Околна среда и здраве
Европа няма да постигне своите цели за 2030 г. без да предприеме спешни действия през следващите 10 години, за да се справи с тревожния темп на загуба на биологично разнообразие, което ще увеличи въздействието на изменението на климата и свръхпотреблението на природни ресурси. В последния доклад за състоянието на околната среда на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), публикуван днес, се посочва, че Европа е изправена пред безпрецедентни по мащаб и неотложност предизвикателства, свързани с околната среда. В доклада обаче се посочва, че има основание за надежда, на фона на повишената информираност на обществеността относно необходимостта от преминаване към устойчиво бъдеще, иновациите в технологиите, увеличаващите се обществени инициативи и засилването на действията на ЕС, като например Европейски зелен курс.
Необходими са целенасочени действия за по-добра защита на бедните, възрастните хора и децата от екологични рискове като замърсяването на въздуха, шумовото замърсяване и екстремните температури, особено в източните и южните региони на Европа. В публикувания днес доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) се предупреждава, че здравето на най-уязвимите граждани на Европа остава непропорционално засегнато от тези опасности въпреки общото подобрение на качеството на околната среда в Европа.
Преглед на каталог
Filtered by
Европа няма да постигне своите цели за 2030 г. без да предприеме спешни действия през следващите 10 години, за да се справи с тревожния темп на загуба на биологично разнообразие, което ще увеличи въздействието на изменението на климата и свръхпотреблението на природни ресурси. В последния доклад за състоянието на околната среда на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), публикуван днес, се посочва, че Европа е изправена пред безпрецедентни по мащаб и неотложност предизвикателства, свързани с околната среда. В доклада обаче се посочва, че има основание за надежда, на фона на повишената информираност на обществеността относно необходимостта от преминаване към устойчиво бъдеще, иновациите в технологиите, увеличаващите се обществени инициативи и засилването на действията на ЕС, като например Европейски зелен курс.
Земята и почвата на Европа са подложени на редица видове натиск, включително разрастване на градските райони, замърсяване от селското стопанство и промишлеността, запечатване на почвата, разпокъсване на ландшафта, недостатъчна диверсификация на културите, ерозия на почвата и екстремни метеорологични явления, свързани с изменението на климата. По-екологичните градове с по-чисти енергийни и транспортни системи, екологосъобразната инфраструктура, свързваща зелени площи, и по-малко интензивните устойчиви селскостопански практики могат да спомогнат за повишаване на устойчивостта на използването на земята и здравето на почвите в Европа.
Необходими са целенасочени действия за по-добра защита на най-уязвимите групи от населението в Европа, а именно бедните, възрастните и децата, от екологични опасности като замърсяването на въздуха, шумовото замърсяване и екстремните температури. Александра Кажмерчак, експерт по адаптиране към изменението на климата в Европейската агенция за околна среда, разяснява основните констатации в новия доклад на ЕАОС, в който се оценяват връзките между социалните и демографските неравенства и излагането на замърсяване на въздуха, шум и основни екстремни температури.
Необходими са повече действия за защита на най-уязвимите граждани на Европа от замърсяването на въздуха, шума и екстремните температури
Новини 04-02-2019Необходими са целенасочени действия за по-добра защита на бедните, възрастните хора и децата от екологични рискове като замърсяването на въздуха, шумовото замърсяване и екстремните температури, особено в източните и южните региони на Европа. В публикувания днес доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) се предупреждава, че здравето на най-уязвимите граждани на Европа остава непропорционално засегнато от тези опасности въпреки общото подобрение на качеството на околната среда в Европа.
Много хора все още свързват живака с термометрите, а по-голямата част от тях знаят също така, че той е токсичен. Поради своята токсичност, живакът е на път да бъде изключен от продуктите в Европа, но големи количества от него все още циркулират във въздуха, водата, почвата и екосистемите. Живакът все още ли е проблем и какви мерки се предприемат във връзка с него? Ние интервюирахме Ian Marnane, експерт от ЕАОС по устойчиво използване на ресурсите и устойчива промишленост.