За здрави и продуктивни морета в Европа и извън нея

Смяна на език
Article Публикуван 15-11-2017 Последна промяна 16-11-2017
1 min read
Морскиат живот, климатът в световен мащаб, нашата икономика и общественото благоденствие – всички те зависят от доброто състояние на моретата. Въпреки някои подобрения нашите оценки показват, че начинът, по който в момента използваме европейските морета остава неустойчив. Изменението на климата и надпреварата за природните ресурси оказват допълнителен натиск върху морската среда. Европейските политики и мерки биха могли да доведат до по-големи подобрения, ако се прилагат чрез „екосистемен подход за управление“ и са подкрепени от глобална рамка за управление на океаните.

 Image © Zeljko Scepanovic, NATURE@work/EEA

Европа е обградена от океани и морета, които с течение на времето са оформили нейния климат, икономика и общество. Морето осигури работа на крайбрежните общности и питателна храна за цяла Европа. Морските търговски пътища са донесли не само стоки, но и различни идеи и иновации, а океанските течения пренасят топлина от тропическите региони към полюсите, с което правят климата на Северна Европа по-подходящ за обитаване.

Всъщност океаните покриват около 70% от повърхността на нашата планета и играят ключова роля за поддържане на живота на Земята. Те са местообитание и дом на многобройни видове, като всяка година биват откривани нови видове и местообитания с уникални характеристики. Освен че регулират климата в световен мащаб и поддържат биологичното разнообразие, океаните са и най-големият уловител на въглерод чрез неговото поглъщане. Те улавят въглеродния диоксид от атмосферата и помагат в борбата с изменението на климата. Създават и работни места. Според Европейската комисия „синята“ икономика осигурява приблизително 5,4 милиона работни места и генерира брутна добавена стойност от почти 500 милиарда евро на година. 

Моретата под натиск

За съжаление, човешката дейност и изменението на климата оказват все по-увеличаващ се натиск върху океаните, включително и тези, заобикалящи Европа. Скорошни оценки ясно показват, че морските екосистеми са увредени или изменени. Промяната на климата води да покачване на температурите и потенциално увеличаване на киселинността на океанските води, които могат допълнително да отслабят екологичната устойчивост на Европейските морета. Голяма част от негативните последици произтичат от дейности, извършвани в морето, като добива и производството на природни ресурси (минерали, риба, черупчести мекотели и др.), транспорта и енергопроизводството, както и от замърсяването, включително вследствие на изоставени риболовни уреди. Интензивното използване на дънни тралове например причинява физически увреждания на морското дъно, с което уврежда и местообитанията. Или баластните води довеждат чужди видове, които могат да засегнат цялостните екосистеми, особено в регионални полузатворени морета като Балтийско море и Черно море.

Дейностите, извършвани на сушата, като например използването на земеделски торове и промишлени химикали и отпадните води допринасят за натиска. Промишлените торове, например, съдържат химикали като фосфор и азот, които, попадайки в морската среда, действат като хранителни вещества и причиняват, наред с всичко друго, цъфтеж на водораслите. Този прекомерен растеж на водораслите може да изчерпи кислорода във водата, с което да задуши другите водни видове. По подобен начин пластмасовите опаковки и микропластмасите, използвани в продуктите за лична грижа, достигат до океаните през системите за отпадни води и реките. Пластмасата се разпада на малки късчета, които морските видове погрешно вземат за храна, и понякога това има фатални последици. Те попадат дори в нашата хранителна верига. Търсенето на суровини и други ресурси в световен и европейски мащаб подтиква държавите и компаниите да търсят нови възможности отвъд наземните и крайбрежните зони, което може да означава оказване на допълнителен натиск върху морската среда.

Синята икономика в Европа

Като отчита екологичната и икономическата значимост на европейските морета, ЕС е предвидил набор от политики и мерки, свързани с планирането и регулирането на устойчивото използване на Европейските морета, които обхващат редица дейности, като например рибарство, производство на енергия в морето и опазване на морското биологично разнообразие. Рамковата директива за морска стратегия, приета през 2008 г., има за цел да гарантира съгласуваност между съответните политики на ЕС и поставя три цели по отношение на Европейските морета: да бъдат „продуктивни“, „здравословни“ и „чисти“. Тези усилия съответстват с Програмата на ЕС за син растеж — дългосрочна стратегия в подкрепа на устойчивия растеж на морския и мореплавателния сектор като цяло, придружена от Директивата за морското пространствено планиране. Политиката на ЕС в тази област също следва целите за устойчиво развитие, по-специално Цел 14 и Цел 6.

Въз основа на наличните данни оценката на ЕАОС „Състоянието на европейските морета“ констатира, че, макар европейските морета да могат да се считат за продуктивни, не може да се каже, че те са здрави или чисти. Независимо от това, в някои области има подобрения. Държавите членки на Европейския съюз например вече са определили повече от 9% от моретата си като морски защитени територии. Натискът върху рибарството и хранителните вещества изглежда също намалява. Въпреки тези подобрения обаче начинът, по който използваме нашите морета, остава неустойчив и е заплаха не само за продуктивността им, но и за нашето благосъстояние. 

Усилия в европейски и световен мащаб

Моретата са част от нашия европейски природен капитал и опазването и експлоатацията им изискват европейски и екосистемен подход за управление, който да надхвърля специалните секторни мерки. Много от негативните влияния са свързани с неустойчиви модели на потребление и производство или на базирани на сушата човешки дейности или изисквания. Предвид това подобряването на управлението на отпадните води (по-малко пластмаса в природата) или преминаването към по-чисти транспортни средства (по-ниски емисии на парникови газове) могат да помогнат на морската среда толкова, колкото и подобрените устойчиви практики в областта на рибарството. В последните години политиките на ЕС, като например пакетът за кръговата икономика, пакетът относно климата и енергетиката и стратегията за постигане на ниска въглеродна интензивност, все повече сочат към всеобхватен подход за справяне с по-широките социално-икономически и екологично-климатични предизвикателства.

В контекста на морската среда един цялостен подход би следвало да включва екосистемен подход за управление и да обединява различни форуми на управление в рамките на ЕС, например предвидените в Общата политика в областта на рибарството, Директивата за морското пространствено планиране и Рамковата директива за морска стратегия.

Както много други глобални предизвикателства — например замърсяването на въздуха и изменението на климата, осигуряването на доброто състояние на европейските морета също изисква глобален подход. За да спомогне за глобалното сътрудничество и за да разгледа проблеми, свързани с глобалното управление на океаните, през 2017 г. Европейският съюз ще бъде домакин на конференцията „Нашият океан“ в Малта през октомври. На това събитие Европейската агенция по околна среда и Европейската комисия ще представят WISE-Marine, платформа за споделяне на информация за морската среда в европейски мащаб, която да подпомага управлението на океаните и екосистемния подход за управление.

 

Ханс Брюнинкс

Изпълнителен директор на ЕАОС

Уводна статия, публикувана в брой № 2017/03 на бюлетина на ЕАОС, септември 2017 г.

Temporal coverage

Статии
Menu
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100