следващ
предишен
елементи

Article

Страните от Западните Балкани са важен партньор на ЕАОС за справяне с предизвикателствата, свързани с околната среда и климата

Смяна на език
Article Публикуван 31-01-2022 Последна промяна 17-03-2022
1 min read
Photo: © Perry Wunderlich, REDISCOVER Nature /EEA
Европейската агенция по околна среда си сътрудничи с голям брой страни, включително страните от Западните Балкани. Как това сътрудничество допринася за работата на ЕС в областта на околната среда и как то е от полза за Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Косово? Срещаме се с Люк Бас, ръководител на Програмата за координация, мрежи и стратегии, за да научим как ЕАОС работи с тези страни по въпросите на околната среда.

Защо страните от Западните Балкани са толкова важни за ЕАОС? Каква е допълнителната полза от сътрудничеството?

Тези държави са в процес на присъединяване или на етап на предприсъединяване към ЕС. За да стане пълноправен член на ЕС, всяка от тях трябва да въведе редица политики, а околната среда е една от най-големите области на политики със значителен пакет от закони.

Освен това Западните Балкани са наши съседи и всички ние знаем, че за околната среда няма държавни граници, така че тясното сътрудничество по екологични въпроси също е в интерес на ЕС.

И накрая, като сътрудничещи държави в рамките на Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (Eionet), Западните Балкани осъществяват контакт с голям брой експерти, които им помагат да се справят с екологичните предизвикателства, пред които са изправени. В замяна на това експерти от тези държави допринасят чрез своето ноу-хау за мрежата.

В кои области сътрудничеството е толкова важно за работата на ЕАОС?

Сътрудничеството ни се базира до голяма степен на мониторинга, докладите и оценката. Страните от Западните Балкани редовно предоставят данни на ЕАОС за, например, емисиите във въздуха или качеството на водата, което ни дава възможност да обработим и анализираме тези данни. Те служат като основа за вземане на информирани решения.

Регионът е изправен пред редица предизвикателства, по-специално по отношение на замърсяването на въздуха, водата и почвата, а те могат да бъдат преодолени по правилния начин само при наличието на обосновани и надеждни данни и информация. Също така регионът е особено уязвим във връзка с изменението на климата. Има и великолепна природа, която се нуждае от ефективна защита. Чрез предоставяне на експертен опит и изграждане на капацитет ЕАОС се стреми да се справи и с проблемите в тази област.

Как функционира това сътрудничество на практика?

Западните Балкани участват в работата на Eionet в качеството си на „сътрудничещи държави“. На практика това означава, че поддържаме национални Eionet мрежи в държавите. Тези мрежи се управляват от национални координационни центрове (НКЦ), установени в съответните институции. Работим в тясно сътрудничество с НКЦ и те участват в редовни срещи на НКЦ и Eionet, на които се обсъждат и решават по-стратегически аспекти на нашата работа. Освен това националните мрежи включват и национални референтни центрове (НРЦ), всеки от които покрива конкретна тема, свързана с околната среда.

НРЦ от всички държави членки и сътрудничещи държави се събират редовно, за да обсъждат по-техническите аспекти на сътрудничеството в рамките на Eionet. В допълнение ние често определяме редица тематични области, в които е необходима конкретна помощ, заедно със Западните Балкани и други ключови участници, например Европейската комисия. Тези въпроси се разглеждат задълбочено с помощта на експерти от ЕАОС, Европейските тематични центрове (ЕТЦ) и други имащи отношение партньори в мрежата. Основните области, с които се занимаваме, обикновено са подкрепа за докладването относно качеството на въздуха, проблеми с качеството на водата, биоразнообразието, отпадъците и въпросите, свързани с климата.

За да дадем конкретен пример, наскоро публикувахме профили на държавите във връзка с управлението на отпадъците в държавите от Западните Балкани, които изготвяме и за страните от ЕС. 

Кои са основните предизвикателства пред подобряването на нашето сътрудничество за справяне с проблемите на околната среда?

Европа е изправена пред много предизвикателства, свързани с околната среда, например замърсяването на въздуха и водата и справянето с последствията от изменението на климата. За правилното решаване на тези проблеми са необходими подходящи данни и информация.

Вече видяхме, че в някои държави инфраструктурата за мониторинг става все по-остаряла. Това се вижда по-специално при мониторинга на качеството на въздуха. Въпреки че Западните Балкани са част от Европейския индекс за качество на въздуха, в някои области просто няма достатъчно станции за мониторинг. Опитваме се да се справим с проблема с помощта на други заинтересовани страни в региона. Има и непълнота в данните в други области, които се нуждаят от внимание.

Сътрудничеството с държавите от Западните Балкани продължава вече 20 години. Какво е постигнато до момента?

Работим с тези държави в рамките на различни предприсъединителни финансови инструменти. През годините Западните Балкани станаха неразделна част от Eionet и всички държави редовно предоставят необходимите данни на ЕАОС.

ЕАОС изготвя годишен преглед на резултатите на своите държави членки и на сътрудничещите държави. Западните Балкани показаха явен напредък през годините и като цяло постигат същите резултати като държавите членки на ЕАОС, като някои от тях изпълняват на 100% изискванията за своевременно предоставяне на качествени данни. Западните Балкани неизменно биват включвани и в доклада на ЕАОС за състоянието на околната среда (ДСОС), който се изготвя на всеки пет години.

Как това сътрудничество се вписва в Европейския зелен пакт на ЕС? Държавите от Западните Балкани също ли се стремят да постигнат тези цели?

Западните Балкани постигнаха съгласие по „Зелената програма за Западните Балкани“, която до голяма степен е в съответствие със Зеления пакт и е широко подкрепена от държавите. 

Понастоящем ЕАОС подготвя предложение за проект в рамките на предприсъединителното финансиране (ИПП III). Това предложение ще бъде изцяло в съответствие със Зелената програма и ще обхване голям брой теми, например декарбонизация, кръгова икономика, намаляване на замърсяването, системи за устойчиво хранене и биологично разнообразие. Целта на ЕАОС с това предложение е да помогне на страните от Западните Балкани да постигнат целите, зададени в тази „Зелена програма за Западните Балкани“.

Как виждате развитието на това сътрудничество през следващите години? Възможно ли е пълноправно членство в ЕАОС?

Членството в ЕАОС е отворено за „трети държави“, както е предвидено в учредителния регламент. На практика в ЕАОС вече има пет държави членки, които не са част от ЕС.

В този контекст виждаме ясно възможности за членство в ЕАОС, когато държавите имат техническата готовност. До голяма степен това е политически процес, в който ЕАОС има малко влияние, но ние сме изцяло посветени на това да поддържаме и укрепваме нашите отношения през следващите години, както е посочено в „Стратегията ЕАОС-Eionet за периода 2021–2030 г.“.

Люк Бас

Ръководител на Програмата за координация, мрежи и стратегии, ЕАОС

Интервю, публикувано в бюлетина на ЕАОС, декември 2021 г.

Permalinks

Geographic coverage

Temporal coverage

Действия към документ