следващ
предишен
елементи

Накратко за селското стопанство

Смяна на език
Страница Последна промяна 31-01-2020
1 min read
Селскостопанският сектор е един от основните ползватели на земя в Европа, оформящ ландшафта в селските райони. Той има различни преки и непреки въздействия върху околната среда и зависи от природните ресурси.

_DGP5161_2.jpg

More photos

 

Земеделската земя играе важна роля в моделите на земеползване в ЕС. Пасищата и обработваемите земи представляват 39 % от европейската земна покривка (ЕАОС, 2017a). Селскостопанският сектор е основен ползвател на природни ресурси и има сложна връзка с околната среда (ОИСР, 2017 г.). Следните данни отразяват резултатите и въздействието на селскостопанския сектор в ЕС:

  • През 2015 г. около 94 % от емисиите на амоняк в Европа произтичат от селското стопанство, главно от дейности като съхранение на оборска тор, разпръскване на течен тор и използване на неорганични азотни торове.
  • Емисиите на CO2 от торфената почва, която се отводнява за селското стопанство, съставляват 100,5 Mt CO2 годишно, докато за горските територии стойността е 67,6 Mt CO2. С общи емисии в размер на 173 Mt CO2 от отводнени почви ЕС е втората по големина „гореща точка“ с емисии на CO2 от торфища (след Индонезия) (Берге и др., 2017 г.).
  • Чрез напояването селското стопанство оказва силен натиск върху възобновяемите водни ресурси. В зависимост от сезона секторът консумира повече от 50 % от използваната в Европа вода.
  • Селското стопанство е един от основните източници на нитрати в повърхностните и подземните води. В редица региони в Европа, често в региони с интензивно земеделие, концентрациите на нитрати все още са твърде високи.
  • Около 9 % от земеделската земя е част от защитените зони по „Натура 2000“ — европейската мрежа от защитени природни зони.
  • Селското стопанство допринася с 25 млн. тона нефтен еквивалент (12,3 %) за производството на възобновяема енергия (2015 г.), което представлява увеличение от 15 % в периода 2013—2015 г. (ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, 2017 г.).
  • Селското стопанство е неразделна част от продоволствените системи и наборът от произвежданите в ЕС храни е разнообразен.
  • ЕС е до голяма степен независим по отношение на повечето основни селскостопански стоки. Той е също най-големият износител на продукти на хранително-вкусовата промишленост, което включва преработени храни (ЕК, 2016a).

 

Два от основните проблеми, пред които е изправено селското стопанство в Европа, са изменението на климата (ЕАОС, 2017в) и усвояването на земя, т.е. преустройването на земя в селища и инфраструктура (ЕАОС, 2017a). Изменението на климата изисква адаптиране на сортовете култури и води до екстремни метеорологични явления (за повече информация относно приспособяването към изменението на климата, вж. дейността на ЕАОС в тази област или платформата Climate-ADAPT) и поради това изисква задълбочено управление на риска. Усвояването на земя води до намаляване на земеделската земя в много региони.

Основни тенденции

Въпреки че развитието на селскостопанския сектор зависи от много фактори и регионални различия, могат да се набележат някои основни тенденции на европейско ниво. Делът от общата площ на земеделската земя намалява и секторът е засегнат от усвояването на земя, т.е. преобразуването в изкуствени площи. Независимо от това броят на стопанствата намалява, а средният размер на стопанствата се увеличава.

Тези три фактора — усвояване на земя, интензификация и екстензификация — водят до загуба на обработваеми земи с висока природна стойност и спад в популациите на птици, обитаващи обработваеми земи.

През последните години селскостопанският сектор е все по-силно засегнат от екстремните метеорологични явления. Градушките, обилните валежи, наводненията и засушаванията, предизвикани от изменението на климата, доведоха до намаляване на добивите (ЕАОС, 2017в).

Политически контекст

Развитието на селскостопанския сектор е силно повлияно от Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС (вж. Köster, 2010 г.). От приемането ѝ в средата на ХХ в. селскостопанската политика на ЕС има силно икономическо измерение. Въпреки това през последните 50 години се наблюдава изместване на вида на предоставяните субсидии и преминаването от ориентирана към сектора политика към по-интегрирана политика за развитие на селските райони със структурни и агроекологични мерки. В момента ОСП се характеризира с два основни стълба: стълб 1, по който са обхванати преките плащания за земеделските производители и интервенциите на пазара, и стълб 2, по който се подпомагат програмите за развитие на селските райони.

За периода 2010—2014 г. средният дял на субсидиите от ЕС за факторен доход от селскостопанска дейност[1] е над 35 %, а на преките плащания за земеделските производители — 28 %. Тези стойности варираха от над 90 % (общо субсидии) и около 45 % (директни плащания) в Словакия до около 15% и 12 % в Нидерландия (Служба на ЕП за парламентарни изследвания, 2017 г.). Правното предложение на Европейската комисия за ОСП след 2020 г. беше публикувано през юни 2018 г. То е насочено към по-добро оптимизиране на резултатите по отношение на приноса към целите и амбициите в областта на околната среда и климата.

Селскостопанското производство е обхванато също от други европейски и международни политики, някои от които, например Директивата за нитратите и Рамковата директива за водите, вече са отразени в структурата на ОСП. Освен това политиките в областта на енергетиката и климата доведоха до увеличаване на производството на енергийни култури през последното десетилетие (ОИСР/ФАО, 2017 г.).

Секторът играе важна роля също за постигане на целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР).

Дейности на ЕАОС

ЕАОС си сътрудничи с други организации на ЕС, например при изготвянето на общия набор от агроекологични показатели. Данните на ЕАОС се използват в рамките на мониторинга и оценката на ОСПкато принос за съставянето на определени т.нар. показатели за контекста. С участието си в услугата за мониторинг на земната повърхност на „Коперник“, ЕАОС проучва възможностите за все по-засилено използване на данни от „Коперник“ за оценка на агроекологичните мерки. Агенцията се опитва също да отговори на нуждите на селскостопанския сектор за данни и продукти от наблюдение на Земята, например за прилагането на прецизни селскостопански технологии.

Освен тясно сътрудничество с другите организации на ЕС, ЕАОС работи съвместно с националните референтни центрове в областта на околната среда и селското стопанство. Те са неразделна част от Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда на ЕАОС (Eionet), в която са представени 39-те държави от ЕАОС. Осъществява се и взаимодействие с работата на други международни организации като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО). ЕАОС си сътрудничи също с научноизследователската общност и експертните групи, с екипи по проекти, подпомагани по програмата „Хоризонт 2020“.

 

Последни публикации

В неотдавнашния доклад на ЕАОС „Храната в зелена светлина“ се разглежда производството и потреблението на храни от перспективата на продоволствената система.

 

 

 



[1] Факторният доход от селскостопанска дейност измерва възнаграждението на всички производствени фактори (земя, капитал, труд), независимо дали са собственост на стопанството. Той представлява общата стойност, генерирана от земеделско стопанство, ангажирано в производствена дейност, и се определя като стойността на продукцията минус променливи разходи, амортизация и данъци върху производството, плюс субсидии за производство (въз основа на данни от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, 2017 г.).

Permalinks

Geographic coverage

Действия към документ