Чистата вода е живот, здраве, храна, отдих, енергия...

Смяна на език
Article Публикуван 28-11-2018 Последна промяна 07-12-2018
1 min read
Водата покрива повече от 70 % от повърхността на Земята. Животът на Земята е възникнал във вода и затова не е изненадващо, че всички живи същества на нашата синя планета се нуждаят от вода. Водата е всъщност много неща — жизнена потребност, дом, местен и глобален ресурс, транспортен коридор и регулатор на климата. През последните два века тя се превърна и в края на пътя за много замърсители, изпускани в природата, както и едно новооткрито находище богато на минерали, което предстои да бъде експлоатирано. За да можем и в бъдеще да имаме достъп до чиста вода и да се ползваме от ресурсите на екологично чистите океани и реки, е необходимо да променим из основи начина, по който използваме и опазваме водите.

 Image © Petar Sabol, WaterPIX / EEA

Водата е дом за милиони биологични видове — вариращи от най-малките организми, чиито размери се измерват в микрони, до сините китове, които достигат дължина до 30 метра и тегло до 600 тона. Всяка година в дълбините на океаните биват открирани нови биологични видове. Наред с това океаните и моретата имат ключова роля за климата на планетата: те са най-големите въглеродни уловители и улавят въглеродния диоксид от атмосферата. Океанските течения способстват за затоплянето и охлаждането на различни региони, като ги правят по-благоприятни за обитаване. Изпарената от топлите морета вода е източник на валежи от дъжд и сняг по цялата планета, които осигуряват условия за живот на сушата.

За нас, хората, водата е не само жизнена физиологична необходимост, тя е и ресурс, от който се ползваме всекидневно. В домовете си я използваме за готвене, почистване, за хигиенни и санитарни нужди. Водата е необходима за производството на храна, облекло, мобилни телефони, автомобили и книги. Ние използваме вода, когато изграждаме жилища, училища и пътища, а също така за отопление на сгради и за охлаждане на електроцентрали. С електрическата енергия, която генерираме благодарение на движението на водата, ние осветяваме нашите градове и домове. В горещите летни дни търсим прохлада в морската вода или край бреговете на езерото.

Водата създава също възможности за транспортни връзки и придвижване на хора и стоки. Тя ни осигурява естествена транспортна мрежа, която обхваща целия свят, свързвайки не само крайбрежните градове, но и много градове навътре в сушата, които са разположени край плавателни реки, като по този начин създава условията за глобална търговия. Когато си купуваме тениска, кафе на зърна или преносим компютър, произведени в Америка, Африка или Азия, вероятно те са били транспортирани до Европа с кораб. Казано с други думи, водата присъства във всички аспекти на нашия живот.

За съжаление начинът, по който използваме и опазваме този ценен ресурс, оказва влияние не само върху нашето здраве, но и върху всички форми на живот, които зависят от водата. Замърсяването, прекомерната експлоатация, физическите промени във водните местообитания и изменението на климата продължават да компрометират качеството и количеството на водните ресурси. 

Ние променяме природните условия на водата

Когато черпим вода от естествените ѝ източници и я използваме, почти във всички случаи променяме различни нейни характеристики. Ние изправяме (хидромелиорации ) речните корита, прокопаваме канали, за да свържем реки и морета, и изграждаме язовирни стени и диги, за да обезпечим потребностите си от вода. Подземните води, добити от водоносни хоризонти, често се транспортира на стотици километри, за да бъде доставени до жилищата ни. След нейното използване водата може да бъде замърсена с химични вещества (напр. фосфати, съдържящи се в почистващи продукти), пластмасови микрочастици или олио за готвене. Някои от тези замърсители и примеси могат да останат във водата, дори след като тя е преминала през усъвършенствани процеси за пречистване на отпадъчните води. В областта на селското стопанство водата,
използвана за напояване на земеделски култури, може да съдържа остатъци от химикали, използвани при производството на торове и пестициди. След нейното използване и, в някои случаи, пречистване, част от тази вода с променен състав попада обратно във водните тела.

Дори пренасяните по въздуха замърсители, изпускани от транспортните средства и промишлеността, могат да попаднат в реките, езерата и моретата и да окажат въздействие върху качеството на водите. Начинът, по който използваме водите, може да доведе до промяна на температурата и солеността на океаните. Водата, която е използвана за охлаждане в енергетиката, често е значително по-топла от добитата от естествените водоизточници вода. Аналогично някои инсталации за обезсоляване на морска вода изпускат концентрирани солни разтвори в морската среда. По този начин водата, която връщаме обратно в природата, често е много различна от тази, която сме извлекли от нея. Нещо повече, невинаги връщаме водата там, където сме я извлекли.

Въпроси, касаещи качеството на водага

През последните четири десетилетия Европа постигна значителен напредък в областта
на регулирането на качеството на водата, пречистването на отпадъчните води и опазването на морските и сладководните местообитания и биологични видове. Политиките на ЕС разглеждат широк кръг от проблеми — от питейната вода, градските отпадъчни води, опазването на местообитанията, определянето на защитени морски зони и качеството на водите за къпане - до наводненията, пластмасовите изделия за еднократна употреба, емисиите от промишлеността и ограничения на употребата на опасни химикали. Тези специфични законодателни актове на ЕС се подкрепят от общи програми и законодателни актове, например Седмата програма за действие в областта на околната среда, Рамковата директива за водите и Рамковата директива за морска стратегия.

Гражданите на Европейския съюз определено се интересуват от качеството на своите водни ресурси. Неслучайно първата европейска гражданска инициатива под надслов
Right2water“,1 подкрепена с подписите на повече от 1,8 млн. поддръжници, беше посветена на водата. Схемите за повишаване на осведомеността наред с технологии за
ефективно използване на водата и инвестиции в управлението на загубите от течовете
доведоха до реални икономии на вода в Европа. Общото количество на добитата вода в Европа е намаляло с 19 % от 1990 г. Днес повече от 80 % от европейското население е свързано с пречиствателни станции за градски отпадъчни води, благодарение на което е значително намалено количеството на замърсителите, които попадат във водните тела. Информацията в доклада за състоянието на водите, който публикувахме неотдавна2, показва, че около три четвърти от подземните водни тела в Европа са в добро химическо състояние, т.е. те са чисти.

Регулярният мониторинг на качеството на водите за къпане показва, че около 85 % от обхванатите от наблюдението мониторингови пунктове (места) във води за къпане през 2017 г. в ЕС са били с „отлично качество“. Повече от 10 % от европейските морета са определени за морски защитени територии с цел опазване на морските биологични видове и местообитания. Всички тези констатации отразяват много окуражаващи подобрения. Същевременно въпреки постигнатия напредък екологичното и химическото състояние на повърхностните води в Европа продължава да поражда загриженост.

Едва около 39 % от повърхностните води са достигнали определените от ЕС минимални целеви показатели за „добро“ или „високо“ екологично състояние през мониторинговия период 2010—2015 г., а за 38 % са достигнали „добро“ химическо състояние. Лошото химическо състояние нараства частично поради факта, че замърсителите (напр. нитрати от селското стопанство) не могат изведнъж да изчезнат в природата. Водата поема и пренася замърсителите и в крайна сметка те се натрупват в езерата и океаните. В резултат на човешката дейност много реки са претърпели физически изменения или въздействия, които засягат миграцията на рибата нагоре по течението или преноса на седименти надолу по течението.

Много морски рибни запаси са подложени на прекомерна експлоатация, което застрашава оцеляването на цели рибни популации. Инвазивни чужди видове, които се разпространяват чрез корабния транспорт или по изкуствените канали, застрашават местните видове. Отпадъците в морската среда, основната част от които са пластмаси, са разпространени във всички части на света, от Арктика до необитаемите острови в Тихия океан. Освен това, дори да преустановим въвеждането на нови замърсители във водните тела , ние сме изправени пред наследстото на всички замърсители, изпускани въ водната среда преди десетилетия или, какъвто е случаят с живака, преди столетия. А бъдещите поколения ще трябва да се справят с наследството на изпуснатите от нас замърсители. Преодоляване на проблемите, произтичащи от недостига и излишъка на вода В сравнение с други части на света Европа разполага с относително изобилни ресурси от прясна вода. Тези ресурси обаче не са равномерно разпределени на континента. Според нашите оценки в около една трета от територията на ЕС се наблюдава недостиг на вода, което означава, че търсенето надвишава наличното водоснабдяване за определен период.

Съгласно прогнозите изменението на климата ще окаже въздействие върху наличието на вода в Европа, добавяйки допълнителен натиск в южните региони, които вече с засегнати от недостиг на водни ресурси. Други части на Европа се очаква да бъдат застрашени от по-чести наводнения, а ниско разположените региони са изложени на риска от щормови вълни и повишаване на морското равнище. Градовете и регионите са поели водеща роля в изпълнението на действия по места и реализират мерки, вариращи от намаляване на течовете и повторна употреба на водата до включване на сини и зелени зони в градските райони с цел намаляване до минимум на рисковете от наводнения и щети, причинени от водата.

Някои ключови икономически сектори като селското стопанство използват значителни количества вода. През пролетните и летните месеци повече от половината о водоползването в някои части на Южна Европа се пада на селскостопанските дейности. Освен това в популярни туристически дестинации, включително малки острови в Средиземно море, се налага да се осигурява вода за хиляди посетители, което оказва значителен натиск върху и без това оскъдните им водни запаси.

Местен и глобален ресурс

Масовият туризъм не е единственият пример за ситуация, в която местните водни ресурси са подложени на допълнителен натиск от потребители, които не са местни. Глобалната търговия дава възможност на потребителите да използват природни ресурси, включително вода, от всички части на света. С износа на френско вино за Китай се „изнася“ и водата, която е използвана за отглеждането на лозята и производството на виното. Аналогично, с вноса на стоки в Европа се внася и „виртуална вода“.

В много отношения водата е местен ресурс. Промените в количеството или в качеството на водата оказват пряко въздействие върху местната околна среда и местното население. Но водата като цяло е и глобален ресурс, общо благо, което се използва съвместно от всички хора и всички живи същества на нашата планета. Водата се движи през държавните граници и свързва континентите както във физическо, така и в културно отношение. Тъй като много големи водни тела са свързани помежду си, едно явление, което е възникнало като местен проблем, може да се превърне в един от факторите, допринасящи за появата на проблем с по-голям мащаб. И обратно, даден глобален проблем, например замърсяването с пластмаси или повишаването на температурата на океаните, може да предизвика по-тежки въздействия на местно равнище. 

Този едновременно местен и глобален характер на водата предполага сътрудничество и структури за управление, които отговарят на мащаба на разглежданото предизвикателство. Не е изненадващо, че в много политики на ЕС относно сладководната и морската среда се поставя акцент върху регионалното и глобалното сътрудничество. ЕС е активен участник в структурите за управление, вариращи от целите за устойчиво развитиена Организацията на обединените нации до  регионалните структури за сътрудничество като Международната комисия за опазване на река Дунавили Комисията OSPAR за Североизточния Атлантически океан5. През последните години в структурите за управление обосновано се включват недържавни участници, например големи риболовни дружества, за да се гарантира устойчиво използване на водните ресурси.

С оглед на нарастващото търсене от конкуриращи се потребители е ясно, че устойчиво използване на водата и нейните ресурси може да се постигне чрез ефективност, иновации, предотвратяване на разхищенията (например намаляване на загубите на вода от течове), повторна употреба и рециклиране на водата: всичко това са ключови компоненти на кръговата икономика. Когато спестяваме един ресурс, например вода, ние спестяваме и всички останали ресурси.

Знания, които ще помогнат за определяне на бъдещите политики

Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) работи с информация за околната среда. Разглеждането на една сложна и взаимно свързана тема като водата предполага използване на различни източници на данни, задълбочен и систематичен анализ, и тясно сътрудничество с мрежи и институции. ЕАОС събира и обобщава всички тези знания за околната среда в Европа и предоставя информацията на органите, които определят политиките, и обществеността.

През последните четири десетилетия в съответствие със законодателството на ЕС и изискванията за докладване държавите членки въведоха в действие развити структури за мониторинг. Благодарение на тези усилия нашите знания и разбиране относно въпросите и тенденциите, свързани с околната среда, включително водите, са много по- детайлни и изчерпателни. Вече можем да изготвяме интегриран анализ на факторите, които обуславят промените, и на това какво се променя и по какъв начин. Можем да определим ефективни мерки на място и да изградим мрежи за обмен н тази информация. 

Тези знания ще окажат особено важно въздействие върху определянето на бъдещите политики на ЕС в областта на водите. Някои ключови елементи от законодателството в областта на водите, включително Рамковата директива за водите и Директивата за пречистването на градските отпадъчни води, понастоящем са предмет на оценка и е възможно да бъдат изменени. Предвид жизненоважната роля на водата във всички аспекти на нашия живот възприемането на един по-интегриран подход в рамките на политиката ще ни помогне да защитим и съхраним онова, което прави нашата планета уникална: водата.

Ханс Брюнинкс

Изпълнителен директор на ЕАОС

 

Воден цикъл — основни въпроси за качеството и количеството на водите

Свързано съдържание

Geographic coverage

Temporal coverage

Действия към документ
категории:
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100