All official European Union website addresses are in the europa.eu domain.
See all EU institutions and bodiesНаправете нещо за нашата планета, отпечатайте тази страница само ако е необходимо. Колкото и малко да е ефекта може да е огромен, когато милиони хора го правят!
Картината на данните за околната среда в Европа се промени значително през последните 40 години. Сложният характер на влошаването на околната среда изисква повече системен анализ, подкрепен от данни по темата. През последните години все по-често работата на Европейската агенция за околна среда включва системни анализи. ЕАОС ще продължи да открива нови проблеми и да помага за натрупването на знания за околната среда в Европа.
Перспективите за възобновяемите енергийни източници, които играят все по-важна роля в опитите на Европа да намали зависимостта от изкопаеми горива, са добри. Разговаряхме с Михай Томеску, енергиен експерт в Европейската агенция за околна среда, за възможностите и предизвикателствата по пътя към по-чиста енергия.
Начинът, по който използваме днес ресурсите, е неустойчив и оказва натиск върху нашата планета. Налага се да работим за осъществяването на преход към кръгова, зелена икономика, като надхвърлим обхвата на политиките в областта на отпадъците и се насочим към екопроектиране, иновации и инвестиции. Научните изследвания могат да насърчат иновациите не само в производството, но и в бизнес моделите и механизмите на финансиране.
Горите в Европа ни дават важни за нас неща: чист въздух, чиста вода, естествено поглъщане на въглерода, дървен материал, храни и други продукти. Те са дом на много видове и местообитания. С Annemarie Bastrup-Birk, експерт по горско стопанство и околна среда към Европейската агенция за околна среда, разговаряхме за предизвикателствата, пред които са изправени горите на Европа.
Във връзка с публикувания наскоро годишен Отчетен механизъм за транспорта и околната среда (TERM) на ЕАОС за 2015 г. и фокусирането на международното внимание върху продължаващия скандал с емисиите от автомобилите, разговаряме с координатора на ЕАОС за TERM Alfredo Sánchez Vicente (Алфредо Санчес Висенте).
Споразумението за климата, постигнато в Париж от 195 държави, е първото досега универсално и законообвързващо споразумение от такъв вид. Парижкото споразумение е резултат на многогодишна подготовка, диалог и нарастваща осведоменост за необходимостта от справяне с текущите и потенциалните въздействия на промените в климата. То представлява важна и обещаваща стъпка към изграждането на нисковъглероден и издръжлив на промените в климата свят. Освен това то изпраща ясен сигнал към политиците и бизнеса да се отдръпнат от изкопаемите горива и да инвестират в чиста енергия и в действия за адаптиране.
Земята и почвата са жизненоважни за природните системи и човешкото общество, но човешките дейности застрашават функционирането на всички земни ресурси, в това число и на почвата. Защо това е така? Какво прави Европа, за да го предотврати? 2015 е Международната година на почвите, затова зададохме тези въпроси на Geertrui Louwagie, ръководител на проект за извършване на оценка на почвите и докладване в Европейската агенция за околната среда.
През август тази година повече от 190 държави постигнаха съгласие с консенсус относно Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. По-късно този месец държавните глави ще приемат в Ню Йорк тази програма заедно с нейните цели и целеви показатели за устойчиво развитие. За разлика от предишните, целите за устойчиво развитие (ЦУР) са както за развиващи се, така и за развити държави и поставят акцента върху по-широк набор от теми на устойчивото развитие. Много от 17-те ЦУР включват аспекти, свързани с околната среда, използването на ресурсите или изменението на климата.
Зелената инфраструктура предлага атрактивни решения за околната среда, социалните и икономическите проблеми и поради това трябва да бъде изцяло интегрирана в отделните области на политиката. Докато ЕАОС подготвя публикуването на доклада относно ролята на екологосъобразната инфраструктура за намаляване на въздействието на изменението на метеорологичните параметри и климата, свързано с природни заплахи, разговаряхме с водещия автор от Агенцията, Gorm Dige, ръководител на проект за териториален анализ на околната среда, политиката и икономиката.
За да произвежда храни в достатъчни количества, Европа разчита на интензивното земеделие, което въздейства върху околната среда и нашето здраве. Може ли Европа да намери по-екологосъобразен начин за производството на храни? Зададохме този въпрос на Ибеле Хугевен, ръководител на група в Европейската агенция за околната среда, която проучва въздействието на използването на ресурсите върху околната среда и човешкото благоденствие.
Европейската икономика е все още под въздействието на икономическата криза, която започна през 2008 г. Безработицата и намаленията на заплатите засегнаха милиони. Когато хора, наскоро завършили висшето си образование, не могат да намерят работа в една от най-богатите части на света, следва ли да говорим за околната среда? Новата програма за действие за околната среда на Европейския съюз прави точно това, но не само. Тя също така определя околната среда като интегрална и неразделна част от нашето здраве и нашата икономика.
„Добрата новина е, че през последните десетилетия положението с експозицията на няколко замърсители на въздуха се подобри значително . Замърсителите, при които постигнахме най-съществени намаления, не са обаче тези, които причиняват най-голяма вреда на човешкото здраве и околната среда“, казва Валентин Фолтеску, който работи в ЕАОС по въпросите за оценка на качеството на въздуха и докладване на данните. Попитахме Валентин какво прави ЕАОС за качеството на въздуха и какво показват последните данни.
Живеем в свят на постоянни промени. Как можем да направляваме тези продължаващи промени, така че да постигнем глобална устойчивост до 2050 г.? Как да постигнем баланс между икономиката и околната среда, между краткосрочната и дългосрочната перспектива? Отговорът се крие в начина, по който управляваме процеса на прехода, без да се блокираме в неустойчиви системи.s
С увеличаването на населението, растящата урбанизация и икономическото развитие потребностите от прясна вода в градските райони в цяла Европа нарастват. Същевременно изменението на климата и замърсяването също се отразяват на наличието на вода за жителите на градовете. Как европейските градове могат да продължат да осигуряват чиста прясна вода за своите жители?
Ние се нуждаем от храна, а за производството ѝ е необходима чиста прясна вода. С нарастващите потребности в резултат на човешките дейности, от една страна, и изменението на климата, от друга, много региони, особено на юг, се борят за намиране на достатъчно ресурси на прясна вода, за да задоволят своите нужди. Как можем да продължим да произвеждаме храни, без да изчерпаме чистите водни ресурси в природата? По-ефективното използване на водата в селското стопанство със сигурност би помогнало в тази насока.
For references, please go to https://www.eea.europa.eu/bg/articles/all-articles or scan the QR code.
PDF generated on 03-12-2023 09:35
Engineered by: Екип за уеб сайта на ЕАОС
Software updated on 26 September 2023 08:13 from version 23.8.18
Software version: EEA Plone KGS 23.9.14
Действия към документ
Сподели с другите