Как екологичните опасности засягат уязвимите групи в Европа?

Смяна на език
Article Публикуван 21-03-2019 Последна промяна 14-05-2019
1 min read
Необходими са целенасочени действия за по-добра защита на най-уязвимите групи от населението в Европа, а именно бедните, възрастните и децата, от екологични опасности като замърсяването на въздуха, шумовото замърсяване и екстремните температури. Александра Кажмерчак, експерт по адаптиране към изменението на климата в Европейската агенция за околна среда, разяснява основните констатации в новия доклад на ЕАОС, в който се оценяват връзките между социалните и демографските неравенства и излагането на замърсяване на въздуха, шум и основни екстремни температури.

 Image © Harry Oliver, My City/EEA

Какви са основните констатации на доклада?

Четири са основните послания в доклада на ЕАОС „Неравномерно излагане и неравномерно въздействие: социална уязвимост по отношение на замърсяването на въздуха, шума и екстремните температури в Европа“ (Unequal exposure and unequal impacts: social vulnerability to air pollution, noise and extreme temperatures in Europe). Първото е, че хората, които са в неравностойно положение по отношение на социално-икономически статус или възраст, са също непропорционално засегнати от екологичните опасности, разгледани в настоящия доклад. Второ, в Европа има големи регионални различия, що се отнася до това къде са най-необлагодетелстваните региони и къде е концентрирано замърсяването. Някои региони са сравнително по-богати и по-малко замърсени, докато други са по-бедни или по-необлагодетелствани, по-замърсени и изложени в по-голяма степен на екстремни температури. Друг важен момент в доклада е, че ние - ЕС, разполагаме с добра основа от политики, за да се справим с уязвимостите, но са необходими още действия. При това спешно, защото неравенствата вероятно ще се запазят в бъдеще — поне някои от тях. Затова в заключение в доклада се подчертава, че е необходимо да обърнем внимание на действията, които можем да предприемем на местно, национално и европейски ниво.

Какви видове действия са предприети за преодоляване на тези неравенства и въздействия?

Има много добри оценки на местно ниво за социална уязвимост и излагане на екологични опасности. Берлин е добър пример — целият град е разделен на малки части, като за всяка е направена оценка на социално-икономическото положение на жителите и проблемите, свързани с околната среда. Тази комбинирана карта на социално-икономическите и екологичните проблеми позволява на местните органи да се справят с областите, в които са съсредоточени тези проблеми и в които качеството на живот на жителите е вероятно да бъде най-ниско.

Сериозен проблем, особено в източните и в някои от южните държави — членки на ЕС, е продължаващото използване на въглища като източник на битово отопление. Това причинява значително замърсяване на въздуха. Съществуват обаче различни национални програми за субсидии в подкрепа на преминаването от въглищно битово отопление към газ и други по-малко замърсяващи източници, които са насочени към най-бедните домакинства.

Каква информация и данни сте използвали за целите на оценката?

За социално-икономическите данни разчитахме в голяма степен на данните на Евростат, тъй като това е европейски източник, който осигурява единна база данни за цяла Европа. Разбира се, има някои недостатъци по отношение на степента на подробност. Разполагаме с данни само за големи пространствени единици, т.нар. региони по NUTS II и III, спазена е рамката на единиците с жители между 150 000 и 800 000. Що се отнася до данните за околната среда, за замърсяването на въздуха и шума, използваме данните, докладвани на ЕАОС от държавите и оценени от нас тук. За данните за климата използвахме също ежедневни набори от данни относно наблюдението в европейски мащаб, наречени E-OBS. Те бяха анализирани вътрешно, за да представят климатични променливи на същото пространствено равнище, както и социално-икономическите данни.

Защо докладът е съсредоточен само върху замърсяването на въздуха, екстремните температури и шума?

Въздействието на екстремните температури върху живота на хората е видимо както в студовете, така и в екстремните горещини, наблюдавани през последните десетилетия. Въпреки значителните подобрения на качеството на въздуха в Европа, замърсяването на въздуха продължава да бъде сериозна заплаха за здравето на европейците. Редовно виждаме заглавия в пресата за превишаване на нивата на замърсяване на въздуха на различни места из целия континент. Също, що се отнася до шума, според Световната здравна организация (СЗО) около един на всеки пет европейци е изложен на нива на шум по пътищата, които могат да повлияят на тяхното благосъстояние. Спряхме се на онези опасности, които имат най-голямо въздействие върху здравето на човека. Фокусът се определяше донякъде и от наличието на данни и от много добрата база от знания, с които разполагаме във връзка с тези опасности.

Какво означава този доклад за ЕАОС? Как ще бъде използван?

Това е първият анализ на ЕАОС на данните за околната среда спрямо социално-икономическите данни. Той може да послужи като отправна точка за по-нататъшни оценки и се надяваме, че ще бъде включен в предстоящия ни доклад за състоянието на околната среда в Европа през 2020 г. В процес на изготвяне са и други доклади, в които се разглеждат връзките между околната среда и здравето.

Какво прави ЕС в тази област?

Повдигнатите от нас въпроси в доклада бяха горещо приветствани от Европейската комисия и други заинтересовани страни. Всъщност различни участници от ЕС вече са отчели връзките между социално-икономическите и екологичните проблеми и полагат усилия в насока да бъдат ефективно разрешени съвместно, за да се подобри благосъстоянието на европейците. Както видяхме с неотдавнашните протести във Франция и със стачките във връзка с изменението на климата от страна на студентите в Европа, връзката между околната среда и социалните въпроси е важна. ЕС работи за преодоляване на социалните и икономическите неравенства чрез различни програми, например регионалната политика и политиката на сближаване. Тези усилия допълват други мерки, предприети на национално и местно ниво.

Александра Кажмерчак

Интервюто е публикувано в мартенския брой на Бюлетина на ЕАОС 1/2019 за 2019 г.

Temporal coverage

Действия към документ
категории: ,
Статии
Menu
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни