All official European Union website addresses are in the europa.eu domain.
See all EU institutions and bodiesНаправете нещо за нашата планета, отпечатайте тази страница само ако е необходимо. Колкото и малко да е ефекта може да е огромен, когато милиони хора го правят!
Ние се нуждаем от храна, а за производството ѝ е необходима чиста прясна вода. С нарастващите потребности в резултат на човешките дейности, от една страна, и изменението на климата, от друга, много региони, особено на юг, се борят за намиране на достатъчно ресурси на прясна вода, за да задоволят своите нужди. Как можем да продължим да произвеждаме храни, без да изчерпаме чистите водни ресурси в природата? По-ефективното използване на водата в селското стопанство със сигурност би помогнало в тази насока.
Чрез поредица от законодателни мерки създателите на политики в ЕС се опитват да направят използването на ресурси в Европа по-ефективно. Но как постига Европа равновесие между икономиката и природата? Какво означава устойчивост за ЕС и развиващите се държави в контекста на конференцията Рио+20? Представяме ви една гледна точка.
От гъсто населените градове до отдалечените селища, навсякъде, където живеем, произвеждаме отпадъци. Остатъците от храна, електронните отпадъци, акумулаторите, хартията, пластмасовите бутилки, дрехите, старите мебели — всички те трябва да бъдат изхвърлени. Някои се използват повторно или се рециклират; други се изгарят за енергия или се изпращат на сметища. Няма един единствен начин за управление на отпадъци, който ще работи навсякъде. Начинът, по който го правим, трябва да бъде съобразен с обстоятелствата на местно ниво. В крайна сметка отпадъците започват като местен въпрос. Предвид малкото население, големите разстояния между селищата и липсата на пътна инфраструктура, ето как правителството на Гренландия подхожда към въпроса с отпадъците в държавата.
Повечето хора ще запомнят 2011 г. като година на финансови сътресения, опустошително земетресение в Япония и последвало цунами и ядрена катастрофа, спасяване на страни в Европа и масови протести, свързани с Арабската пролет, мирния протест „Окупирай Уол Стрийт” и „Движението на Възмутените” в Испания. Малцина са тези, които ще си спомнят, че това е и годината, през която учените откриха повече от 18 000 нови вида, обитаващи нашата планета. Още по-малко са хората, които могат да назоват поне един обявен за изчезнал вид.
Почти всичко, което консумираме и произвеждаме, оказва въздействие върху околната среда. Изправени пред ежедневния избор да купим определени стоки или услуги, ние често не мислим за техния „отпечатък“ върху околната среда. Крайните им цени едва ли отразяват истинските разходи. Но има много неща, които можем да предприемем, за да направим потреблението и производството по-зелени.
Около една трета от храната, произведена в световен мащаб, се губи или пропилява. Когато повече от един милиард души по света си лягат гладни, е невъзможно да не се попитаме какво може да се направи. Но хранителните отпадъци са не само пропусната възможност за изхранване на гладните. Представляват и значителна загуба на други ресурси като земя, води, енергия — и труд.
Икономиките на много развиващи се държави се съсредоточават върху използването на природни ресурси за изкореняване на бедността сред населението, което евентуално може да навреди на природните системи, от които зависи. Краткосрочните решения често вредят на благосъстоянието на населението в дългосрочен план. Могат ли правителствата да помогнат на пазарите да определят „правилната“ цена за услугите на природата и окажат влияние върху икономическия избор? Следва по-внимателен поглед върху използването на водата при производството на памук в Буркина Фасо.
От малки предприятия до мултинационални компании, много дружества търсят начини за задържане и увеличаване на пазарния им дял. При интензивната конкуренция в световен мащаб, стремежът към устойчивост предполага повече от създаване на „зелен“ корпоративен имидж и намаляване на разходите за производство. Може да означава нови бизнес насоки.
Десетилетията сравнително постоянен ръст в Европа са променили начина ни на живот. Произвеждаме и консумираме повече стоки и услуги. Пътуваме повече и живеем по-дълго. Но въздействието върху околната среда на нашите стопански дейности в страната и чужбина е станало по-голямо и по-явно. При цялостното му прилагане законодателството в областта на околната среда постига резултати на практика. След като погледнем какво се е променило през последните двадесет години, обаче, можем ли да твърдим, че даваме всичко от себе си?
Основно послание: Една от основните причини за отрицателното въздействие на консумацията върху околната среда и за последващата прекомерна употреба на ресурси се дължи на факта, че разходите на обществото за унищожаването на околната среда и ресурсите не са изцяло отразени в цените на стоките и услугите. Много стоки са евтини, въпреки че вредят на околната среда, екосистемите или здравето на човека. SOER 2010
От изразходваните 8,2 млрд. тона материали от всички държави-членки на ЕС през 2007 г. делът на минералите е 52 %, на изкопаемите горива – 23 %, на биомасата – 21 % и на металите – 4 %. SOER 2010
Едно от главните заключения на основния доклад на ЕАОС, SOER 2010, изглежда очевидно: „предизвикателствата на околната среда са комплексни и не могат да бъдат разбрани изолирано”.
„…самата тежест на събраните заедно амбиции и начин на живот на 500 милиона европейци е прекалено голяма. При това не отчитаме законното желание на още милиарди души на планетата да споделят този начин на живот… Необходимо е да променим поведението на европейските потребители. Необходимо е да развиваме осведомеността на хората и да въздействаме върху навиците им.” Янез Поточник, европейски комисар по околната среда (март 2010 г.)
Отпадъци без граници: Джанг Гуофу, на 35 години, изкарва 700 евро на месец, огромна заплата за провинциите на Китай, като пресява отпадъци, включващи пазарски торби от британска верига супермаркети и англоезични DVD-та. Истината е, че отпадъците, оставяни в кофата за боклук в Лондон, лесно могат да се озоват на 5 000 мили разстояние във фабрика за рециклиране в делтата на китайската река Джудзян.
For references, please go to https://www.eea.europa.eu/bg/themes/waste/articles/articles_topic or scan the QR code.
PDF generated on 29-03-2023 19:30
Engineered by: Екип за уеб сайта на ЕАОС
Software updated on 12 March 2023 21:56 from version 23.1.28
Software version: EEA Plone KGS 23.3.11
Действия към документ
Сподели с другите