Тазгодишният доклад акцентира на факта, че концентрациите на замърсяване на въздуха в цяла Европа продължават бавно да се подобряват. Независимо от това все още се наблюдават значителни негативни ефекти върху здравето. Замърсяването на въздуха продължава да води до по-ниско качество на живота заради заболявания. Нашият актуализиран доклад дава също и нова оценка на въздействието върху здравето на най-вредните замърсители на въздуха като праховите частици с диаметър равен или по-малък от 2,5 μm, на които се дължи високата преждевременна смъртност – приблизително 467 000 смъртни случая през 2013 г. в 41 европейски страни.

Заплахите за здравето, които причинява замърсяването на въздуха, са добре известни благодарение на организации като Световната здравна организация и хората в цяла Европа все повече осъзнават, че проблемът е сериозен. Изложени сме на него всеки ден. Не виждаме замърсяването на въздуха, но със сигурност усещаме когато нивото му е високо.

Докладът подчертава влиянието на автотранспорта върху замърсяването на въздуха, за което напоследък се говореше и в новините във връзка с няколко европейски града, в това число Париж и Лондон.

Движението на моторни превозни средства е основният източник на високи емисии на азотен диоксид (NO₂), който е един от главните вредни за здравето замърсители. Този замърсител е и прекурсор на озона и праховите частици във въздуха. Транспортът е значителен източник на първични прахови частици не само от изгарянето на гориво, но и от износването на гуми и спирачки, а не на последно място той е един от основните източници на емисии на парникови газове.

Автотранспортът също така заема голяма част от общите пространства — да вземем например уличните задръствания. Той причинява и шум. Може да се каже, че е проблем с много измерения.

Разбира се, никой не поставя под въпрос важната роля на транспорта и мобилността в ежедневието ни, но придвижването от едно място на друго може да става по по-устойчив начин. В много градове в цяла Европа вече се вземат мерки в стремежа да се създадат по-устойчиви системи за мобилност. Мерки като въвеждането на такса „задръстване“ са краткосрочно решение, затова трябва да търсим дългосрочни фундаментални и иновативни промени в транспортната система с цел да подобрим общото благосъстояние.

Що се отнася до печките на дърва и камините, проблемът е по-голям отколкото се счита, особено през зимата. Много хора, особено в източна и северна Европа, палят камини или печки на дърва, които са източник на емисии на прахови частици (PM_2.5). Изгарянето на всички видове гориво за отопление на домакинства, търговски помещения и други институционални сгради всъщност е най-големият източник на емисии на прахови частици (PM_2.5). Целият сектор е източник на повече от половината от всички емисии на прахови частици (PM_2.5) в европейски мащаб.

Друг проблем през зимата е това, че при тихо време повечето от тези емисии увисват близо до земята заради температурната инверсия. При тези условия по-студеният въздух остава в по-ниските атмосферни слоеве. По-студеният въздух, който е по-плътен, не позволява смесването и дисперсията на емисиите нагоре в атмосферата, така че замърсяването остава близо до земната повърхност.

Един от основните приноси на ЕАОС e в това да предоставя знанието и данните, необходими на създателите на политики да вземат по-добре информирани решения за качеството на въздуха. Работата ни помага и за повишаване на осведомеността на обществото, което е също не по-малко важно.

Ние събираме официални данни за замърсяването на въздуха от европейските страни и след това ги използваме за изготвяне на редовните ни оценки на качеството на въздуха чрез доклади и показатели. Освен това предоставяме нашите данни за замърсяването на въздуха на множество заинтересовани лица, включително на обществеността, на националните или регионалните органи и на сателитната програма на ЕС „Коперник“. Участваме редовно и в семинари, конференции и срещи в цяла Европа и другаде по света, за да споделяме и обсъждаме проблема и нашите констатации, което помага да се подтикнат към действие създателите на политики. Замърсяването на въздуха е свързано с широка гама от области на политиката, така че един от приоритетите ни е да насърчаваме интегрираните междусекторни политики и мерки.

По-голямата част от нашите данни се събират чрез постоянни станции за мониторинг на качеството на въздуха, които се поддържат от националните и местните органи в нашите държави-членки. Напоследък обаче се наблюдава и използването на други технологии, например събиране на данни чрез сателитите по програмата на ЕС „Коперник“. Това е сравнително ново. ЕАОС си сътрудничи със службата за мониторинг на атмосферата „Коперник“ и ние в екипа за качеството на въздуха в ЕАОС също използваме част от тези данни в работата си. Комбинирайки информацията от сателитите с моделиране, ние получаваме по-добро пространствено разпределение на концентрациите на замърсителите. Така, вместо да получаваме данни на определени интервали от определени измервателни станции, ние получаваме много по-широка картина. Но е от съществено значение резултатите от модела да се потвърдят чрез реални наблюдения и именно тук е задължително ползването на данните, които ЕАОС получава от страните от цяла Европа.

Започва да се наблюдава и провежда на местно ниво от гражданите мониторинг на замърсяването на въздуха чрез сензори. Това е нов източник на информация, но точността на тези устройства все още трябва да се подобри. Те не са напълно надеждни, но представляват нововъзникваща технология и са чудесен начин да се повиши обществената осведоменост и да се ангажира общността в справянето с проблемите, свързани със замърсяването на въздуха. В даден момент тази технология може да се превърне в добър допълнителен източник на информация.

Алберто Гонзалес Ортиз

Интервю, публикувано в брой № 04/2016 на бюлетина на ЕАОС, март 2016 г.