All official European Union website addresses are in the europa.eu domain.
See all EU institutions and bodiesНаправете нещо за нашата планета, отпечатайте тази страница само ако е необходимо. Колкото и малко да е ефекта може да е огромен, когато милиони хора го правят!
Article
Изминалата зима беше изключително топла, а през миналото лято в много части на Европа бяха поставени нови климатични рекорди. Много региони преживяха дълги и силни горещи вълни, като температурите се покачиха над 40 градуса по Целзий. Средните летни температури в Европа бяха най-високите в исторически план.
Горещите вълни са най-голямата пряка заплаха за здравето, свързана с климата за населението на Европа. Наводненията, горските пожари, бурите и обусловените от климата инфекциозни заболявания също са големи заплахи за нашето здраве и благосъстояние. Положението само ще се влошава, ако не се предприемат достатъчно мерки за адаптиране към изменението на климата и за смекчаване на последиците от него.
Според неотдавнашно проучване на ЕАОС възрастните хора, децата, групите с ниски доходи и хората със здравни проблеми или увреждания са най-засегнати от изменението на климата. Разпространението на заплахите за околната среда и въздействията им върху здравето ни отразяват разликите в равнището на доходите, безработицата и образованието, според доклад на ЕАОС за 2019 г.
Изменението на климата, съчетано със застаряването на населението и нарастването на урбанизация в цяла Европа, означава че много уязвими хора ще бъдат изложени на високи температури. Това важи в особена степен за Южна и Централна Европа. Тези групи ще бъдат допълнително изложени на тези въздействия, тъй като много училища и болници са разположени в райони, засегнати от ефекта на градския топлинен остров.
Високите температури могат да причинят топлинен стрес, който увеличава риска от смърт от топлинно изтощение и топлинен удар. Това води и до други косвени въздействия върху здравето, включително влошено психично здраве. Като цяло се изчислява, че горещите вълни са станали причина за около 90 % от смъртните случаи в резултат на екстремни явления, свързани с метеорологичните условия и климата в Европа през последните четири десетилетия.
Изменението на климата води и до повече наводнения. В застрашените от наводнения райони в някои държави обикновено делът на живеещите там възрастни хора и безработни лица е по-висок.
Тези хора може да не са в състояние да се преместят или да платят за застраховка или за адекватна защита от наводнения за домовете си, според анализ на ЕАОС. Освен това една възникваща заплаха е свързаната с климата вероятност от различни инфекциозни заболявания в Европа. Болести, като денга и западнонилска треска, се разпространяват в незасегнати досега райони на Европа.
Бележка: Епидемиологичните модели бяха съчетани с данни за седмичните температури и смъртността, за да се изчисли броят на свързаните с горещите вълни смъртни случаи за периода 2000—2020 г. Към годишните динамични редове за свързаната с горещините смъртност беше приложена линейна тенденция, чийто наклон представлява показателят, изразен като годишен брой смъртни случаи на милион жители за десетилетие. Използвани са най-малките възможни региони в зависимост от пространственото разпределение на данните за смъртността в дадена държава, като те варират от региони от ниво NUTS (3) до държави. Липсват данни за Турция, Босна и Херцеговина, Косово (съгласно Резолюция 1244/99 на Съвета за сигурност на ООН) и Северна Македония.
Източници: van Daalen и кол. (2022 г.).
Explore different chart formats and data here
Рисковете за здравето, породени от горещите вълни, ще се увеличават, ако не се предприемат повече мерки за адаптиране и смекчаване на последиците от изменението на климата. Например според нашия доклад на ЕАОС създаването на системи за предупреждение на обществеността, повишаването на осведомеността, въвеждането на действия в състояние на готовност в центровете за здравни и социални грижи, екологизирането на градовете, по-доброто проектиране на сградите и адаптирането на работното време могат да спомогнат за защитата на хората.
Мерките за адаптиране обаче рядко са от еднаква полза за всеки. За да се гарантира, че най-уязвимите групи няма да бъдат пренебрегнати, е необходимо тези действия да са от полза конкретно за тези групи. Така например зелените площи могат да се добавят към зоните, които имат най-голяма потребност от тях. Справедливото адаптиране изисква също така уязвимите групи да могат да бъдат чути в хода на процеса. Ползите за здравето от зелените пространства в градовете са общопризнати, особено за децата и възрастните хора.
В ЕС са въведени редица законодателни актове, политики и мерки за насърчаване на адаптацията. Те помагат с насоки на националните, регионалните и местните органи да изграждат устойчивост и готовност за реагиране и защита на здравето на хората.
Ключов такъв акт е Европейският закон за климата, който определя адаптирането като правно задължение. Освен това Европейската зелена сделка допринася за адаптацията, като има за цел да защити здравето и благосъстоянието на гражданите от свързаните с околната среда рискове и въздействия. Тя се допълва от стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, в която се определя как ЕС може да се адаптира към неизбежните въздействия на изменението на климата и да стане устойчив на климатичните промени до 2050 г.
Стратегията включва насърчаване на използването на данни чрез платформата на ЕС за знания в областта на адаптирането към изменението на климата Climate-ADAPT. Също така са включени и усилия за ускоряване на действията и гарантиране, че мерките за адаптиране се предприемат на всички равнища на управление. Освен това Европейската обсерватория за климата и здравето е създадена, за да осигури на органите лесен достъп до ресурси, които могат да им помогнат да предвиждат и свеждат до минимум заплахите за здравето, причинени от изменението на климата.
Понастоящем всички държави — членки на ЕС, разполагат с национални политики за адаптиране. Повече от 300 европейски региона и местни власти участват в мисията на ЕС за адаптиране с цел изграждане на устойчивост срещу последиците от изменението на климата.
Image source: © Israil Pavel-Alexandru, Well with Nature /EEA
For references, please go to https://www.eea.europa.eu/bg/signals/signali-2023/statii/goreshtite-valni-i-drugi-ekstremni or scan the QR code.
PDF generated on 10-12-2024 16:38
Engineered by: Екип за уеб сайта на ЕАОС
Software updated on 26 September 2023 08:13 from version 23.8.18
Software version: EEA Plone KGS 23.9.14
Действия към документ
Сподели с другите