Статии
- Arabic (ar)
- Bulgarian (bg)
- Czech (cs)
- Danish (da)
- German (de)
- Greek (el)
- English (en)
- Spanish (es)
- Estonian (et)
- Finnish (fi)
- French (fr)
- Irish Gaelic (ga)
- Croatian (hr)
- Hungarian (hu)
- Icelandic (is)
- Italian (it)
- Lithuanian (lt)
- Latvian (lv)
- Maltese (mt)
- Dutch (nl)
- Norwegian (no)
- Polish (pl)
- Portuguese (pt)
- Romanian (ro)
- Russian (ru)
- Slovak (sk)
- Slovenian (sl)
- Serbian (sr)
- Swedish (sv)
- Turkish (tr)
Във връзка с публикувания наскоро годишен Отчетен механизъм за транспорта и околната среда (TERM) на ЕАОС за 2015 г. и фокусирането на международното внимание върху продължаващия скандал с емисиите от автомобилите, разговаряме с координатора на ЕАОС за TERM Alfredo Sánchez Vicente (Алфредо Санчес Висенте).
Споразумението за климата, постигнато в Париж от 195 държави, е първото досега универсално и законообвързващо споразумение от такъв вид. Парижкото споразумение е резултат на многогодишна подготовка, диалог и нарастваща осведоменост за необходимостта от справяне с текущите и потенциалните въздействия на промените в климата. То представлява важна и обещаваща стъпка към изграждането на нисковъглероден и издръжлив на промените в климата свят. Освен това то изпраща ясен сигнал към политиците и бизнеса да се отдръпнат от изкопаемите горива и да инвестират в чиста енергия и в действия за адаптиране.
Земята и почвата са жизненоважни за природните системи и човешкото общество, но човешките дейности застрашават функционирането на всички земни ресурси, в това число и на почвата. Защо това е така? Какво прави Европа, за да го предотврати? 2015 е Международната година на почвите, затова зададохме тези въпроси на Geertrui Louwagie, ръководител на проект за извършване на оценка на почвите и докладване в Европейската агенция за околната среда.
За глобална устойчивост
02-12-2015През август тази година повече от 190 държави постигнаха съгласие с консенсус относно Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. По-късно този месец държавните глави ще приемат в Ню Йорк тази програма заедно с нейните цели и целеви показатели за устойчиво развитие. За разлика от предишните, целите за устойчиво развитие (ЦУР) са както за развиващи се, така и за развити държави и поставят акцента върху по-широк набор от теми на устойчивото развитие. Много от 17-те ЦУР включват аспекти, свързани с околната среда, използването на ресурсите или изменението на климата.
Зелената инфраструктура предлага атрактивни решения за околната среда, социалните и икономическите проблеми и поради това трябва да бъде изцяло интегрирана в отделните области на политиката. Докато ЕАОС подготвя публикуването на доклада относно ролята на екологосъобразната инфраструктура за намаляване на въздействието на изменението на метеорологичните параметри и климата, свързано с природни заплахи, разговаряхме с водещия автор от Агенцията, Gorm Dige, ръководител на проект за териториален анализ на околната среда, политиката и икономиката.
Отпадъците: проблем или ресурс?
04-09-2014Отпадъците не са само екологичен проблем, но и икономическа загуба. Европейците произвеждат средно по 481 килограма общински отпадъци на човек за една година. Все по-голям дял от тях се рециклира или компостира и и все по-малък се изпраща в депата за отпадъци. Как можем да променим начина, по който произвеждаме и потребяваме, за да произвеждаме все по-малко отпадъци, като същевременно използваме отпадъците като ресурс?
Преход към зелена икономика
04-09-2014Нашето качество на живот, здравето ни и работните места — всичко това зависи от околната среда. Начинът и темпото, с които изразходваме природните ресурси днес, рискуват да подкопаят нашето благосъстояние, както и способността на природата да ни снабдява с необходимото. Налага се да преобразим из основи начина, по който произвеждаме, потребяваме и живеем. Нужно е да направим икономиката си зелена, като преходът трябва да започне още днес.
Ние използваме все повече природни ресурси поради прираста на населението, промените в начина на живот и разрастващото се лично потребление. За да се справим с неустойчивото си потребление, трябва да управляваме цялата система от ресурси, включително методите на производство, моделите на търсене и веригите за доставки. Тук се спираме по-подробно върху храните.
Нашето благосъстояние зависи от използването на природните ресурси. Ние добиваме ресурси и ги превръщаме в храни, сгради, мебели, електронни устройства, дрехи и пр. Тази експлоатация на ресурсите обаче надхвърля възможностите на околната среда да ги генерира и доставя. Как да осигурим дългосрочното благосъстояние на обществото? Превръщането на икономиката ни в зелена може без съмнение да помогне.
Как да направим градовете „зелени“
04-09-2014Повече от три четвърти от европейците живеят в градски райони. Онова, което градските жители произвеждат, купуват, ядат и изхвърлят, начинът, по който се придвижват, и мястото, където живеят — всичко това оказва въздействие върху околната среда. Същевременно начинът, по който е построен един град, също влияе на начина, по който населяващите го живеят. Попитахме Роланд Зинкернагел от градската община на Малмьо в Швеция за конкретните действия, които да направят техния град устойчив.
Основни положения в икономиката и екологията
04-09-2014През март 2014 г. Париж (Франция) бе засегнат от замърсяване с прахови частици. Използването на частни автомобили беше силно ограничено дни наред. От другата страна на планетата едно китайско предприятие пускало на пазара нов продукт: застраховка срещу смог за китайски туристи, чийто престой бил провален от лошото качество на въздуха. Колко тогава струва чистият въздух? Може ли икономиката да ни помогне да намалим замърсяването? Ето поглед отблизо към някои основни икономически понятия.
Европейците от всички възрасти са потребители. Това, което избираме да употребим и да купим, има своята роля при определяне на онова, което се произвежда. Как обаче избираме какво да купим? Рационално или импулсивно е това решение? Запитахме Лусия Рейш от Икономическото училище в Копенхаген за потребителското поведение в Европа.
Отпадъците в моретата
04-09-2014Около 70 % от планетата са покрити от океани, а в морските води почти навсякъде могат да се намерят отпадъци. Отпадъците в моретата, и по-специално пластмасите, представляват заплаха не само за здравето на морските екосистеми, но и за световната икономиката и населението. По-голямата част от отпадъците в моретата се генерира от дейности на сушата. Как да спрем потока от отпадъци към моретата? Най-доброто място за начало на противодействието срещу този проблем е сушата.
За да произвежда храни в достатъчни количества, Европа разчита на интензивното земеделие, което въздейства върху околната среда и нашето здраве. Може ли Европа да намери по-екологосъобразен начин за производството на храни? Зададохме този въпрос на Ибеле Хугевен, ръководител на група в Европейската агенция за околната среда, която проучва въздействието на използването на ресурсите върху околната среда и човешкото благоденствие.
Европейската икономика е все още под въздействието на икономическата криза, която започна през 2008 г. Безработицата и намаленията на заплатите засегнаха милиони. Когато хора, наскоро завършили висшето си образование, не могат да намерят работа в една от най-богатите части на света, следва ли да говорим за околната среда? Новата програма за действие за околната среда на Европейския съюз прави точно това, но не само. Тя също така определя околната среда като интегрална и неразделна част от нашето здраве и нашата икономика.
„Добрата новина е, че през последните десетилетия положението с експозицията на няколко замърсители на въздуха се подобри значително . Замърсителите, при които постигнахме най-съществени намаления, не са обаче тези, които причиняват най-голяма вреда на човешкото здраве и околната среда“, казва Валентин Фолтеску, който работи в ЕАОС по въпросите за оценка на качеството на въздуха и докладване на данните. Попитахме Валентин какво прави ЕАОС за качеството на въздуха и какво показват последните данни.
Превръщане на промените в преход
26-11-2013Живеем в свят на постоянни промени. Как можем да направляваме тези продължаващи промени, така че да постигнем глобална устойчивост до 2050 г.? Как да постигнем баланс между икономиката и околната среда, между краткосрочната и дългосрочната перспектива? Отговорът се крие в начина, по който управляваме процеса на прехода, без да се блокираме в неустойчиви системи.s
Мартин Фицпатрик е завеждащ секцията по хигиена на околната среда към отдела за мониторинг на качеството на въздуха и шума в градския съвет на Дъблин, Ирландия. Той е също звеното за контакт в Дъблин за пилотен проект, управляван от ГД „Околна среда“ на Европейската комисия и ЕАОС, който си поставя за цел подобряване на прилагането на законодателството по отношение на въздуха. Запитахме го как Дъблин решава проблемите за здравето, свързани с лошото качество на въздуха.
Замърсяването на въздуха не е навсякъде еднакво. Различни замърсители се изпускат в атмосферата от широка гама източници. Попаднали веднъж в атмосферата, те могат да се превръщат в други замърсяващи вещества и да се разпространят по целия свят. Разработването и осъществяването на политика за справяне с тази сложна картина не са лесни задачи. По-долу е даден преглед на законодателството в Европейския съюз по отношение на въздуха.
Разширяване на знанията ни за въздуха
28-05-2013Нашите знания и разбирания за замърсяването на въздуха нарастват всяка година. Разполагаме с разширяваща се мрежа от станции за наблюдение, които дават данни за широка гама замърсители на въздуха, допълвани с резултати от модели на качеството на въздуха. Сега трябва да осигурим това научно знание и тази политика да продължат да се развиват ръка за ръка.
Permalinks
- Permalink to this version
- f2d98a53257bf81cced3c8ea8f5604e8
- Permalink to latest version
- SF3KCHN7QZ
For references, please go to https://www.eea.europa.eu/bg/articles/all-articles or scan the QR code.
PDF generated on 30-01-2023 10:31
Действия към документ
Сподели с другите