следващ
предишен
елементи

Article

Земя и почва в Европа — Вечно разпростиращ се градски бетон?

Смяна на език
Article Публикуван 12-11-2019 Последна промяна 29-08-2023
1 min read
Ландшафтът на Европа се променя. Градовете и техните инфраструктури се разширяват в продуктивни земеделски земи, като разделят ландшафта на по-малки райони и засягат дивата природа и екосистемите. В допълнение към фрагментирането на ландшафта, почвата и земята са изправени пред редица други заплахи: замърсяване, ерозия, уплътняване, запечатване, деградационни процеси и дори опустиняване. Ами ако можехме да рециклираме земята, която вече е усвоена от градовете и градската инфраструктура, вместо да усвояваме земеделска земя?

През 2018 г. програмата на ЕС за наблюдение на Земята - „Коперник“, завърши поредната част от картографирането на Европа, което постави основата за извършването на подробен анализ от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) на земната повърхност и отчасти на използването на земята в държавите — членки на ЕАОС и сътрудничещите държави[i]. Според тези резултати от наблюдение[ii] по програма „Корине“ (Координиране на информацията за околната среда) земната покривка в Европа е останала сравнително стабилна от 2000 г. насам, като около 25 % от нея е покрита от обработваема земя и трайни насаждения, 17 % — от пасища и 34 % — от гори. Но при по-внимателна проверка на последните промени в земната покривка се очертават две основни тенденции.

Първо, градовете и бетонната инфраструктура продължават да се разрастват. Въпреки че изкуствената повърхност покрива по-малко от 5 % от по-широката територия на ЕАОС, между 2000 и 2018 г. значителна площ — почти с размерите на Словения — все пак е била запечатана (покрита с бетон или асфалт). Добрата новина е, че темпът на увеличение на изкуствената повърхност се е забавил, от 1086 км2 годишно между 2000 и 2006 г. до 711 км2 годишно между 2012 и 2018 г.

Второ, най-големите загуби са били наблюдавани в земеделските земи, главно поради разрастването на градовете и оттеглянето от земеделието, докато общата горска площ е останала стабилна. Загубената площ от обработваема земя, пасища и естествени тревни площи е била приблизително колкото увеличението на площта на изкуствената повърхност.


 И тъй като повечето европейски градове са построени и заобиколени от плодородна земя, често продуктивна земеделска земя се усвоява и покрива с изкуствена повърхност. За щастие изглежда, че в периода 2012—2018 г. загубата на земеделска земя значително се е забавила и почти е спряла.

Градското население и градовете продължават да нарастват

Днес почти три четвърти от европейците живеят в градските райони. Очаква се градското население на Европа да продължи да нараства и да достигне до 30 милиона души[iii] до 2050 г. Необходимо е да бъдат изградени допълнителни жилищни сгради и инфраструктура (например пътища, училища, мрежи за пречистване на води и съоръжения за отпадъци), за да се поеме нарастващото общо население и градското население на Европа.

Прирастът на населението не е единственият двигател за разрастването на градовете и свързаните с него усвояване на земя и деградация на почвата. Повишаващите се нива на доходите също играят роля, тъй като те често водят до изграждането на по-големи къщи, повече ваканционни домове и курорти по крайбрежието, както и повече търговски и промишлени съоръжения, за да се посрещне нарастващото потребителско търсене. По много начини разрастването на градските зони и тяхната инфраструктура върви ръка за ръка с нарастващия брой социално-икономически ползи, от които много европейци могат да се ползват през последните десетилетия. Някои от тези промени в начина на живот обаче имат дълготрайно отрицателно въздействие не само върху провинцията и природните ландшафти, но и върху градските ландшафти.

Все по-фрагментирани ландшафти

Въпреки забавянето му между 2012 и 2015 г., фрагментирането на ландшафта продължава да нараства[iv] във всички 39 държави, членуващи в ЕАОС, като засяга по-специално селските и слабо населените райони.

Пътищата и железопътните линии свързват хората, градските и селските райони, но те често представляват реални бариери за дивата природа и разпространението на растенията. Тъй като градските райони и тяхната поддържаща инфраструктура се разрастват в целия ландшафт, те фрагментират местообитанията на по-малки райони. Видовете, живеещи в тези все по-малки райони, може да бъдат принудени да живеят с по-малко ресурси и по-ограничен генофонд. Когато животинската популация падне под критично ниво, в тази конкретна зона видовете могат да изчезнат. Ето защо много видове се срещат само в селски или защитени територии. Много диви животни също биват ранени или убити при опит да преминат бариери като автомагистрали.

Фрагментирането на ландшафта се разглежда в редица политики на ЕС, включително всеобхватната Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.[v], насочена към спиране на намаляването на биоразнообразието. На практика тази стратегия се подкрепя от осезаеми мерки, като например чрез създаването на зелена инфраструктура[vi] — стратегически планирана мрежа от естествени и полуестествени райони, за да се помогне на видовете да се движат и разпространяват в ландшафта. В този контекст много европейски държави изграждат прелези за диви животни — тунели или мостове — които позволяват на видовете да пресичат магистрали и канали. В зависимост от мястото на пресичане и видовете в района, подобни средства могат да допринесат за истинска промяна на местно ниво. Живи плетове и редове от дървета в откритите ландшафти също насърчават свързаността на местообитанията, като същевременно намаляват други заплахи като ерозия на почвата от вятър.

Фрагментиране на ландшафта се наблюдава дори в защитени територии. Въпреки това, в сравнение с незащитените зони, нарастването на фрагментирането изглежда забележимо по-ниско в защитените зони, които са част от мрежата на ЕС „Натура 2000“, което показва, че добре приложените мерки за опазване на природата имат положително въздействие.

Когато земеделска земя бива изоставена

Подобно на много други въпроси на политиката в областта на околната среда, фрагментирането на ландшафта представлява дилема. От една страна, разширяването на транспортните мрежи фрагментира ландшафта и оказва допълнителен натиск върху екосистемите, включително замърсяване. От друга страна, транспортните мрежи предоставят икономически възможности (например работни места в туризма, промишлеността или биоикономиката) на селските общности, които често са силно зависими от селското стопанство и засегнати от изоставянето на земята.

За някои селски общности изоставянето на земята е от първостепенно значение, особено в отдалечените региони, където местната икономика до голяма степен разчита на селскостопанските дейности често на малки стопанства с ограничена селскостопанска продукция. В такива общности по-младите поколения също така са склонни да се преместват в градовете и дребните земеделски стопани се борят да се конкурират икономически с по-структурирания, интензивен земеделски пазар. В следващите 20 до 30 години значителни площи земеделска земя се очаква да бъдат изоставени[vii] в части на Европа.

Когато земята остане необработвана, растителността — включително горите — ще пораснат и ще превземат изоставената зона. Въпреки това, след векове на интензивно управление на земята, като паша на овце или кози, естественото възстановяване често води до екосистеми с по-малко видове. За да се запазят местообитанията и видовете в ЕС, често е по-добре да се окаже подкрепа на земеделските стопани да упражняват интензивно земеделие с висока природна стойност. Новите стимули, като диверсификация на източниците на доходи (например туризъм) или по-добри цени за висококачествени хранителни продукти, могат да спомогнат за промяна на тези тенденции.

Интензивното използване на земята влияе върху почвата и нейните функции

Урбанизацията, прирастът на населението и разрастващата се икономика, от една страна, и изоставянето на земята, от друга, доведоха до това, че повече хора живеят и разчитат на по-малка площ в Европа. Докато някои райони са изправени пред обезлюдяване и спад на селскостопанските и икономическите дейности, други — градски и земеделски райони — са обект на все по-интензивно използване.

Почвата представлява почти невидимо взаимодействие между огромно разнообразие от обитаващи почвата организми, органични вещества от растения и корени, материал от изветрели скали и утайки. Този чувствителен биоминерален слой върху земната кора може да се разглежда като отделна екосистема. Интензивното използване на земята може значително и по няколко начина да повлияе на почвата и нейните функции, включително чрез запечатване, ерозия, уплътняване и замърсяване на почвите.

При запечатване — покриване от сгради, асфалт или бетон — наред с останалото, почвата губи и способността си да абсорбира и задържа вода или да произвежда храна. Използването на тежки машини може да промени структурата на почвата и да я направи по-компактна, намалявайки въздуха и водата в онези части на почвата, където корените на растенията поемат вода и хранителни вещества и където почвените животни и микроорганизми разлагат органичен материал. Запечатаната или силно уплътнена почва абсорбира по-малко дъждовна вода, което от своя страна увеличава оттичането на повърхността, ерозията на почвата и риска от наводнение.

По-високата производителност често разчита на синтетични торове и продукти за защита на културите, както и на някои селскостопански практики, които могат да доведат до ерозия и замърсяване. Например, отглеждането само на царевица има тенденцията да увеличава ерозията. Ерозията на горния почвен слой намалява добива на продукция и следователно може да повлияе на доходите на земеделските стопани. Ерозията може да повлияе и на биоразнообразието, тъй като в горния почвен слой живеят най-много и най-разнообразни почвени организми. Според някои приблизителни оценки[viii] текущият среден процент на ерозия на почвата от вода е 1,6 пъти по-висок от средния процент на почвообразуване в ЕС. Липсата  на вятър и реколта също са основни причини за ерозия на почвата.

По аналогичен начин, прекомерната употреба на минерални торове може да замърси почвата с кадмий (вж. интервю — Замърсяване на почвите: обезпокоителното наследство на индустриализацията) и да повлияе на начина на функциониране на почвените екосистеми (вж. интервю — Почвата: живото съкровище под краката ни). Чрез ерозия на почвата или наводнения замърсителите могат да навлязат във водните басейни, да се отделят в подпочвените води и допълнително да се разпространят. Или практиките за управление на отпадъците — като депониране или разпространение на отпадни води по сушата — могат да въведат в почвата замърсители, включително микропластмаса. В Европа замърсяването от промишлеността се регулира от законодателството на ЕС и в резултат на това значително е намаляло. Въпреки това промишлените съоръжения също отделят някои от замърсителите си в земята. За включените 30 000 съоръжения и 91 замърсители цялата информация за това колко и какви замърсители отделя всяко съоръжение се публикува чрез уеб портал (Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители[ix]), управляван от ЕАОС и Европейската комисия. Освен известните и регулирани замърсители, през последните години нарасна загрижеността във връзка с нови замърсители, като устойчивите органични химикали, използвани в растителната защита, които замърсяват почвата в Европа. В зависимост от потенциалното им въздействие е много вероятно да са необходими нови мерки за опазване на околната среда и човешкото здраве.

Замърсяването невинаги е свързано с местни източници на замърсяване. Вятърът и дъждът могат да транспортират и депонират замърсители на въздуха, дори в най-недостъпните части на света. Подобно на това, което се случва в езерата и океаните, след като навлязат в почвата, замърсителите могат да се натрупват във времето и да засегнат тези екосистеми.

Запазване и свързване на природни зони, повторно използване и рециклиране на градски зони

С толкова ценни и ограничени ресурси като земята и почвата, единственият жизнеспособен вариант е да се предотврати тяхната деградация и те да бъдат използвани устойчиво.

ЕС се стреми да постигне „край на нетното усвояване на земя до 2050 г.“ в съответствие с глобалните цели за устойчиво развитие. Един ясен начин за ограничаване на градската експанзия е по-доброто използване на съществуващото градско пространство. В наши дни рециклирането на земя и оползотворяването ѝ (напр. използването на стар индустриален обект за разширяване на инфраструктурата или градовете) представляват само малка част — 13 % — от новите разработки (вж. инструмента на ЕАОС за преглед по показатели[x] и рециклиране на земя[xi]) и усвояването на земя продължава да представлява проблем (вж. инструмента с данни за усвоените райони[xii]). Специалистите по пространствено и особено градско планиране в Европа ще трябва да играят ключова роля за ограничаване на разширяването на градовете чрез проектиране на компактни, но зелени градове, с ключови удобства на пешеходно разстояние или системи за мобилност, предназначени да намалят разстоянието и времето за пътуване, или обширна зелена инфраструктурна мрежа, която свързва всички природни зони в целия континент.

За да се превърнат такива планове в реалност, трябва да се включи широк кръг от заинтересовани страни и да се решат ключови въпроси във връзка с управлението (вж. Управление — Действаме заедно за устойчиво управление на земята).



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Permalinks

Geographic coverage

Temporal coverage

Тагове

категории: