Изменението на климата и водата — по-топли океани, наводнения и суши

Смяна на език
Article Публикуван 30-11-2018 Последна промяна 30-11-2018
1 min read
Изменението на климата води до увеличаване на натиска върху вод ните тела. Очаква се въздействията на изменението на климата върху водите, вариращи от наводнения и суши до повишаване на киселинността на океаните и покачване на морското равнище, да се засилват през идните години. Тези промени провокират действия в цяла Евр опа. Градовете и регионите вече се адаптират, като прилагат по-устойчиви и природосъобразн и решения за ограничаване на последиците от наводненията и за използване на водните ресур си по по-интелигентни и по- устойчиви начини, които да ни позволят да живеем в условията на суша.

 Image © Radila Radilova, WaterPIX / EEA

Европа е засегната от изменението на климата39, последствията от което се усещат не само на сушата. Водните обекти в Европа — езерата, реките и океаните и моретата около континента, също са засегнати. Тъй като по-голямата част от повърхността на Земята е покрита с вода, не е изненадващо, че затоплянето на океаните е причината за около 93 % от затоплянето на планетата от петдесетте години насам40. Това затопляне се дължи на увеличаването на емисиите на парникови газове, и най-вече на емисиите на въглероден диоксид, газ, който задържа все повече слънчева енергия в атмосферата. По-голямата част от тази задържана топлина в крайна сметка се поглъща от океаните, с което оказва влияние върху температурата и циркулацията на водата. Освен това повишаващите се температури водят до топене на ледените шапки на полюсите. Със свиването на общата площ на снежната и ледената покривка в глобален мащаб тя отразява по-малко слънчева енергия обратно в космоса, което води до допълнително затопляне на планетата. Това на свой ред води до нахлуване на повече прясна вода в океаните и до допълнително изменение на океанските течения. Температурите на морската повърхност в близост до европейските крайбрежия нарастват по-бързо от тези в световните океани41.

Температурата на водата е един от най-действените регулатори на биологичните процеси при морските организми и по данни, представени в доклада на ЕАОС под заглавие Изменение на климата, въздействие и уязвимост в Европа, 2016 г. сегашното повишаване на температурата вече причинява мащабни промени в морските екосистеми, включително значителни размествания на разпространението на морските биологични

видове. Например атлантическата треска, скумрията и херингата в Северно море мигрират от историческите си местообитания към по-хладните води на север, следвайки своя източник на храна — веслоногите ракообразни. Очевидно е, че тези изменения, включително миграцията на рибните запаси с търговско значение, могат да окажат въздействие върху икономическите сектори и общностите, зависещи от риболова. Повишаващите се температури на водата могат да увеличат и риска от болести, предавани чрез водата42. например вибриозата в региона на Балтийско море.

От равнищата на соленост до повишаването на киселинността— предстоят още промени

Изменението на климата засяга и други аспекти на морската вода. Неотдавнашните новинарски репортажи за драматично увеличение на избелването на кораловите рифове43дължащо се главно на повишените температури в Тихия и Индийския океан, привлякоха вниманието към последствията от „океанските горещи вълни“ за местните морски екосистеми. Дори малка промяна на един от ключовите аспекти като температурата или солеността на водата или съдържанието на кислород може да окаже отрицателно въздействие върху тези чувствителни екосистеми.

Например животът в Балтийско море, което е полузатворено море, е силно зависим от солеността и съдържанието на кислород44 в морската вода. Повече от 1 000 вида морски животни обитават зоната на Категат, където равнищата на соленост и съдържанието на кислород са относително високи, но броят им намалява до едва 50 вида в северната част на Ботническия залив и във Финландския залив, където започват да преобладават сладководни видове. Много прогнози за развитието на климата показват, че повишаването на количеството на валежите в региона на Балтийско море може да доведе до намаляване на солеността на морската вода45 в някои части от морето, което ще доведе до промяна на зоните, които могат да се обитават от различните морски видове.

Повишаването на температурата на водата, дължащо се на изменението на климата в Балтийско море, допринася и за допълнително разширяване на лишените от кислоро „мъртви зони“, които не са годни за обитаване от живота в морето46. Въз основа на прогнозите се очаква, че температурата и солеността на водата в Средиземно море ще нарастват в резултат на повишеното изпарение и намаленото количество на валежите.

Смята се, че океаните, които са най-големият поглътител на въглерод на нашата планета, са уловили около 40 % от цялото количество въглероден диоксид, изпуснато от хората от индустриалната революция насам. Според резултатите от изследване, публикувано в научното списание Nature47, променитев моделите на циркулация на океанската вода оказват влияние върху количествата въглероден диоксид, които могат да поглъщат океаните. Всяко намаляване на способността на океаните за поглъщане на въглероден диоксид от атмосферата вероятно ще доведе до увеличаване на общата концентрация на този газ в атмосферата и по този начин ще допринесе допълнително за изменението на климата.

Повишаването на киселинността, процес при който океанската вода поглъща повече въглероден диоксид, в резултат на което се произвежда повече въглеродна киселина, също представлява нарастваща заплаха. Мидите, коралите и стридите, чиито черупки са изградени от калциев карбонат, са много по-затруднени да изградят своите черупки или екзоскелети с намаляването на рН на морската вода, което ги прави по-крехки и уязвими. Повишаването на киселинността може да окаже въздействие и върху фотосинтезата при водните растения.

Европа не е застрахована. Очаква се, че през идните години водите около нашия континент ще бъдат засегнати от по‑нататъшно повишаване на киселинността48. Наблюдаваното намаляване на равнищата на pH на водата са почти идентични в океаните в целия свят и в европейските морета. Намаляването на нивото на pH в най-северните европейски морета — Норвежко и Гренландско море, е дори по-голямо от средната стойност на този показател в световен мащаб.

Холивудският сценарий може да се превърне в реалност?

Филмите, чиито сюжети включват необичайни и екстремни метеорологични условия, често стават касови хитове. Съчетанието на водата и изменението на климата е идеална комбинация за филмопроизводителите. Научнофантастичният филм След утрешния ден от 2004 г., чийто сюжет включва навлизането на Северна Европа и Северна Америка в нова ледникова епоха в резултат на спирането на атлантическото течение Гълфстрийм, насочи вниманието на зрителите в киносалоните към опасностите, произтичащи от изменението на климата. Резултатите от ново изследване49 показват, че макар подобен внезапен катаклизъм да е малко вероятен, изменението на климата действително оказва въздействие върху течението Гълфстрийм и други океански течения, които са част от сложната система на циркулацията на водата в Атлантическия океан, чието научно наименование е Атлантическа меридионална възвратна циркулация (AMOC). Други нови изследвания разкриват, че50 циркулацията на водата в Атлантическия океан понастоящем е най-слаба за последните поне 1 600 години, като са налице данни, че течението отслабва или се забавя.

Циркулацията на водата в Атлантическия океан функционира като конвейерна лента, която пренася топли водни маси от Мексиканския залив и крайбрежието на Флорида до северната част на Атлантическия и Европа. На север носените от течението топли водни маси се охлаждат, плътността им се повишава и те потъват на по-голяма дълбочина, след което течението се обръща на юг, носейки със себе си по-студена вода. Течението действа като терморегулатор, като затопля климата в Западна Европа.

Съгласно проучванията наблюдаваното отслабване на атлантическата водна циркулация е довело до намаляване на температурите на морската повърхност в части от Северния Атлантически океан. Това вероятно се дължи на засиленото топене на сладководния лед в Арктика и Гренландия, както и на въздействието на разтопената сладка вода върху някои елементи от т.нар. Северноатлантическо субполярно кръгово течение51, което е ключов компонент на водната циркулация в Атлантическия океан. Океанските течения се влияят от начина, по който водните маси преминават на различни дълбочини, на местата, където те потъват, колко бързо и на каква дълбочина те потъват, преди да бъдат пренесени към по-горните слоеве и т.н. 

Наводненията, засушаванията и други форми на екстремни метеорологични условията зачестяват

Много внимание се отделя на видимото зачестяване на екстремните метеорологични условия в цяла Европа. От „полярния вихър“ през зимата на 2017—2018 г., наричан още „чудовището от Изтока“, който стана причина за нахлуване на необичайно студени арктически ветрове в много части на Европа, до горещата вълна „Луцифер“52през лятото на 2017 г., европейците могат да очакват повече на брой екстремни температурн явления в бъдеще53.

Ключов елемент от изменението на климата е въздействието върху кръговрата на водата на Земята54. чрез който водата от океаните непрекъснато се разпределя от океаните към атмосферата, на сушата, в реките и езерата, а след това обратно в моретата и океаните. Изменението на климата води до повишаване на съдържанието на водни пари в атмосферата и е причина за по-голяма непредсказуемост на наличието на вода. Този процес може да доведе  до по-интензивни дъждовни бури в някои райони, както и до по-тежки засушавания в други райони, особено през летните месеци.

Според данните в доклада на ЕАОС Изменение на климата, въздействие и уязвимост в Европа много региони в Европа вече са изправени пред зачестяващи наводнения и засушавания55. Ледниците се топят, снежната и ледената покривка се свиват. Режимът на валежите са променя, което прави влажните райони в Европа по-влажни, а сухите — по-сухи. В същото време се увеличават честотата и интензитетът на екстремните климатични явления като необичайните горещини, силните валежи и засушавания.

Силно изразени горещи вълни вече се наблюдават в Южна и Югоизточна Европа, регион, който според прогнозите ще бъде район на особено интензивни климатични явления, свързани с изменението на климата. Наред с въздействието му върху здравето на човека необичайно горещото време е свързано и с повишени равнища на изпарение, което в много случаи води до допълнително намаляване на водните ресурси в райони, които и без това изпитват недостиг на вода. През лятото на 2017 г. горещата вълна „Луцифер“ стана причина за рекордно високи температури, превишаващи 40 °C, в южните части на Европа от Иберийския полуостров до Балканите и Турция. Силната горещина причини многобройни жертви, както и суша, която увреди земеделски култури и причини множество горски пожари.  Португалия беше засегната от няколко смъртоносни горски пожара в резултат на по-ранна гореща вълна, която, в съчетание с продължителната суша направи горите по-уязвими от пожари.

В резултат на изменението на климата нараства и средната температура на водата в реките и езерата и се съкращава продължителността на периода, през който е налице ледена покривка. Тези промени, както и увеличеният  речен отток през зимата и намаленият отток през лятото, оказват значително въздействие върху качеството на водата и сладководните екосистеми. Някои от промените, предизвикани от изменението на климата, водят до утежняване на други видове натиск върху водните местообитания, включително замърсяването. Например по-слабият речен отток, дължащ се на намаленото количество на валежите, би довел до по-висока концентрация на замърсяването поради по-малкия обем на водата, в която се разреждат концентрациите на замърсителите.

Планиране и адаптиране

Мерките за ограничаване на изменението на климата, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове, са в центъра на политиките на ЕС в областта на изменението на климата. Досегашният опит и прогнозите за зачестяване на наводненията и засушаванията и за повишаване на морското равнище и други екстремни метеорологични условия мотивират обществените органи в целия ЕС да предприемат все повече мерки за адаптиране към новите климатични реалности. Намаляването на потреблението и разхищенията на вода е ключов елемент от тези стратегии за адаптиране. Европейските държави разполагат със стратегии и планове за адаптиране56 и са извършили оценки на уязвимостта и риска, които им помагат да се справят с последиците от изменението на климата.

Законодателството на ЕС в тази област подкрепя изготвянето на такива оценки на риска и уязвимостта. По-конкретно Директивата на ЕС за наводненията57 изисква от държавите членки да определят зоните, в които съществува риск от наводнения по вътрешните им водни обекти и крайбрежия, да вземат предвид прогнозираните рискове от изменението на климата и да предприемат мерки за намаляване на тези рискове. 

Дейностите за адаптиране са доминирани от проекти за строителство, известни като „сиво адаптиране“ поради широкото използване на бетон. Можем да вземем за пример град Венеция, който е известен не само с културното си наследство, но и с редовните си наводнения. Очаква се покачването на морското равнище, свързано с изменението на климата, да доведе до още по-чести наводнения в града. Поради това Венеция предприе амбициозен многомилиарден проект за изграждане на подводни бариери, които могат да бъдат издигнати в случай на изключително висок прилив. Въпреки това е малко вероятно проектът да предотврати редовното наводняване на ниските части на града като площад „Сан Марко“.

Нидерландия също изгражда от векове диги и брегови бариери за защита от наводнения. Разбирайки недостатъците на изкуствените съоръжения, нидерландските органи понастоящем се насочват към смесен подход, включващ изграждане на съоръжения и естествени механизми за ограничаване на риска от наводнения. Предвид намаляващите бюджети и очакваното нарастване на последствията от изменението на климата все  повече градове, региони и държави се насочват към по-екологични и съобразени в по-голяма степен с околната среда решения за по-трайно решаване на проблемите, произтичащи от изменението на климата. Например, подобно на парковете и горите, „сините зони“ като реките и езерата могат да имат охлаждащ ефект и да облекчават в известна степен горещото време, особено в градовете, където обикновено температурите са дори по-високи в сравнение с околните райони поради гъстото застрояване с бетонни съоръжения. Сините и зелените площи в градовете могат също така да улавят и задържат част от излишните води по време на силни валежи и наводнения, с което способстват за намаляването на щетите.

Понастоящем стотици градове, региони и цели държави предприемат действия за адаптиране към изменението на климата и ограничаване на последствията от него, като координират усилията си58 в глобален мащаб за осъществяване на обмен на най-добри практики. Все повече от тях прилагат иновативни техники за свеждане до минимум на щетите от наводнения или суши, но в същото време подобряват състоянието на околната среда и повишават качеството на живот на местните хора. Дейностите в тази насока включват изграждане на зелени покриви, покрити с растителност, в Хамбург и Базел, и нови зелени паркове в Ротердам, като и двата подхода способстват за улавяне на водата при наводнения и осигуряват охлаждане и топлоизолация.

Някои мерки за адаптиране са насочени към използването на водата в някои сектори с интензивно потребление на вода, например селското стопанство. Така например с цел смекчаване на последиците от засушаванията едно стопанство в регион Алентежу59 в южна Португалия е въвело редица устойчиви земеделски техники. Те включват техника за управление на земеползването в областта на агролесовъдството, при която се използват дървета и храсти в съчетание с разнообразяване на културите, за да се повиши почвеното плодородие и способността на почвата да издържи на засушаване. Наред с това се използва капково напояване с цел намаляване на потреблението на вода, както и паша на животни от местни породи на залесени пасища.

Най-ефективният начин на действие е да отчетем бъдещите въздействия и да се подготвим своевременно за тях. За щастие е налице богат набор от новаторски мерки и подходи, които вече са изпробвани и се прилагат в цяла Европа. Тези знания, достъпни чрез европейския портал за адаптиране Climate-ADAPT60, могат да послужат като източник на вдъхновение за всички, които са изправени пред подобни предизвикателства.

Източник: Доклад на ЕАОС No 01/2017 — Изменение на климата, въздействие и уязвимост в Европа през. 2016 г.

Свързано съдържание

Новини и и статии

Свързани показатели

Global and European temperature Global and European temperature According to different observational records of global average annual near-surface (land and ocean) temperature, the last decade (2008–2017) was 0.89 °C to 0.93 °C warmer than the pre-industrial average, which makes it the warmest decade on record. Of the 17 warmest years on record, 16 have occurred since 2000. The year 2017 was one of the world’s three warmest years on record together with the years 2016 and 2015.  The average annual temperature for the European land area for the last decade (2008–2017) was between 1.6 °C and 1.7 °C above the pre-industrial level, which makes it the warmest decade on record. In Europe, 2017 was colder than the previous 3 years.  Climate models project further increases in global average temperature over the 21st century (for the period 2081–2100 relative to 1986–2005) of between 0.3 °C and 1.7 °C for the lowest emissions scenario (RCP2.6) and between 2.6 °C and 4.8 °C for the highest emissions scenario (RCP8.5). All UNFCCC member countries have agreed on the long-term goal of keeping the increase in global average temperature to well below 2 °C compared with pre-industrial levels and have agreed to aim to limit the increase to 1.5 °C. For the three highest of the four RCPs, the global average temperature increase is projected to exceed 2 °C compared with pre-industrial levels by 2050. Annual average land temperature over Europe is projected to increase by the end of this century (2071–2100 relative to 1971–2000) in the range of 1.0 °C to 4.5 °C under RCP4.5 and 2.5 °C to 5.5 °C under RCP8.5, which is more than the projected global average increase. The strongest warming is projected across north-eastern Europe and Scandinavia in winter and southern Europe in summer. The number of warm days (those exceeding the 90th percentile threshold of a baseline period) have doubled between 1960 and 2017 across the European land area. Europe has experienced several extreme heat waves since 2000 (2003, 2006, 2007, 2010, 2014, 2015 and 2017). Under a high emissions scenario (RCP8.5), extreme heat waves as strong as these or even stronger are projected to occur as often as every two years in the second half of the 21st century. In southern Europe, they are projected to be particularly strong.

Related infographics

Свързани публикации

Вижте също

Geographic coverage

Temporal coverage

Действия към документ
категории:
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100