът се променя. Много от газовете, допринасящи за изменението на климата са и замърсителите на въздуха, които вредят на нашето здраве и на околната среда. В много отношения подобряването на качеството на въздуха може също да стимулира усилията за смекчаване на изменението на климата и обратно, невинаги. Предизвикателството пред нас е да се гарантира, че политиките по отношение на климата и въздуха се фокусират върху сценарии, при които всички ще спечелят.

Прочетете повече

Европа подобри качеството на своя въздух през последните десетилетия. Емисиите на много замърсители са успешно намалени, но замърсяването с прахови части и най-вече с озон продължават да излагат на сериозни рискове здравето на европейците.

Прочетете повече

„Африканският прах“ от Сахара е един от естествените източници на прахови частици във въздуха. Изключително сухите и горещи условия в Сахара създават вихър, който може да издигне праха на височина четири-пет километра. Праховите частици могат да останат на тези височини в течение на седмици или месеци и често биват пренасяни над Европа.

Прочетете повече

Ние дишаме от момента на раждането до смъртта. Това е жизнена и постоянна необходимост не само за нас, но и за целия живот на Земята. Лошото качество на въздуха засяга всички: то уврежда нашето здраве и здравето на околната среда, което води до икономически загуби. От какво обаче се състои въздухът, който дишаме, и откъде идват различните замърсители ?

Прочетете повече

Открай време атмосферата, метеорологичните модели и сезонните промени са обект на интереси наблюдение. През ІV в. пр. Хр. в трактата на Аристотел „Метеорология“ са събрани наблюденията на великия философ не само върху метеорологичните модели, но и върху науките за земята изобщо. До ХVІІ в. въздухът е символ на „нищото“. Приемало се, че няма тегло, докато Галилео Галилей не доказал обратното .

Прочетете повече

С увеличаването на населението, растящата урбанизация и икономическото развитие потребностите от прясна вода в градските райони в цяла Европа нарастват. Същевременно изменението на климата и замърсяването също се отразяват на наличието на вода за жителите на градовете. Как европейските градове могат да продължат да осигуряват чиста прясна вода за своите жители?

Прочетете повече

Ние се нуждаем от храна, а за производството ѝ е необходима чиста прясна вода. С нарастващите потребности в резултат на човешките дейности, от една страна, и изменението на климата, от друга, много региони, особено на юг, се борят за намиране на достатъчно ресурси на прясна вода, за да задоволят своите нужди. Как можем да продължим да произвеждаме храни, без да изчерпаме чистите водни ресурси в природата? По-ефективното използване на водата в селското стопанство със сигурност би помогнало в тази насока.

Прочетете повече

Чрез поредица от законодателни мерки създателите на политики в ЕС се опитват да направят използването на ресурси в Европа по-ефективно. Но как постига Европа равновесие между икономиката и природата? Какво означава устойчивост за ЕС и развиващите се държави в контекста на конференцията Рио+20? Представяме ви една гледна точка.

Прочетете повече

От гъсто населените градове до отдалечените селища, навсякъде, където живеем, произвеждаме отпадъци. Остатъците от храна, електронните отпадъци, акумулаторите, хартията, пластмасовите бутилки, дрехите, старите мебели — всички те трябва да бъдат изхвърлени. Някои се използват повторно или се рециклират; други се изгарят за енергия или се изпращат на сметища. Няма един единствен начин за управление на отпадъци, който ще работи навсякъде. Начинът, по който го правим, трябва да бъде съобразен с обстоятелствата на местно ниво. В крайна сметка отпадъците започват като местен въпрос. Предвид малкото население, големите разстояния между селищата и липсата на пътна инфраструктура, ето как правителството на Гренландия подхожда към въпроса с отпадъците в държавата.

Прочетете повече

Повечето хора ще запомнят 2011 г. като година на финансови сътресения, опустошително земетресение в Япония и последвало цунами и ядрена катастрофа, спасяване на страни в Европа и масови протести, свързани с Арабската пролет, мирния протест „Окупирай Уол Стрийт” и „Движението на Възмутените” в Испания. Малцина са тези, които ще си спомнят, че това е и годината, през която учените откриха повече от 18 000 нови вида, обитаващи нашата планета. Още по-малко са хората, които могат да назоват поне един обявен за изчезнал вид.

Прочетете повече

Почти всичко, което консумираме и произвеждаме, оказва въздействие върху околната среда. Изправени пред ежедневния избор да купим определени стоки или услуги, ние често не мислим за техния „отпечатък“ върху околната среда. Крайните им цени едва ли отразяват истинските разходи. Но има много неща, които можем да предприемем, за да направим потреблението и производството по-зелени.

Прочетете повече

Около една трета от храната, произведена в световен мащаб, се губи или пропилява. Когато повече от един милиард души по света си лягат гладни, е невъзможно да не се попитаме какво може да се направи. Но хранителните отпадъци са не само пропусната възможност за изхранване на гладните. Представляват и значителна загуба на други ресурси като земя, води, енергия — и труд.

Прочетете повече

Четирите десетилетия управление в областта на околната среда ни помогнаха да изградим институции, които да осигурят по-добро разбиране и справяне с проблемите на околната среда. Двадесет години след Срещата на високо равнище за Земята от 1992 г. световните лидери отново се събраха в Рио де Жанейро, за да подновят глобалния ангажимент към зелена икономика и подобряване на управлението в глобален мащаб.

Прочетете повече

Икономиките на много развиващи се държави се съсредоточават върху използването на природни ресурси за изкореняване на бедността сред населението, което евентуално може да навреди на природните системи, от които зависи. Краткосрочните решения често вредят на благосъстоянието на населението в дългосрочен план. Могат ли правителствата да помогнат на пазарите да определят „правилната“ цена за услугите на природата и окажат влияние върху икономическия избор? Следва по-внимателен поглед върху използването на водата при производството на памук в Буркина Фасо.

Прочетете повече

Пред недостига или увеличаващия се натиск върху жизненоважните ресурси като вода и земя, въпросът кой взема решенията може да бъде толкова важен, колкото и този как се управляват и използват природните ресурси. Често глобалната координация е важна, но без прилагане и ангажираност на местно ниво, нищо не може да се постигне на терен.

Прочетете повече

От малки предприятия до мултинационални компании, много дружества търсят начини за задържане и увеличаване на пазарния им дял. При интензивната конкуренция в световен мащаб, стремежът към устойчивост предполага повече от създаване на „зелен“ корпоративен имидж и намаляване на разходите за производство. Може да означава нови бизнес насоки.

Прочетете повече

Десетилетията сравнително постоянен ръст в Европа са променили начина ни на живот. Произвеждаме и консумираме повече стоки и услуги. Пътуваме повече и живеем по-дълго. Но въздействието върху околната среда на нашите стопански дейности в страната и чужбина е станало по-голямо и по-явно. При цялостното му прилагане законодателството в областта на околната среда постига резултати на практика. След като погледнем какво се е променило през последните двадесет години, обаче, можем ли да твърдим, че даваме всичко от себе си?

Прочетете повече

Знаете ли, че…? Градът оказва влияние върху по-голяма площ от тази, върху която е разположен. Например смята се, че само на Лондон е необходима територия почти 300 пъти по-голяма от площта му, за да удовлетвори потребностите му и да обезвреди отпадъците и емисиите му. SOER 2010

Прочетете повече