All official European Union website addresses are in the europa.eu domain.
See all EU institutions and bodiesНаправете нещо за нашата планета, отпечатайте тази страница само ако е необходимо. Колкото и малко да е ефекта може да е огромен, когато милиони хора го правят!
Знаем, че замърсяването с пластмаса и пластмасовите отпадъци са сериозен проблем за околната среда. През последните години на пазара бяха пуснати нови пластмасови продукти, за които се твърди, че са по-добри за околната среда. В публикуван наскоро анализ на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) се оценяват екологичните им параметри. За да научим повече, разговаряхме с Алмут Райхел, експерт на ЕОАС по устойчиво използване на ресурсите и управление на отпадъците.
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) наскоро публикува доклад относно „двигателите на промяната“, които оказват въздействие върху перспективите за опазване на околната среда и устойчиво развитие на Европа. Интервюирахме ръководителя на проекта на доклада, г-н Лоренцо Бенини, който работи в ЕАОС като експерт по системна оценка и устойчиво развитие.
Как можем да изградим по-устойчив и надежден свят след кризата от коронавируса? В този критичен период, в който ще бъдат взети ключови решения за възстановяване, формиращи бъдещето ни, Европейската агенция по околна среда ще събере знанията, свързани с коронавируса и околната среда, и ще допринесе за провеждането на информиран дебат.
Европейските държави предприемат драстични мерки за ограничаване на въздействието от Covid-19 върху здравето на европейските граждани и икономиката. Подобни кризи обикновено оказват преки и сериозни въздействия върху цялото население и икономиката. Предвид потенциала на епидемията да засегне важни сектори на икономиката, се очаква кризата, предизвикана от коронавируса, да намали някои от въздействията на икономическите дейности върху околната среда и климата. От друга страна, Европейският съюз е поел ангажимент да трансформира икономиката си и да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г., но съвсем не чрез големи и внезапни сътресения, свързани с изключително високи разходи за обществото. Европейският зелен пакт и неотдавна предложеният Европейски законодателен акт в областта на климата предвиждат необратимо и постепенно намаляване на емисиите, като същевременно се гарантира справедлив преход, подпомагащ засегнатите лица.
Шумовото замърсяване се превръща във все по-голям проблем навсякъде в Европа, а много хора може би не са наясно с неговото въздействие върху здравето им. Опитахме се заедно с Юлалия Перис, експерт по шума в околната среда от Европейската агенция по околна среда, да обсъдим основните констатации в доклада на ЕАОС „Шум в околната среда в Европа — 2020 г.“, който беше публикуван по-рано този месец.
По-рано този месец Европейската агенция по околна среда публикува своя доклад „Околната среда в Европа — състояние и перспективи 2020 г. (SOER 2020)“. В доклада е изразено становището, че Европа няма да постигне своите цели за 2030 г., ако не предприеме спешни действия през следващите 10 години, за да се справи с тревожния темп на загуба на биологично разнообразие, нарастващото въздействие на изменението на климата и свръхпотреблението на природни ресурси. Освен това в доклада се предлагат някои важни решения, които ще помогнат на Европа отново да поеме по правилния път към изпълнение на тези цели и задачи. Заедно с Тобиас Лунг, експертът на ЕАОС по координация и оценка на SOER, дискутираме ролята на SOER 2020.
2019-та година ще бъде запомнена като повратна точка в действията за защита на климата и околната среда в Европа. Милиони европейци и хора от целия свят участват в демонстрации и призовават политиците да предприемат действия. Оценки, базирани на научни доказателства, включително докладът за състоянието на околната среда (SOER 2020) на Европейската агенция за околна среда, изтъкват изключителното значение на предстоящите предизвикателства и нуждата от спешни действия. Тези призиви вече се превръщат в политическа пътна карта. Европейският зелен пакт, представен от Европейската комисия, е обещаващо начало на предстоящото критично десетилетие.
Кой е собственик на земята и нейните ресурси? Кой решава как могат да бъдат използвани те? В някои случаи земята е частна собственост, която може да бъде купувана и продавана, като се използва изключително от нейните собственици. Често ползването ѝ се регулира от национални или местни разпоредби, например за поддържане на горските територии. В други случаи някои зони са определени само за обществено ползване. Но земята не е само пространство или територия. Когато всички използваме земята и разчитаме на нейните ресурси, устойчивото управление изисква собствениците, регулаторите и ползвателите на земята от местно до световно ниво да работят заедно.
Замърсяването на почвите е проблем, който е тясно свързан с общото ни минало и е част от историята за това как Европа първо се е превърнала в индустриален, а по-късно в екологичен лидер в света. Разговаряхме с Марк Кибълуайт, заслужил преподавател от Университета в Кранфийлд, Обединеното кралство, и един от водещите европейски експерти в областта на почвите, за да разберем по-добре проблема със замърсяването на почвите.
По-голямата част от храната, която ядем, се произвежда на сушата и в почвата. Това, което ядем и как го произвеждаме, се е променило значително през последния век, заедно с европейския ландшафт и общество. Интензифицирането на селското стопанство даде възможност на Европа да произвежда повече храна и на по-достъпни цени, но за сметка на околната среда и традиционното земеделие. Сега е моментът да преосмислим отношението към храната, която поставяме в чиниите си, както и към земята и общностите, които я произвеждат.
Позната още като „Очите на Европа върху Земята“, „Коперник“ — програмата на ЕС за наблюдение и мониторинг на Земята — преобразява начина, по който разбираме и планираме по-устойчивото използване на ценните земни и почвени ресурси. От градско планиране, транспортни пътища и зелени площи, до прецизно земеделие и управление на горите, „Коперник“ осигурява подробна и навременна информация за наблюдение на земята, за да подпомогне вземането на решения.
Почвата е много повече от неодушевен пясък и тиня. Тя е пълна с живот, от микроскопични организми до по-големи бозайници, всички взаимодействащи в еднакво богат брой микрохабитати. Техните взаимодействия ни осигуряват храна и фибри, чиста вода, чист въздух, промишлени процеси без синтетични химикали и дори могат да осигурят лек за много заболявания. Разговаряхме с д-р Дейвид Ръсел от Природонаучния музей „Шенкенберг“, Германия, за биоразнообразието на почвата и какво означава тя за нашата планета.
Изменението на климата оказва голямо въздействие върху почвата, а промените в използването на земята и почвата могат да ускорят или забавят изменението на климата. Без по-здрави почви и устойчиво управление на земята и почвата не можем да се справим с климатичната криза, да произвеждаме достатъчно храна и да се адаптираме към променящия се климат. Отговорът може да се крие в опазването и възстановяването на ключови екосистеми и даването на възможност на природата да улавя въглерода от атмосферата.
Ландшафтът на Европа се променя. Градовете и техните инфраструктури се разширяват в продуктивни земеделски земи, като разделят ландшафта на по-малки райони и засягат дивата природа и екосистемите. В допълнение към фрагментирането на ландшафта, почвата и земята са изправени пред редица други заплахи: замърсяване, ерозия, уплътняване, запечатване, деградационни процеси и дори опустиняване. Ами ако можехме да рециклираме земята, която вече е усвоена от градовете и градската инфраструктура, вместо да усвояваме земеделска земя?
Без здрава земя и почва не можем да живеем. Именно чрез земята произвеждаме по-голямата част от храната си и върху нея изграждаме домовете си. За всички видове — животни и растения, живеещи на сушата или във водата — земята е жизненоважна. Почвата — един от основните компоненти на земята — е много сложен и често подценяван елемент, изобилстващ от живот. За жалост начинът, по който в момента използваме земята и почвата в Европа и по света , не е устойчив. Това оказва значително въздействие върху живота на сушата .
Силните горещини и екстремните метеорологични явления през изминалото лято поставиха нови климатични рекорди в Европа и още веднъж напомниха за значението на адаптирането към изменението на климата. Заедно с Блаж Курник, експерт от Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) по въздействието на изменението на климата и адаптирането към него, обсъдихме новия доклад на ЕАОС, който бе публикуван по-рано този месец и е посветен на това как изменението на климата влияе върху селското стопанство в Европа.
Новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи политическите приоритети на своя екип за следващите пет години. Европейският „Зелен курс“, който очертава по-амбициозни действия по отношение на кризите в областта на климата и биологичното разнообразие, заема централно място в дневния ред на Комисията. Европейските политики от дълго време са насочени към справяне с влошаването на състоянието на околната среда и изменението на климата, в резултат на което са налице някои успехи и някои неуспехи. Подкрепен от увеличаващите се призиви от страна на обществеността за действия, този нов политически мандат (заедно с новата Европейска комисия и новия Европейски парламент) предоставя уникална възможност за разширяване и ускоряване на екологичния и справедлив преход за Европа.
Каква ще бъде околната среда в Европа след 25 години? Ще постигнем ли общата цел „да живеем добре в пределите на нашата планета“? Ще съумеем ли да ограничим глобалното затопляне и да изградим устойчиви на изменението на климата градове, заобиколени от природа в добро състояние? Както стана ясно в неотдавнашните избори за Европейски парламент, европейците са все по-загрижени. Следващото поколение европейци призовава за спешни действия, но по какъв начин техните искания за устойчиво бъдеще ще повлияят на европейските политики в областта на околната среда и социално-икономическото развитие? По случай 25-ата ни годишнина правим преглед на развитието на знанията и политиката на Европа в областта на околната среда през последните 25 години и как ние в ЕАОС, заедно с нашите мрежи, можем да допринесем за постигане на устойчивост през следващите 25 години.
Проблемът с пластмасовите отпадъци е огромен и продължава да расте. Какво обаче прави Европейският съюз, за да се справи с проблема? Йоанис Бакас, експерт от ЕАОС по предотвратяване на образуването на отпадъци, описва накратко доклада на ЕАОС относно предотвратяването на пластмасовите отпадъци в Европа, публикуван по-рано този месец.
Необходими са целенасочени действия за по-добра защита на най-уязвимите групи от населението в Европа, а именно бедните, възрастните и децата, от екологични опасности като замърсяването на въздуха, шумовото замърсяване и екстремните температури. Александра Кажмерчак, експерт по адаптиране към изменението на климата в Европейската агенция за околна среда, разяснява основните констатации в новия доклад на ЕАОС, в който се оценяват връзките между социалните и демографските неравенства и излагането на замърсяване на въздуха, шум и основни екстремни температури.
For references, please go to https://www.eea.europa.eu/bg/articles/all-articles or scan the QR code.
PDF generated on 03-12-2024 01:28
Engineered by: Екип за уеб сайта на ЕАОС
Software updated on 26 September 2023 08:13 from version 23.8.18
Software version: EEA Plone KGS 23.9.14
Действия към документ
Сподели с другите