Миналия декември в Париж светът си постави амбициозна цел: ограничаване на средното повишаване на температурата в световен мащаб доста под 2 градуса и същевременно ограничаване на повишаването до 1,5 градуса над нивата преди индустриалната революция. На среща на върха на G20 по-рано този месец Китай и Съединените щати обявиха официално своя ангажимент да се включат в Парижкото споразумение. Това е сериозна крачка напред в международната инициатива за намаляване на емисиите на парникови газове и ограничаване на глобалното затопляне. От друга страна, поетите до момента от подписалите споразумението страни ангажименти за намаляване не са достатъчни за постигането на тази амбициозна цел.

Прочетете повече

Перспективите за възобновяемите енергийни източници, които играят все по-важна роля в опитите на Европа да намали зависимостта от изкопаеми горива, са добри. Разговаряхме с Михай Томеску, енергиен експерт в Европейската агенция за околна среда, за възможностите и предизвикателствата по пътя към по-чиста енергия.

Прочетете повече

Начинът, по който използваме днес ресурсите, е неустойчив и оказва натиск върху нашата планета. Налага се да работим за осъществяването на преход към кръгова, зелена икономика, като надхвърлим обхвата на политиките в областта на отпадъците и се насочим към екопроектиране, иновации и инвестиции. Научните изследвания могат да насърчат иновациите не само в производството, но и в бизнес моделите и механизмите на финансиране.

Прочетете повече

През август тази година повече от 190 държави постигнаха съгласие с консенсус относно Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. По-късно този месец държавните глави ще приемат в Ню Йорк тази програма заедно с нейните цели и целеви показатели за устойчиво развитие. За разлика от предишните, целите за устойчиво развитие (ЦУР) са както за развиващи се, така и за развити държави и поставят акцента върху по-широк набор от теми на устойчивото развитие. Много от 17-те ЦУР включват аспекти, свързани с околната среда, използването на ресурсите или изменението на климата.

Прочетете повече

Отпадъците не са само екологичен проблем, но и икономическа загуба. Европейците произвеждат средно по 481 килограма общински отпадъци на човек за една година. Все по-голям дял от тях се рециклира или компостира и и все по-малък се изпраща в депата за отпадъци. Как можем да променим начина, по който произвеждаме и потребяваме, за да произвеждаме все по-малко отпадъци, като същевременно използваме отпадъците като ресурс?

Прочетете повече

Нашето качество на живот, здравето ни и работните места — всичко това зависи от околната среда. Начинът и темпото, с които изразходваме природните ресурси днес, рискуват да подкопаят нашето благосъстояние, както и способността на природата да ни снабдява с необходимото. Налага се да преобразим из основи начина, по който произвеждаме, потребяваме и живеем. Нужно е да направим икономиката си зелена, като преходът трябва да започне още днес.

Прочетете повече

Ние използваме все повече природни ресурси поради прираста на населението, промените в начина на живот и разрастващото се лично потребление. За да се справим с неустойчивото си потребление, трябва да управляваме цялата система от ресурси, включително методите на производство, моделите на търсене и веригите за доставки. Тук се спираме по-подробно върху храните.

Прочетете повече

Нашето благосъстояние зависи от използването на природните ресурси. Ние добиваме ресурси и ги превръщаме в храни, сгради, мебели, електронни устройства, дрехи и пр. Тази експлоатация на ресурсите обаче надхвърля възможностите на околната среда да ги генерира и доставя. Как да осигурим дългосрочното благосъстояние на обществото? Превръщането на икономиката ни в зелена може без съмнение да помогне.

Прочетете повече

Повече от три четвърти от европейците живеят в градски райони. Онова, което градските жители произвеждат, купуват, ядат и изхвърлят, начинът, по който се придвижват, и мястото, където живеят — всичко това оказва въздействие върху околната среда. Същевременно начинът, по който е построен един град, също влияе на начина, по който населяващите го живеят. Попитахме Роланд Зинкернагел от градската община на Малмьо в Швеция за конкретните действия, които да направят техния град устойчив.

Прочетете повече

През март 2014 г. Париж (Франция) бе засегнат от замърсяване с прахови частици. Използването на частни автомобили беше силно ограничено дни наред. От другата страна на планетата едно китайско предприятие пускало на пазара нов продукт: застраховка срещу смог за китайски туристи, чийто престой бил провален от лошото качество на въздуха. Колко тогава струва чистият въздух? Може ли икономиката да ни помогне да намалим замърсяването? Ето поглед отблизо към някои основни икономически понятия.

Прочетете повече

Европейците от всички възрасти са потребители. Това, което избираме да употребим и да купим, има своята роля при определяне на онова, което се произвежда. Как обаче избираме какво да купим? Рационално или импулсивно е това решение? Запитахме Лусия Рейш от Икономическото училище в Копенхаген за потребителското поведение в Европа.

Прочетете повече

Около 70 % от планетата са покрити от океани, а в морските води почти навсякъде могат да се намерят отпадъци. Отпадъците в моретата, и по-специално пластмасите, представляват заплаха не само за здравето на морските екосистеми, но и за световната икономиката и населението. По-голямата част от отпадъците в моретата се генерира от дейности на сушата. Как да спрем потока от отпадъци към моретата? Най-доброто място за начало на противодействието срещу този проблем е сушата.

Прочетете повече

За да произвежда храни в достатъчни количества, Европа разчита на интензивното земеделие, което въздейства върху околната среда и нашето здраве. Може ли Европа да намери по-екологосъобразен начин за производството на храни? Зададохме този въпрос на Ибеле Хугевен, ръководител на група в Европейската агенция за околната среда, която проучва въздействието на използването на ресурсите върху околната среда и човешкото благоденствие.

Прочетете повече

Европейската икономика е все още под въздействието на икономическата криза, която започна през 2008 г. Безработицата и намаленията на заплатите засегнаха милиони. Когато хора, наскоро завършили висшето си образование, не могат да намерят работа в една от най-богатите части на света, следва ли да говорим за околната среда? Новата програма за действие за околната среда на Европейския съюз прави точно това, но не само. Тя също така определя околната среда като интегрална и неразделна част от нашето здраве и нашата икономика.

Прочетете повече

Живеем в свят на постоянни промени. Как можем да направляваме тези продължаващи промени, така че да постигнем глобална устойчивост до 2050 г.? Как да постигнем баланс между икономиката и околната среда, между краткосрочната и дългосрочната перспектива? Отговорът се крие в начина, по който управляваме процеса на прехода, без да се блокираме в неустойчиви системи.s

Прочетете повече

Ние се нуждаем от храна, а за производството ѝ е необходима чиста прясна вода. С нарастващите потребности в резултат на човешките дейности, от една страна, и изменението на климата, от друга, много региони, особено на юг, се борят за намиране на достатъчно ресурси на прясна вода, за да задоволят своите нужди. Как можем да продължим да произвеждаме храни, без да изчерпаме чистите водни ресурси в природата? По-ефективното използване на водата в селското стопанство със сигурност би помогнало в тази насока.

Прочетете повече

Чрез поредица от законодателни мерки създателите на политики в ЕС се опитват да направят използването на ресурси в Европа по-ефективно. Но как постига Европа равновесие между икономиката и природата? Какво означава устойчивост за ЕС и развиващите се държави в контекста на конференцията Рио+20? Представяме ви една гледна точка.

Прочетете повече

От гъсто населените градове до отдалечените селища, навсякъде, където живеем, произвеждаме отпадъци. Остатъците от храна, електронните отпадъци, акумулаторите, хартията, пластмасовите бутилки, дрехите, старите мебели — всички те трябва да бъдат изхвърлени. Някои се използват повторно или се рециклират; други се изгарят за енергия или се изпращат на сметища. Няма един единствен начин за управление на отпадъци, който ще работи навсякъде. Начинът, по който го правим, трябва да бъде съобразен с обстоятелствата на местно ниво. В крайна сметка отпадъците започват като местен въпрос. Предвид малкото население, големите разстояния между селищата и липсата на пътна инфраструктура, ето как правителството на Гренландия подхожда към въпроса с отпадъците в държавата.

Прочетете повече

Повечето хора ще запомнят 2011 г. като година на финансови сътресения, опустошително земетресение в Япония и последвало цунами и ядрена катастрофа, спасяване на страни в Европа и масови протести, свързани с Арабската пролет, мирния протест „Окупирай Уол Стрийт” и „Движението на Възмутените” в Испания. Малцина са тези, които ще си спомнят, че това е и годината, през която учените откриха повече от 18 000 нови вида, обитаващи нашата планета. Още по-малко са хората, които могат да назоват поне един обявен за изчезнал вид.

Прочетете повече

Почти всичко, което консумираме и произвеждаме, оказва въздействие върху околната среда. Изправени пред ежедневния избор да купим определени стоки или услуги, ние често не мислим за техния „отпечатък“ върху околната среда. Крайните им цени едва ли отразяват истинските разходи. Но има много неща, които можем да предприемем, за да направим потреблението и производството по-зелени.

Прочетете повече