Промяна на хранителните навици, промяна на ландшафта — Земеделие и храна в Европа

Смяна на език
Article Публикуван 12-11-2019 Последна промяна 10-12-2019
1 min read
По-голямата част от храната, която ядем, се произвежда на сушата и в почвата. Това, което ядем и как го произвеждаме, се е променило значително през последния век, заедно с европейския ландшафт и общество. Интензифицирането на селското стопанство даде възможност на Европа да произвежда повече храна и на по-достъпни цени, но за сметка на околната среда и традиционното земеделие. Сега е моментът да преосмислим отношението към храната, която поставяме в чиниите си, както и към земята и общностите, които я произвеждат.

Земеделието винаги е било нещо повече от производство на храни. През вековете земеделието оформяше европейския ландшафт, местните общности, икономиката и културите. Преди сто години провинцията беше осеяна с малки стопанства, а много къщи в градските райони имаха малки зеленчукови градини. Пазарите предлагаха местни, сезонни продукти, а за повечето европейци месото беше рядко лакомство. През последните 70 години обаче селскостопанското производство на храни все повече се разви от местна дейност до глобална индустрия, насочена към изхранване на растящото население с глобализирани вкусове в Европа и по света. Днес европейците могат да се насладят на агнешко от Нова Зеландия и ориз от Индия, заедно с вино от Калифорния и кафе от Бразилия. Пресни домати, отглеждани в холандски или испански оранжерии, могат да бъдат купени през цялата година.

В един все по-урбанизиран и глобализиран свят, земеделските стопани трябва да могат да произвеждат все по-големи количества храна. Нарастващата конкуренция наложи икономии от мащаба — интензивно селскостопанско производство — благоприятствайки по-големите корпорации, често специализирани в отглеждането на няколко вида култури или добитък в по-големи площи с осигурен достъп до пазари по целия свят. Европейското селско стопанство не беше изключение.

Земеделието в Европа: акцент върху по-голямата продукция

Точно като въздуха и водата, храната е основна потребност на човека. Независимо дали се дължи на природни бедствия или лоша политика, липсата на достъп до достатъчно храна може да доведе до гладуването на цели общности. Като се има предвид това, производството на храни винаги се разглежда не само като дейност, която се извършва от отделни земеделски стопани, но и като въпрос на национална политика и сигурност, включително въпрос на икономическа сигурност. В първото десетилетие на XIX в. по-голямата част от европейците са работили в селското стопанство; оттогава насам обаче делът на работната сила, включващ земеделските стопани, намалява, главно поради увеличеното използване на селскостопанска техника, но и поради по-добрите доходи от работните места в града.

В този контекст държавите — членки на ЕС, постигнаха съгласие по една обща селскостопанска политика[i], насочена първоначално към осигуряването на достатъчно храна на достъпни цени в Европа. Това означаваше също, че достатъчен брой земеделски стопани ще трябва да останат и да обработват земята си. Глобалната конкуренция може да доведе до намаляване на цените и само малка част от крайната продажна цена достига до земеделския стопанин. С течение на времето в общата селскостопанска политика бяха интегрирани мерки за цялостно подпомагане на селската икономика, за намаляване на въздействието върху околната среда от селското стопанство и за защита на почвите[ii].

През последните десетилетия площта на земята, използвана за селско стопанство в Европа, намалява по размер поради разширяването на градските зони и в по-малка степен поради разширяването на горите и гористите местности. Днес над 40 % от земната площ в Европа се използва за селскостопанска дейност. През 2016 г. в ЕС е имало над 10 милиона стопанства[iii] (земеделски стопанства) и около 3% от тях са използвали повече от половината от земеделската земя[iv]. Всъщност около две трети от стопанствата в Европа са по-малки от 5 хектара (50 000 м2, приблизително еквивалентни на седем футболни игрища) и до голяма степен се състоят от любителски стопанства и такива за лично ползване, които изразходват повече от половината от продукцията си. Много земеделски общности, особено в райони с по-малка селскостопанска продукция, се сблъскват с изоставяне на земята, намаляване и застаряване на населението, което оказва допълнителен натиск върху малките стопанства.

Европейските селскостопански ландшафти все повече се характеризират с ниско разнообразие на културите с огромни площи и все по-големи полета, където се отглеждат само няколко култури като пшеница или царевица. В такъв ландшафт с интензивно земеделие биоразнообразието е значително по-ниско в сравнение с ландшафт, характеризиращ се с по-малки полета от различни култури, разделени с линии от храсти и малки гористи местности.

Интензивно земеделие: по-големи резултати, но по-голямо въздействие

По-високата производителност беше постигната отчасти и благодарение на засилената употреба на синтетични химикали като торове и пестициди. През цялата история земеделските стопани са използвали оборски тор или минерали, за да наторяват почвата и да увеличат производителността. С помощта на торовете се добавят хранителни вещества към почвата, които са от съществено значение за растежа на растенията.

Синтетичните торове са изобретени през първото десетилетие на XX в. и широко се комерсиализират от 50-те години нататък, за да се реши проблемът с „изчерпването на азота в почвата“ и по този начин да се увеличи производителността. Синтетичните торове съдържат главно азот, фосфор и калий, и в по-малка степен други елементи като калций, магнезий, сяра, мед и желязо. Земеделието залага и на продукти за растителна защита — широка гама от предимно химически вещества, насочени към премахване на нежелани плевели, насекоми и гъбички, които вредят на растенията и ограничават растежа им.

От една страна, синтетичните торове и пестициди осигуриха по-голямо количество реколти от дадено поле, което даде възможност за изхранване на нарастващото население както в Европа, така и по света. По-голямата продукция също направи храната по-достъпна.

Азот: ключът към растежа на растенията

Растението е съставено главно от водород, кислород, въглерод и азот. Растенията могат лесно да получават въглерод, водород и кислород от водата и въглероден диоксид от атмосферата, но с азота не е така. Почвата може да изчерпи съдържанието на азот след отглеждането на няколко реколти.

Азотът представлява повече от 70 % от нашата атмосфера, но растенията не могат да използват азота във вида, в който се среща в атмосферата.

Само някои свободно живеещи и растителни симбиотични бактерии (по-специално бобови симбионти) могат да трансформират атмосферния азот във форма, която растенията могат да използват. За да се даде възможност на почвата да попълни запасите си от азот, според традиционните земеделски практики земята се оставя незасадена или се засаждат бобови култури между събирането на реколтата и сеитбата на следващата култура.



 

Само някои свободно живеещи и растителни симбиотични бактерии (по-специално бобови симбионти) могат да трансформират атмосферния азот във форма, която растенията могат да използват. За да се даде възможност на почвата да попълни запасите си от азот, според традиционните земеделски практики земята се оставя незасадена или се засаждат бобови култури между събирането на реколтата и сеитбата на следващата култура.

От друга страна, растенията не усвояват целият предоставен азот. Прекомерната употреба на синтетични химикали може да замърси земята, реките, езерата и подпочвените води в по-голям район, като те дори навлизат в атмосферата като азотен оксид — един от основните парникови газове след въглеродния диоксид и метана. Някои пестициди вредят на опрашителите, включително пчелите. Без опрашители просто не можем да произвеждаме достатъчно храна.

Европейските страни произвеждат значително повече месо, отколкото през 60-те години. А месото, в частност говеждото месо, изисква значително повече земя и вода от хранителните продукти на растителна основа. В същото време при отглеждането на добитък се генерират метан[i] и азотен оксид, и двата много мощни парникови газове. Смята се, че добитъкът допринася за над 10 % от общите емисии на парникови газове.

Неустойчивото използване вреди на почвата и производителността на земята

Дългосрочната земеделска производителност на почвата зависи от общото ѝ здраве. За съжаление, ако продължим да използваме този ресурс както досега, наред с останалото ще намалим способността на почвата да произвежда достатъчно годна за консумация от човека храна.

Интензивното земеделие оказва натиск върху земята и почвата по много начини, включително чрез замърсяване, ерозия и уплътняване заради тежката селскостопанска техника. Все по-голям брой изследвания подчертават колко широко разпространени са остатъците от химикали[ii], използвани в пестициди и торове в цяла Европа ([1]). За някои химикали, като мед и кадмий, пробите от почвата от някои области показват критично високи нива. Излишните хранителни вещества (азот и фосфор) променят живота в езерата, реките и моретата, а в неотдавнашните оценки на ЕАОС ([2]) относно водата се призовава за спешно намаляване на хранителните вещества, за да се предотврати по-нататъшната вреда на тези екосистеми.

Освен че се отразява на земните ресурси и биоразнообразието на почвата, това увеличено производство на храна е повлияло и на хранителния ни режим по неочакван начин.

С промените в хранителните навици идват нови проблеми

Пет от седемте най-големи рискови фактора за здравето днес (високо кръвно налягане, високи нива на холестерол, затлъстяване, злоупотреба с алкохол и недостатъчна консумация на плодове и зеленчуци), които водят до преждевременна смърт, са свързани с това, което ядем и пием. Повече от половината от възрастното население в Европа[iii] е с наднормено тегло, включително над 20 %, което се определя като затлъстяване. Затлъстяването сред децата също нараства.

В сравнение, преди 50 години европейците консумират повече храна на човек. Приемът на животински протеини, предимно месни и млечни продукти, се е удвоил през този период и в момента е двойно по-голям от средния за света. Всяка година например възрастните лица в Европа изяждат средно по 101 кг зърнени храни и 64 кг месо на човек — което през последните години леко намалява, но все още е доста над средното за света. Също така консумираме повече захар и захарни продукти (13 кг), отколкото риба и морски дарове (10 кг).

В същото време всяка година в Европа се разхищават 88 тона храна[iv], което съответства на 178 кг на човек. Разхищението на храна означава, че всички ресурси, използвани за производството на храна — вода, почва и енергия — също се губят. А замърсителите и парниковите газове, отделяни по време на производството, транспорта и маркетинга, допринасят за влошаването на околната среда и изменението на климата.

Въпреки това милиони хора по целия свят не разполагат с достатъчно питателна храна. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие през 2017 г. над 820 милиона души[v] в света са били недохранени. Според данни на Евростат през 2017 г. 12 % от европейците не са успели да си позволят[vi] качествено хранене всеки втори ден.

Ясно е, че увеличеното производство на храна не винаги означава по-добро хранене за всички. Това е широко признат проблем и има европейски и глобални мерки, насочени към справяне с разхищението на храна[vii] и недохранването, включително цел 2 за устойчиво развитие: Нулев глад[viii] и цел 12: Отговорно потребление и производство[ix]. По-здравословният хранителен режим и свеждането до минимум на разхищението на храна, включително чрез по-равномерно разпределение на здравословната и питателна храна в обществото и по света, биха могли да намалят част от въздействията върху здравето, околната среда и климата, свързани с храната, която се произвежда на сушата.

Конкурентно търсене за земеделска земя

Общата селскостопанска политика на ЕС и единният пазар превръщат хранителните продукти, произведени в рамките на ЕС в съответствие с високите стандарти за безопасност, обща характеристика на нашето ежедневие. Наред с тази търговия с хранителни продукти вътре в ЕС, съюзът внася и изнася[x] селскостопански продукти от и към останалия свят, които представляват 7 % от цялата търговия извън ЕС през 2018 г. ЕС е голям вносител на пресни плодове и зеленчуци, като същевременно изнася алкохолни и безалкохолни напитки и месо. Косвено търговията с храни означава, че ЕС внася и изнася ресурси от земята. Наред с производството на палмово масло, нарастващата консумация на месо в световен мащаб е един от двигателите на обезлесяването в тропическите гори, които често се превръщат в пасища за добитък или палмови насаждения.

Но земята не се обработва само за производството на храна или фураж. Все по-голям дял от селскостопанската земя в Европа се използва за отглеждането на култури, като рапица, захарно цвекло и царевица, както и за производството на биогорива. Конкурентното търсене оказва допълнителен натиск върху земята като цяло и по-специално върху земеделските земи, що се отнася до отглеждането на култури за биогорива. Биогоривата се разглеждат като инструмент за намаляване на парниковите газове, но това зависи от начина, по който се произвеждат и какви растителни материали използват те. Различните биогорива имат нежелани отрицателни последици за околната среда. За да се предотвратят подобни резултати, ЕС прие редица критерии за устойчивост[xi] за ограничаване на вредното въздействие на биогоривата върху околната среда, включително земните ресурси.

Екологичното въздействие на ЕС върху земните и почвените ресурси не се ограничава само до територията на ЕС. Европейците консумират селскостопански продукти, внесени от останалия свят. Земята и почвата, заедно с останалите ресурси като водата и енергията в държавите, изнасящи за ЕС, са засегнати от високите нива на потребление в Европа. За да осигурят редовно снабдяване, многонационалните корпорации могат също така да изберат да купят големи количества земя в трети страни, за да се осигури храна за европейските потребители.

Според неотдавнашен доклад[xii] на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологичното разнообразие и екосистемните услуги, производителността на около една четвърт от световната земна повърхност е намалена поради деградацията на земята. Намаляването на популациите на опрашителите може да доведе до загуби на реколта на стойност до 500 милиарда евро всяка година.

Какво ще донесе бъдещето

Според прогнозите на Обединените нации[xiii] през следващите 30 години глобалното население ще се увеличи с 2 милиарда, за да достигне 9,7 милиарда през 2050 г. Само по себе си това увеличение означава, че трябва да променим начина, по който отглеждаме, произвеждаме и консумираме храната. Производството на храни ще трябва да се увеличи, като същевременно се отчита изменението на климата.

И все пак начинът, по който в момента произвеждаме храна на сушата, вече упражнява прекалено голям натиск върху този ограничен ресурс. В същото време намаляването на количеството произведена храна в Европа и удовлетворяването на вътрешното търсене чрез увеличаване на вноса може да окаже сериозно въздействие върху световните пазари на храни, да увеличи цените на храните и да изложи на уязвимото население риск от допълнително недохранване.

Неотложността на тази ситуация изисква преразглеждане на отношението ни към храната — както към това, което ядем, така и към начина, по който го произвеждаме. Това най-вероятно ще доведе до консумация на по-малко месо и млечни продукти за сметка на повече сезонни плодове и зеленчуци. Разработват се и се предлагат на пазара „месо“ и „мляко“ на растителна основа или други хранителни продукти със сходни хранителни стойности, но със значително по-малко вложени суровини (включително земя, вода и енергия). Въпросът е дали тези алтернативи ще станат норма в нашите кошници за пазаруване, а не изключение.

За целта ще бъде необходимо също така разхищението на храна да бъде намалено до минимум на място както на пазара, така и в домовете. За да се удовлетвори нарастващото търсене на храна и да се предотврати по-нататъшното обезлесяване, интензивното производство в някои райони ще трябва да продължи, но свързаното с него замърсяване трябва да се спре. За устойчивото производство на храни ще трябва да се обърне внимание и на обезлюдяването в определени области, като повече хора се насърчават да останат да се грижат за земята, да защитават местното биоразнообразие и да произвеждат висококачествени продукти.



([1]) Вж. SOER 2020, глава относно почвата и използването на земята (в процес на подготовка)

([2]) Доклади № 7/2018, 11/2018, 18/2018, 23/2018 на ЕАОС; вж. Основни източници на ЕАОС.



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Свързано съдържание

Related infographics

Свързани публикации

Вижте също

Temporal coverage

Действия към документ
категории: , , , ,
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни