Размисли върху амбициите на Европа за неутралност по отношение на климата по време на епидемията с Covid-19

Смяна на език
Article Публикуван 24-04-2020 Последна промяна 29-05-2020
1 min read
Image copyright: Nathan Dumlao on Unsplash
Европейските държави предприемат драстични мерки за ограничаване на въздействието от Covid-19 върху здравето на европейските граждани и икономиката. Подобни кризи обикновено оказват преки и сериозни въздействия върху цялото население и икономиката. Предвид потенциала на епидемията да засегне важни сектори на икономиката, се очаква кризата, предизвикана от коронавируса, да намали някои от въздействията на икономическите дейности върху околната среда и климата. От друга страна, Европейският съюз е поел ангажимент да трансформира икономиката си и да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г., но съвсем не чрез големи и внезапни сътресения, свързани с изключително високи разходи за обществото. Европейският зелен пакт и неотдавна предложеният Европейски законодателен акт в областта на климата предвиждат необратимо и постепенно намаляване на емисиите, като същевременно се гарантира справедлив преход, подпомагащ засегнатите лица.

Свеждане до минимум на последиците от настоящата криза на общественото здраве

Както и останалата част от света, Европа преживява безпрецедентна криза на общественото здраве, която бързо обхвана целия континент. Новинарските канали предават редовно актуална информация за броя на заразените хора и смъртните случаи. Европейските и националните органи приложиха драстични мерки за ограничаване и забавяне на разпространението на Covid-19. Ограниченията по отношение на пътуванията за развлечение и по работа, както и на обществените събирания се отразяват сериозно на редица важни сектори на икономиката. Много полети са отменени, а училищата, ресторантите и границите се затварят. Думата „поставяне в изолация“ отразява новата действителност в много европейски държави. За съжаление, броят на жертвите вече е много голям.

Най-важният приоритет е да се сведат до минимум последиците за здравето на европейските граждани и да се гарантира в най-добра възможна степен предоставянето на здравни услуги за засегнатите лица. След това ще гарантираме благосъстоянието, включително работни места и средства за препитание.

Намаляването на емисиите и внезапни сътресения като Covid-19

В този труден период ЕАОС получи множество запитвания за въздействието на мерките във връзка с Covid-19 върху емисиите на парникови газове в ЕС. Една от страничните последици от подобни внезапни социално-икономически сътресения може да бъде допълнително намаляване на емисиите на парникови газове. Отбелязани са също други последици, например временно намаляване на замърсяването на въздуха, в някои части на Китай и Европа (напр. по време на периода на „изолация“ в Северна Италия).

Известно е, че дългосрочното излагане на замърсяване на въздуха е фактор за развитие на хронични белодробни и сърдечни заболявания. Въпреки че в близко бъдеще е възможно да настъпят подобрения в качеството на въздуха в някои райони поради свързаните с коронавируса мерки, хора с такива предшестващи заболявания, които са били изложени продължително време на замърсен въздух, може да се окажат още по-уязвими през този период.

В много от нашите доклади подчертаваме връзката между икономическите резултати на някои сектори и въздействията върху околната среда. Очаква се настоящата криза да повлияе силно на моделите на производство и потребление, например намаляване на нуждите от мобилност, включително международното въздухоплаване и ежедневното пътуване до работното място с автомобил. Същевременно, за да получим по-ясна представа за обхвата, продължителността и някои предвидени и непредвидени последици, трябва да анализираме данни от различни области, след като излезем от кризата. ЕАОС планира да оцени взаимовръзките и ще оповести своевременно резултатите от този анализ.

Същевременно, без фундаментална промяна в нашите системи на производство и потребление всяко намаление на емисиите, предизвикано от подобни икономически кризи, рискува да бъде краткотрайно и да струва изключително скъпо на обществото. Европа си поставя за цел да постигне неутралност по отношение на климата чрез постепенно и необратимо намаляване на емисиите и чрез определяне на дългосрочни цели за изграждане на устойчива икономика и устойчиво общество, а не чрез резки сътресения. Настоящата криза показва също защо преходът трябва да е справедлив и да предлага нови възможности и подкрепа на най-засегнатите.

Целта за неутралност по отношение на климата е задължителна съгласно законодателството на ЕС

По-рано този месец Европейската комисия предложи Европейски законодателен акт в областта на климата, чиято цел е да утвърди дългосрочна рамка, допълваща съществуващото законодателство, за да се постигне неутралност по отношение на климата в Европейския съюз до 2050 г. Европейският съюз вече е установил една от най-амбициозните цели за намаляване на емисиите на парникови газове, подкрепена от всеобхватен законодателен пакет. Новото в предложението е, че неутралността по отношение на климата до 2050 г. става правно обвързваща цел. След приемането на акта Европейският съюз и държавите членки ще бъдат правно задължени да го спазват и да предприемат необходимите мерки за постигане на целите му.

През последните три десетилетия Европейският съюз намаляваше емисиите на парникови газове. Последната оценка на ЕАОС показва, че през 2018 г. емисиите на парникови газове в ЕС са били 23,2 % под нивата от 1990 г. Освен това тя потвърждава, че са необходими допълнителни усилия и мерки, за да се постигне настоящата цел за 2030 г., определена като „най-малко 40 % под нивата от 1990 г.“

../../../articles/reflecting-on-climate-neutrality-ambitions/c-catalin-vladareanu-my-city-eea.
Без фундаментална промяна в нашите системи на производство и потребление всяко намаление на емисиите, предизвикано от подобни икономически кризи, рискува да бъде краткотрайно и да струва изключително скъпо на обществото.

Необходимост от ускоряване и разширяване на промените

В доклада „Околната среда в Европа — състояние и перспективи, 2020 г.“ (SOER 2020) се констатира, че въпреки намаленията има забавяне на напредъка в следните области: намаляване на емисиите на парникови газове, намаляване на промишлените емисии, генериране на отпадъци, подобряване на енергийната ефективност и възобновяеми източници на енергия като дял от общия енергиен микс. В SOER 2020 е формулирано също заключението, че за да решим проблемите с влошаването на състоянието на околната среда и изменението на климата, трябва коренно да преобразим начина, по който произвеждаме и консумираме стоки и услуги. Тези констатации потвърждават спешната нужда от ускоряване и разширяване на промените в основните системи, включително енергия, храна и мобилност.

Предложението за Европейски законодателен акт в областта на климата, един от основните елементи на Европейския зелен пакт, е представено на този фон и повишава още повече амбициите на ЕС. Предложението изисква Европейската комисия да преразгледа настоящата цел за 2030 г. и да „проучи възможностите за нова цел за 2030 г. за намаляване на емисиите с 50 до 55 % в сравнение с 1990 г.“ Посочва се също как ще се извършва редовна оценка на напредъка по постигане на неутралност по отношение на климата въз основа, наред с другото, на докладите на ЕАОС. Освен усилия за намаляване на последиците, предложението предвижда редовни оценки на мерките за адаптиране към изменението на климата.

В ролята си на независим доставчик на знания, ЕАОС ще подкрепи изцяло тези процеси, като изготвя редовни оценки на напредъка, постигнат от Европа за неутралност по отношение на климата.

Целите в областта на климата не могат да бъдат постигнати, без да се реши всеобхватният въпрос с устойчивостта. Така, както Европейската комисия предлага други инициативи по линия на Европейския зелен пакт, включително във връзка с кръговата икономика, биологичното разнообразие и устойчивото финансиране, нашата работа пък е насочена към подпомагане на прехода към устойчивост в редица области.

Постигане на амбициозни цели в кризисни времена

Дори да доведе до значително временно намаляване на емисиите, Covid-19 е и ще си остане сериозна криза на общественото здраве. Не можем да гледаме на Covid-19 и многобройните му въздействия върху обществото като на явление с положителни резултати. Дори онези от нас, които въз основа на експертния си опит и познания остро поставяха въпроса и призоваваха за сериозни промени в нашите системи на производство и потребление, не трябва да разглеждат масовото спиране на функционирането на обществото като приемливо решение на неотложните и системни предизвикателства, свързани с устойчивостта.

Остава въпросът: можем ли да постигнем амбициозните си цели през следващите години, когато ще се борим с последиците от тази тежка криза? Мисля, че да. Според мен социално справедлив преход, планиран и приложен в дългосрочен план, е единственият път към изграждане на устойчиво общество със силна и устойчива икономика. Нещо повече, инвестициите, които ще направим, за да намалим икономическите въздействия от кризата, трябва и могат да бъдат в пълно съответствие с нашите дългосрочни цели за устойчивост. Дори през тези времена на изпитания европейските институции потвърдиха твърдия си ангажимент към дългосрочните цели на Европейския зелен пакт. Това ще изисква силни партньори, а именно това е и целта на ЕАОС.

Hans Bruyninckx

Изпълнителен директор на ЕАОС

Уводната статия е публикувана в Информационен бюлетин на ЕАОС, март 2020 г., бр.1

Свързано съдържание

Новини и и статии

Състояние на околната среда в Европа през 2020 г.: неотложна промяна на посоката, за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, обрат в процеса на влошаване и осигуряване на бъдещ просперитет Европа няма да постигне своите цели за 2030 г. без да предприеме спешни действия през следващите 10 години, за да се справи с тревожния темп на загуба на биологично разнообразие, което ще увеличи въздействието на изменението на климата и свръхпотреблението на природни ресурси. В последния доклад за състоянието на околната среда на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), публикуван днес, се посочва, че Европа е изправена пред безпрецедентни по мащаб и неотложност предизвикателства, свързани с околната среда. В доклада обаче се посочва, че има основание за надежда, на фона на повишената информираност на обществеността относно необходимостта от преминаване към устойчиво бъдеще, иновациите в технологиите, увеличаващите се обществени инициативи и засилването на действията на ЕС, като например Европейски зелен курс.

Related briefings

Вижте също

Temporal coverage

Действия към документ
категории: ,
Статии
Menu
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни