Почти всичките 21 801 водни обекта за къпане в цяла Европа, подложени на мониторинг през миналата година, 21 509 (95,9 %) от които се намират в 28-те държави — членки на ЕС, покриват минималните изисквания за качество съгласно правилата на ЕС, според доклада на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) и Европейската комисия. Албания и Швейцария също осъществиха такъв мониторинг и докладваха за качеството на всичките 292 водни обекти за къпане на тяхна територия.

Конкретните резултати от извършения мониторинг сочат лек спад на броя на обектите в ЕС, които покриват най-високите изисквания за „отлично“ качество и минималните изисквания за качество, установени в Директивата относно водите за къпане в ЕС. Отбелязано е съвсем слабо намаление на относителния дял на обектите, покриващи стандартите за „отлично“ качество, от 85,5 % през 2016 г. на 85 % през изминалата година. Подобно съвсем слабо намаление — от 96,3 % на 96,0 % — е отбелязано и при обектите, покриващи минималните изисквания за „задоволително състояние“. Лекият спад до голяма степен се дължи на въздействието на летните валежи върху резултатите от взетите проби, както и на променената методика на пробовземане в Румъния и Швеция.

Относителният дял на обектите, получили „лоша“ оценка за качеството на своите води в целия ЕС, Албания и Швейцария, в общи линии остава непроменен спрямо този през 2016 г., като от 1,5 % през 2016 г. спада на 1,4 % през 2017 г.

По този повод комисарят по въпросите на околната среда, морското дело и рибарството Кармену Вела заяви:  „Качеството на водите за къпане е източник на гордост за европейските граждани. Това качество се дължи на доброто сътрудничество и постоянната бдителност. Към този процес сме съпричастни всички ние: предприятията, органите на местната власт и компетентните служби, наедно с гражданите. Щастливи сме от факта, че европейският дух на сътрудничество по отношение на водите за къпане е жив и продължава да работи в полза на нашите граждани. Като добавим към това и наскоро предложените от нас мерки за недопускане на по-нататъшното замърсяване на нашите морета с пластмасови отпадъци, това действително беше една добра година за европейските морета, плажове и езера.“

Изпълнителният директор на ЕАОС Ханс Бруйнинкс от своя страна заяви: „Намаляването на замърсяването на водите е от непосредствена полза за благоденствието на европейските граждани, но също и за животинския и растителния свят. Но това не бива да ни изпълва със самодоволство. За да запазим чисти водите за къпане, е необходимо те да бъдат обект на постоянно внимание от страна на отговорните политически фактори, отговарящи за политиката в тази област. Това е и причината редовният мониторинг и оценка на местата за къпане да продължава да бъде задача от първостепенно значение.“

През последните 40 години, а именно от въвеждането на Директивата на ЕС относно водите за къпане, качеството на водите за къпане в Европа бележи значително подобрение. Въведените в съответствие с разпоредбите на директивата ефективен мониторинг и управление доведоха до рязко намаление на дела на постъпващите във водоемите непречистени или частично пречистени битови и промишлени отпадни води.  В резултат на това все повече места за къпане не само покриват минималните стандарти за качество, а благодарение на подобреното качество на водите в тях отговарят на най-високите стандарти. Наред с тазгодишния доклад ЕАОС публикува и актуализирана интерактивна карта с данни за отделните места за къпане. Актуализираните доклади за отделните държави също са достъпни тук, както и повече информация за директивата.

Figure ES1: Proportion of bathing water sites with excellent water quality in European countries

Други важни констатации:

• В пет държави 95 %, или повече, от водите за къпане са получили „отлична“ оценка за качеството си; това са: Люксембург (всичките 12 места за къпане, включени в доклада), Малта (98,9 % от всички обекти), Кипър (97,3 % от всички обекти),  Гърция (95,9 % от всички обекти) и Австрия (95,1 % от всички обекти).
• Във всичките включени в доклада места за къпане в Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Гърция, Латвия, Люксембург, Малта, Румъния, Словения и Швейцария е постигнато поне задоволително качество през 2017 г. (в съответствие с минималните стандарти за качество, установени в Директивата относно водите за къпане).
• Най-голям е бил броят на местата за къпане с „лошо“ качество на водите в Италия (79 места за къпане, или 1,4 %), Франция (80 места за къпане, или 2,4 %) и Испания (38 места за къпане, или 1,7 %). В държавите — членки на ЕС, относително най-висок дял на води за къпане, класифицирани с „лошо“ качество, е регистриран в Естония (четири места за къпане, или 7,4 %), Ирландия (седем места за къпане, или 4,9 %) и Обединеното кралство (21 места за къпане, или 3,3 %). 

Контекст

Замърсяването на водите с фекални бактерии продължава да излага на риск човешкото здраве, особено когато такова замърсяване се среща в местата за къпане. Плуването в замърсени крайбрежни или езерни води може да доведе до заболявания. Основни източници на замърсяване са отпадните води и водите, оттичащи се от земеделски стопанства и земи. Това замърсяване се увеличава по време на проливни дъждове и наводнения поради препълване на канализационната мрежа и отмиване на замърсени отпадни води в реките и моретата. Всички държави от ЕС, както и Албания и Швейцария, осъществяват мониторинг на местата си за къпане в съответствие с разпоредбите на Директивата на ЕС относно водите за къпане. При оценката на качеството на водите за къпане съгласно Директивата относно водите за къпане се използват стойностите на два микробиологични параметъра: чревни ентерококи и Escherichia coli. В законодателството се уточнява дали качеството на водите за къпане може да се класифицира като „отлично“, „добро“, „задоволително“ или „лошо“ в зависимост от констатираното количество фекални бактерии. Когато качеството на водата е оценено като „лошо“, държавите членки са длъжни да предприемат определени мерки, като например забрана за къпане или поставяне на предупредителни табели, в които се препоръчва на хората да не се къпят, предоставяне на информация на обществеността, както и подходящи мерки за отстраняване на констатираните проблеми.