Малта: недостигът на вода е част от живота

Смяна на език
Article Публикуван 07-12-2018 Последна промяна 07-12-2018
1 min read
Малта е една от 10-те държави в света, които са най-силно засег нати от недостиг на вода. Какво да направите, когато природата ви осигурява едва половината от водата, от която се нуждае вашето население? Малта „произвежда“ чиста вода и се опитва да гарантира, че нито една капка вода не се разхищава. Разговаряхме с Мануел Сапиано от Аг енцията за енергията и водите в Малта за новите технологии, осигуряването на вода за д омакинствата и земеделието и чистите води за къпане около острова.

 Image © K. H. Reichert / Flickr

Как се справяте с недостига на вода в Малта?

Поради географското положение на Малта недостигът на вода е естествен за нашата страна. Средиземноморският климат, характеризиращ се с ниски нива на валежи и високи температури, обуславя ниски природни водни ресурси и значителните загуби в резултат на евапотранспирация. Освен това гъстотата на населението в Малта е около 1 400 души на квадратен километър. Казано с други думи, разполагаме с оскъдни водни ресурси в гъсто населен район.

Природата може да ни осигури едва половината от водата, от която се нуждаем. От 1982 г. насам Малта „произвежда“ вода чрез технологията за обезсоляване на морска вода. Прилагането на тази технология се допълва с всеобхватна програма за управление на загубите от течове и обновяване на инфраструктурата, в която нашата обществена водоснабдителна системата инвестира от деветдесетте години насам. В резултат на тези мерки настоящото потребление на вода е около 60 % от потреблението през 1992 г., основно благодарение на мерките за управление на загубите от течове. Освен това през миналата година предприехме амбициозна програма за повторно използване на водата, с цел да намалим още повече несъответствието между предлагането и търсенето.

Поради това, че естествените водни ресурси в Малта са ограничени, те трябва да задоволяват конкуриращи се нужди. Жителите на градовете и земеделските производители отправят искания за повече вода, но и природата се нуждае от вода. Плановете за управление на водните ресурси, които разработваме в Малта, трябва да гарантират зачитането и удовлетворяването на нуждите на природната среда от вода. Нашите речни долини са централен елемент от местните екосистеми, някои от които са ендемични и следователно имат висока екологична стойност. С оглед на това са определени защитени зони в долините, достъпът до които е ограничен, тъй като фауната и флората, обитаващи тези долини, както и техните потребности от вода, трябва да бъдат зачитани.

Обезсоляването на морска вода не е ли твърде скъпо решение, което оказва значително въздействие върху морската среда?

За съжаление, тъй като естествените ресурси, с които разполагаме, не са достатъчни, „производството“ на прясна вода е необходимост, а не избор за нас. Освен това технологията за обезсоляване на морска вода се разви значително през последните години, особено що се отнася до енергийната ефективност. Понастоящем Корпорацията за водоснабдителни услуги (малтийската водоснабдителна система) извършва цялостна модернизация на всички инсталации  за обезсоляване с помощта на финансиране кохезионните фондове на ЕС. Енергията, необходима за производството на 1 кубически метър прясна вода от морска вода, ще бъде намалена до 2,8 киловатчаса. Преди десет години тази стойност беше 6 киловатчаса. Технологията за обезсоляване на морска вода вече е много ефективна и отрасълът работи постоянно за постигане на още по-високи нива на ефективност.

Що се отнася до въздействието на процеса на обезсоляване върху морската среда, тук става дума главно за отделянето на концентриран солен разтвор, който е страничен продукт от процеса на обезсоляване и се изпуска в морето. Нашите инсталации за обезсоляване на морска вода са малки и са разположени в райони, където има силни морски течения. Това означава, че изпусканите количества са ограничени и бързо се разсейват. Водоснабдителното дружество извърши предварителни проучвания на изпускането на солен разтвор от нашите инсталации и установи, че потенциалното въздействие върху морската среда е ограничено в рамките на метри от мястото на заустване. Тези резултати вече са взети предвид в практиката посредством по-устойчив дизайн на планираната инфраструктура за изпускане на страничния продукт от процеса на обезсоляване. Реализацията на тези проучвания ще продължи в рамките н интегриран проект, изпълняван с помощта на финансовия инструмент за околната среда (LIFE).

Решението относно мястото на изграждане на инсталация за обезсоляване на морска вода трябва да бъде съобразено с множество фактори. Размерът на инсталацията също е от важно значение, не само с оглед на обема на изпусканите странични продукти, но и от гледна точка на обезпечаването на сигурността на водоснабдяването. Трите ни инсталации са стратегически разположени на различни места по крайбрежието, главно с оглед на съображението, че ако в резултат на извънредни събития, например нефтен разлив, се наложи  изключването на една от инсталациите, останалите две ще могат да продължат да функционират.

Не по-малко важна е геологията на района. Морската вода, която се използва от инсталациите за обезсоляване в Малта, се извлича от дълбоки сондажи на морското дъно, като по този начин се използва пречистващият ефект на скалите, през които минава водата. По този начин се ограничава необходимостта от предварително пречистване, а с това се намаляват производствените разходи. Това е важен аспект на планирането, тъй като разходите за предварително пречистване могат да бъдат сравними с разходите за самото обезсоляване.

С оглед на оскъдните природни ресурси, как допринасят малтийските граждани към усилията за пестене на водата?

Малтийците използват около 110 литра дневно на човек, което е относително ниско потребление в сравнение с останалите държави от ЕС. Но има и други нови източници на натиск, които трябва да бъдат взети предвид. Например във връзка с регистрирания напоследък икономически растеж в Малта пристигнаха на работа почти 50 000 чужденци. Секторът на туризма също отбелязва устойчив растеж и според направените оценки добавя към населението на Малта около 40 000 жители. Пребиваването на повече хора на островите означава, че нараства и потреблението на вода. Освен това хората имат различни навици на потребление на вода Ако сте свикнали да използвате 250 литва вода на ден в страна, обезпечена с изобилни водни ресурси, е трудно да намалите потреблението си до 110 литра в рамките на няколко дни. Понастоящем Агенцията за енергията и водите подготвя широкообхватна кампания за опазване на водите, която е съобразена с тези демографски и социално- икономически тенденции, с цел да се изработи цялостен подход към управлението на търсенето на вода.

В този контекст ценообразуването на водата определено може да играе роля. В Малта цената на водата за битови нужди вече е по-скоро висока: потребителите плащат по 1,39 EUR за кубически метър за първите 33 използвани кубически метра през годината. След като това количество бъде надхвърлено, цената се повишава до 5,14 EUR за кубически метър. Този механизъм на ценообразуване, основан на повишаваща се стъпаловидна тарифа, е стимул за ограничаване на потреблението на вода.

По подобен начин пазарът помага на хората да потребяват по-малко. Например днес е много трудно да се закупи ново казанче за тоалетна с голям обем. В повечето случаи закупените от магазините кранове за вода са оборудвани с аератор. Във все по-голяма степен пералните и съдомиялните машини са с повишена водна и енергийна ефективност.

Рециклирането на водата също има голям потенциал за икономии, който започнахме да проучваме.

Как ще се използва рециклираната вода?

Насочихме вниманието си към две системи: използване на рециклирана вода в селското стопанство и за битови нужди. Съгласно плановете схемата за използване на рециклирана вода от пречиствателни инсталации в селското стопанство чрез третично пречистване ще произвежда 7 млн. кубически метра рециклирана вода годишно. Според нашите оценки това съответства на една трета от потреблението на вода в селското стопанство.

В домакинствата около 30—45 % от потребяваната вода се използва за вземане на душ и сходен дял се използва за промиване на тоалетните. Използването на водата от душовете, която е относително чиста, за промиване на тоалетните, където тя не попада в пряк контакт с хората, може да намали дневното потребление на вода от 110 литра на около 70 литра на човек. Потенциалът за икономии е много голям, но основната ни грижа винаги е общественото здраве. Технологията трябва да е безопасна, защото в крайна сметка става дума за здравето ни и за здравето на семействата ни.

Как стои въпросът с използването на рециклирана вода в селското стопанство?

Селското стопанство се нуждае от вода. Директното изпомпване на води от подземните водоносни хоризонти е относително евтино, локално решение. Проблемът е, че водоносните хоризонти в Малта са в пряк контакт с морската вода и имат ограничен капацитет за водочерпене. Извличането на големи количества прясна вода от водоносните хоризонти би довело до навлизане в тях на морска вода и понижаване на общото качество на подземните води, в резултат на което те ще станат неизползваеми. Няма нужда да казваме, че в този случай губят всички.

За да се регулират количествата на добиваните подземни води, почти всички регистрирани частни сондажи са оборудвани с измервателни уреди през последните години. Сега имаме по-пълен поглед върху потреблението и потребностите от вода в селското стопанство. Освен това можем да предложим на земеделските стопани алтернативен източник на вода: високо третично пречистена отпадъчна вода, обхваната от изпълняваната в Малта програма„Нова вода81.

Как приемат земеделските стопани идеята за използване на рециклирана вода?

Начинът на възприемане играе важна роля в това отношение. Трябва да променим възприемането на „рециклираната/пречистена“ вода като „отпадъчна вода“. За да постигнем по-широко приемане от общността на земеделските стопани, ние предоставяме информация за качеството, осигурено от новия процес на пречистване. Освен  това демонстрираме, че използването на такава вода за напояване не оказва никакво отрицателно въздействие върху културите.

За тази цел използваме и ценови стимули. За използването на водата по програмата „Нова вода“ е въведена повишаваща се стъпаловидна тарифа. Първата група за таксуване засега не се прилага към земеделските стопани, с цел да се стимулира потреблението на рециклирана вода.

Друга важна мярка е изграждането на малки резервоари за дъждовна вода на полето. От присъединяването на Малта към ЕС силно нарасна броят на заявките за изграждане на такива резервоари с подкрепата на Земеделския фонд за развитие на селските райони на ЕС.

По какъв начин инициативите и средствата на ЕС допринасят за управлението на водите в Малта?

Водният сектор е един от основните приоритети за Малта в рамките на Кохезионния фонд на ЕС. Понастоящем сме насочили усилията си към редица вертикални инвестиции в инфраструктурата: повишаване на енергийната ефективност на инсталациите за обезсоляване на морска вода, програмата „Нова вода“, повишаване на ефикасността на водоразпределението, реконструиране и регулиране на системата за събиране на отпадъчните води, изпитване на иновативни технологии, кампании за опазване на водите и управление на добива на подземни води.

Тези дейности се събират заедно в рамката за управление на водите, разработена във втория план за управление на речните басейни в Малта, посредством интегриран проект. Този интегриран проект също се финансира по програма LIFE82 на ЕС и обхваща мерки за повишаване на осведомеността, стимулиране на прилагането на нови технологии и практики и отстраняване на недостатъци в  административното управление. Освен това проучваме възможностите да споделим тези знания с други острови и крайбрежни територии в средиземноморския регион в рамките на европейски и други инициативи. 

Какво е състоянието на морските води около Малта?

Специфични фактори – като високата гъстота на населението в нашата страна, интензивния туристически сектор и използването на крайбрежните зони и морските води за търговски цели и отдих оказват натиск върху морската среда. Същевременно през последните години в нея се отбелязват значителни подобрения, които също са улеснени главно от финансирането и законодателството на ЕС. Важен пример е свързан с повишаването на качеството на нашите крайбрежни води: съгласно най‑новите данни83 нашите води за къпане са с отлично качество. Без съмнение принос за това постижение има прилагането на Директивата на ЕС за пречистването на градските отпадъчни води, с въведени в експлоатация три нови пречиствателни инсталации, които допринасят за това подобрение.

Освен това проучваме възможностите за подобряване на управлението на нутриентите в селското стопанство и намаляване на замърсяването от оттичащи се води. Качеството на крайбрежните води е от жизненоважно значение за Малта. С оглед на високата гъстота на населението в Малта, да се наслаждаваме на морето през летните месеци е част от нашето ежедневие, така че чистите плажове и води за къпане са важни не само за туризма, а и за нашите граждани.

Мануел Сапиано

Главен експерт по политиката (Води)

Агенция за енергията и водите, Малта

Свързано съдържание

Новини и и статии

Вижте също

Geographic coverage

Temporal coverage

Действия към документ
категории:
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100