Транспортни политики

Глобално равнище

• Стандартите за емисии за кораби и въздухоплаване се определят от съответните организации към ООН (Международната морска организация и Международната организация за гражданска авиация) и от международните конвенции, включително Конвенцията за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, която важи и за други сектори освен транспортния.
• Протоколът от Киото, част от международната Рамкова конвеция на ООН по изменение на климата, регулира емисиите на парникови газове, продукт на транспорта (с изключение на международното въдзухоплаване и морския транспорт).

На равнище на ЕС

• Ръководният документ е Общата транспортна политика на ЕС (2001 г., преразгледан през 2006 г.). Той очертава приоритетите за действие по въпросите на транспорта, включително екологичните аспекти.
• Освен това политиките и законодателството в областта на околната среда разглеждат въпроси, свързани с мониторинга, намаляването на емисии и подобряването на качеството на въздуха (напр. Директива относно шума в околната среда, Директива относно националните тавани за емисии, Директива за по-чист въздух за Европа, пределни стойности на емисиите от превозни средства и качество на горивото).

Национални, регионални и местни равнища

• Националните транспортни политики отчасти регулират транспонирането на политиките на ЕС в националното законодателство и отчасти развитието на транспортния сектор в отделната страна.
• Регионалните и местните равнища играят важна роля при взимане на фактическите решения за използването на земята, които от своя страна оказват важно въздействие върху транспортните нужди, както и върху избора между различните видове транспорт, който трябва да направят отделните потребители. Ако новото жилищно строителство няма достъп до обществен транспорт, хората са оставени без реален избор.

За повече информация: Генерална дирекция „Енергетика и транспорт“