Осъществяването на този преход изисква много повече от постепенни подобрения на ефикасността. Вместо това ще са необходими дългосрочни, дълбоки промени в наложилите се практики, политики и начини на мислене, които, от своя страна, изискват нови знания. Това означава преодоляване на недалновидното мислене, преобладаващо понастоящем в политиката и икономиката, и възприемане вместо това на мислене в дългосрочни, интегрални, глобални перспективи.

Въведение

Призивите за основни промени в обществените системи в Европа отразяват признание, както на мащаба на промените, необходими за постигане на дългосрочна устойчивост, така и на системния характер на предизвикателството. Глобалните мегатенденции, като разпространението на западните модели на потребление и поражданата от това необходимост от ресурси, упражняват все по-голям натиск върху екосистемите. Очакваният растеж на глобалната икономика може да се приведе в съответствие с ограничените ресурси на околната среда само чрез фундаментални промени в основните системи на производство и потребление. За осъществяването на тези промени обаче има големи пречки, тъй като системите, на които се дължи голяма част от натиска върху околната среда, са свързани по сложни начини също така с ползи и интереси, като работни места, инвестиции, начини на живот и ценности. Поради тази причина интервенциите ще доведат по всяка вероятност до сложни и несигурни компромисни решения, будещи съпротива у тези, за чиято сметка се извършват.

Изследванията в тази област се разрастват бързо във връзка с глобалните сили, изискващи прехода, характеристиките и функционирането на основните системи, както и процесите и мерките за управление, които могат да подтикват и насочват системната промяна. В специализираната литература се подчертава значението не само на иновативните технологии, но и на практиките и поведението, основаващи се на промените в убежденията и ценностите. Сложността и несигурността на системната промяна също изтъкват необходимостта от внимателно подбрани политики, както и от отворени и адаптивни стилове на управление. Като осъзнават, че голяма част от знанията, необходими за посрещане на сложните предизвикателства на ХХІ век, са разпръснати в различни слоеве на обществото, на правителствата ще се наложи да прибягват често до предприятията и гражданското общество като активни партньори.

Политики на ЕС в тази сфера

В Седмата програма за действие за околната среда на ЕС е включена визията, че

„през 2050 г. ще живеем добре в в пределите на нашата планета“.

Както се посочва там и в други политики на ЕС, осъществяването на тази визия ще изисква значителни промени в системите за производство и потребление. Така например, в Пътната карта за икономика с ниска въглеродна интензивност е поставена цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 80 % до 2050 г., докато Стратегията за кръгова икономика е насочена към големи подобрения в намаляването и управлението на отпадъците до 2030 г. На глобално равнище в Целите на ООН за устойчиво развитие се съдържа богат набор от целеви показатели, насочени към социално-икономическите и екологичните измерения на устойчивостта.

Дейности на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС)

ЕАОС работи за решаване на въпроса с прехода към устойчивост на различни равнища и като използва съчетание от аналитични подходи. Тези дейности включват:

• Анализиране на глобалните мегатенденции и планетарните граници, включително последиците от тях на европейско, регионално и национално равнище.
• Анализиране на европейските социално-технически и социално-екологични системи, като хранителни, енергийни, мобилни и урбанизирани системи, и последиците от тях за околната среда и природните ресурси.
• Извършване на оценка на значението на прехода към устойчивост на теория и практика, въз основа на академични изследвания и примери от практиката в цяла Европа.
• Развиване на знанията за извършване на оценки на перспективите и устойчивостта, включително чрез анализиране на тенденциите, движещите фактори на промяната, системните рискове и нововъзникващите проблеми във връзка с околната среда и устойчивостта.
• Изграждане на капацитет и обмен на информация, насочена към бъдещето, в рамките на Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (Еionet) и работа в мрежа с европейски и международни заинтересовани страни, както и с изследователски мрежи.

Препратки по темата

Мрежа за изследване на планетарните граници

Мрежа за изследване на прехода към устойчивост

Земя на бъдещето

Европейска система за стратегически и политически анализ