следващ
предишен
елементи

Article

Прогнозни оценки за по-добро разбиране на перспективите за устойчиво развитие

Смяна на език
Article Публикуван 25-06-2020 Последна промяна 03-07-2020
1 min read
Photo: © drmakete lab on Unsplash
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) наскоро публикува доклад относно „двигателите на промяната“, които оказват въздействие върху перспективите за опазване на околната среда и устойчиво развитие на Европа. Интервюирахме ръководителя на проекта на доклада, г-н Лоренцо Бенини, който работи в ЕАОС като експерт по системна оценка и устойчиво развитие.

Каква е Вашата позиция в ЕАОС и какъв тип дейности включва тя?

Аз работя в отдела на ЕАОС за интегрирана оценка за устойчиво развитие, който разработва интегрирани оценки на околната среда, например доклада „Околната среда в Европа — състояние и перспективи“ (SOER). Основният фокус на моята работа е разработката на системни оценки, които анализират предизвикателствата и възможностите за устойчиво развитие в Европа. Това включва разглеждането на връзки между социално-екологичните и социално-техническите системи в различни мащаби, с насочена към бъдещето перспектива и като се взема предвид несигурността в нашите знания.

Какво представляват прогнозните оценки?

В прогнозните оценки на ЕАОС се разглеждат вероятните бъдещи развития, например от гледна точка на опазването на околната среда и устойчивостта. Прогнозните оценки се изграждат на основата на комбинация от утвърдени знания за минали тенденции и динамики, нашето разбиране на взаимодействието между различните феномени, както и изследване на алтернативни бъдещи развития. Бъдещето винаги е неопределено, като това е още по-вярно в днешния свят, който се характеризира с повишаваща се изменчивост, сложност и неяснота.

Светът е все по-свързан и събитията, случващи се в дадена негова част, могат да окажат въздействие и върху Европа. За съжаление, кризата с COVID-19 е сериозно напомняне за това.

Но все пак можем да си представяме, да разглеждаме и да се стремим към алтернативни бъдещи развития. Това означава използване на широк набор от качествени и количествени прогнозни проучвания и ангажиране на множество различни заинтересовани страни за разработването на знание, което може да подкрепи политически действия, насочени към постигането на устойчиво развитие. В нашия случай ние осъществяваме това чрез нашата мрежа от държави членки (Eionet), създатели на политики, експерти от различни области и сфери, и във все по-голяма степен — с участието на гражданското общество.

Какво ни показва последният доклад на ЕАОС?

Докладът „Drivers of change of relevance for Europe’s environment and sustainability“ („Двигатели на промяната, имащи отношение към опазването на околната среда и устойчивостта на Европа“) изследва широк набор от „двигатели“, които могат да окажат въздействие върху бъдещето на Европа, най-вече върху тези, които оказват въздействие върху амбициите на Европа за опазване на околната среда и устойчиво развитие. Като цяло, докладът се стреми да представи пълна картина на промените, които се случват както глобално, така и в Европа, техните взаимовръзки, както и възможните последствия от тях.

Перспективите за околната среда и устойчивото развитие на Европа са повлияни от множество фактори, които създават както нови рискове, така и нови възможности. Светът е все по-свързан и събитията, случващи се в дадена негова част, могат да окажат влияние върху Европа. За съжаление, кризата с COVID-19 е сериозно доказателство за това. Докато ролята на Европа на световната сцена се променя, ЕС има възможността да промени позицията си пред предстоящите предизвикателства, свързани с опазването на околната среда, устойчивото развитие и стратегиите, и да последва предоставените възможности към по-устойчиво бъдеще.

Какво определя двигателите на промяната?

„Двигателите на промяната“ са различни по географски и времеви мащаб, произход, сила и вероятно въздействие. Така например глобалните мега тенденции, като нарастване на световното население или изменение на климата, са световни, дългосрочни тенденции, които се образуват бавно, но имат значително въздействие. Някои тенденции са добре установени и са характерни най-вече за Европа, например застаряването на населението или миграцията от изток на запад. Други тенденции са нововъзникващи, но все още не са добре установени, например технологичното сближаване и „Четвъртата индустриална революция“. Съществуват и така наречените „черни лебеди“, събития, които са малко вероятни, но са потенциално разрушителни за в бъдеще. Това могат да бъдат големи технологични пробиви, намаляването на броя на пчелите или избухването на инфекциозни заболявания.

Как виждате развитието на някои от тези тенденции?

Може да се каже, че глобалните екологични предизвикателства са се повишили през последните 50 години и че замърсяването се променя спрямо територията на планетата, като следва икономическия растеж и промените в геополитическите сили и повишаващите се нива на консумация. Същевременно светът става все по-свързван чрез потоците от ресурси, хора и информация, което допълнително затруднява гарантирането на глобална грижа за опазване на околната среда.

Зависимостта на Европа от ключови ресурси се увеличава и едновременно с това тя изнася значителен дял от своя екологичен отпечатък. Новите технологии предоставят както възможности, така и рискове, свързани със здравето, опазването на околната среда и благосъстоянието. Ценностите, начините на живот и управленските подходи се променят в целия свят. Докато консуматорството расте, най-вече в развиващите се страни, части от населението възприемат нови идеи и гражданите все по-настоятелно изискват действие по отношение на предизвикателствата, свързани с опазването на околната среда и устойчивостта, както в Европа, така и на други места.

Как се използва прогнозният анализ при вземане на решения на ниво ЕС и на национално ниво?

В областта на опазването на околната среда и устойчивостта прогнозните процеси често се използват за предвиждане на потенциални опасности и за идентифициране на възможности за напредък на политиките за опазване на околната среда и устойчивост. Така например Европейската комисия е създала система за прогнози (FORENV), която е насочена към идентифициране на възникващи проблеми с околната среда с цел повишение на информираността по отношение на вероятните последствия от тях и подпомагане на създателите на политики и заинтересованите страни при справянето с тях. Има такива примери в държавите — членки на ЕАОС. Стратегическото прогнозиране също придобива важност в процесите на изготвяне на политики на европейско ниво чрез определянето на комисар за вътрешно-институционални връзки и прецизиране — заместник-председателя г-н Марош Шефчович — и мрежата за стратегическо прогнозиране на ЕС.

В областта на опазването на околната среда и устойчивостта прогнозните процеси често се използват за предвиждане на потенциални опасности и за идентифициране на възможности за напредък на политиките за опазване на околната среда и устойчивостта.

Какво ще предприеме ЕАОС по тази тема в близко бъдеще?

ЕАОС активно подпомага процеса на FORENV съвместно с експертите по прогнозиране от нашите държави членки и националните референтни центрове за предоставяне на прогнозна информация и услуги (NRC-FLIS). ЕАОС работи и върху няколко проекта, свързани с прогнозирането, често в партньорство с държави членки и други институции на ЕС. Очакваме да създадем оценки относно последствията от двигателите за промяна за европейската програма за устойчиво развитие, да установим процес за „сканиране на хоризонта“ с цел идентифициране на възникващи тенденции и да разработим тази база от знания за следващото издание на SOER.

Лоренцо Бенини
Експерт по системни оценки и устойчиво развитие.
Европейска агенция за околна среда


Permalinks

Geographic coverage

Temporal coverage

Действия към документ
Статии
Menu
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни