Разширено търсене

« Предходни 20 позиции Следващи 20 позиции » 1 ... 8 9 10 11 12 13 14 ... 33

Размисли върху амбициите на Европа за неутралност по отношение на климата по време на епидемията с Covid-19 Европейските държави предприемат драстични мерки за ограничаване на въздействието от Covid-19 върху здравето на европейските граждани и икономиката. Подобни кризи обикновено оказват преки и сериозни въздействия върху цялото население и икономиката. Предвид потенциала на епидемията да засегне важни сектори на икономиката, се очаква кризата, предизвикана от коронавируса, да намали някои от въздействията на икономическите дейности върху околната среда и климата. От друга страна, Европейският съюз е поел ангажимент да трансформира икономиката си и да постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г., но съвсем не чрез големи и внезапни сътресения, свързани с изключително високи разходи за обществото. Европейският зелен пакт и неотдавна предложеният Европейски законодателен акт в областта на климата предвиждат необратимо и постепенно намаляване на емисиите, като същевременно се гарантира справедлив преход, подпомагащ засегнатите лица.

Шумовото замърсяване е сериозен проблем както за здравето на човека, така и за околната среда Шумовото замърсяване се превръща във все по-голям проблем навсякъде в Европа, а много хора може би не са наясно с неговото въздействие върху здравето им. Опитахме се заедно с Юлалия Перис, експерт по шума в околната среда от Европейската агенция по околна среда, да обсъдим основните констатации в доклада на ЕАОС „Шум в околната среда в Европа — 2020 г.“, който беше публикуван по-рано този месец.

Очаква се броят европейци, изложени на опасно шумово замърсяване, да се увеличи Според доклада за шумово замърсяване на околната среда, публикуван днес от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), поне един от всеки пет европейци е изложен на нива на шум, които се смятат за опасни за здравето. Очаква се през следващите години този брой да се увеличи.

Докладът „Околната среда в Европа — състояние и перспективи 2020 г.“ на ЕАОС е важен фактор за подпомагане на подновения стремеж на Европа към устойчивост По-рано този месец Европейската агенция по околна среда публикува своя доклад „Околната среда в Европа — състояние и перспективи 2020 г. (SOER 2020)“. В доклада е изразено становището, че Европа няма да постигне своите цели за 2030 г., ако не предприеме спешни действия през следващите 10 години, за да се справи с тревожния темп на загуба на биологично разнообразие, нарастващото въздействие на изменението на климата и свръхпотреблението на природни ресурси. Освен това в доклада се предлагат някои важни решения, които ще помогнат на Европа отново да поеме по правилния път към изпълнение на тези цели и задачи. Заедно с Тобиас Лунг, експертът на ЕАОС по координация и оценка на SOER, дискутираме ролята на SOER 2020.

Време е за действия за защита на климата, природата и хората 2019-та година ще бъде запомнена като повратна точка в действията за защита на климата и околната среда в Европа. Милиони европейци и хора от целия свят участват в демонстрации и призовават политиците да предприемат действия. Оценки, базирани на научни доказателства, включително докладът за състоянието на околната среда (SOER 2020) на Европейската агенция за околна среда, изтъкват изключителното значение на предстоящите предизвикателства и нуждата от спешни действия. Тези призиви вече се превръщат в политическа пътна карта. Европейският зелен пакт, представен от Европейската комисия, е обещаващо начало на предстоящото критично десетилетие.

Околната среда в Европа – Състояние и перспективи 2020 г. Резюме Резюме

Състояние на околната среда в Европа през 2020 г.: неотложна промяна на посоката, за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, обрат в процеса на влошаване и осигуряване на бъдещ просперитет Европа няма да постигне своите цели за 2030 г. без да предприеме спешни действия през следващите 10 години, за да се справи с тревожния темп на загуба на биологично разнообразие, което ще увеличи въздействието на изменението на климата и свръхпотреблението на природни ресурси. В последния доклад за състоянието на околната среда на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), публикуван днес, се посочва, че Европа е изправена пред безпрецедентни по мащаб и неотложност предизвикателства, свързани с околната среда. В доклада обаче се посочва, че има основание за надежда, на фона на повишената информираност на обществеността относно необходимостта от преминаване към устойчиво бъдеще, иновациите в технологиите, увеличаващите се обществени инициативи и засилването на действията на ЕС, като например Европейски зелен курс.

Сигнали 2019 г., ЕАОС -- Земя и почва в Европа Без здрава земя и почва не можем да живеем. Именно чрез земята произвеждаме по-голямата част от храната си и върху нея изграждаме домовете си. За всички видове — животни и растения, живеещи на сушата или във водата — земята е жизненоважна. Почвата — един от основните компоненти на земята — е много сложен и често подценяван елемент, изобилстващ от живот. За жалост начинът, по който в момента използваме земята и почвата в Европа и по света, не е устойчив. Това оказва значително въздействие върху живота на сушата.

Почвата и Целите за устойчиво развитие на ООН Много глобални политически рамки, включително Целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, пряко и косвено засягат земята и почвата. Много от тези ЦУР не могат да бъдат постигнати без здрави почви и устойчиво използване на земята. По-долу е представен преглед на ЦУР, които са тясно свързани с почвата.

Управление — съвместни действия за устойчиво управление на земята Кой е собственик на земята и нейните ресурси? Кой решава как могат да бъдат използвани те? В някои случаи земята е частна собственост, която може да бъде купувана и продавана, като се използва изключително от нейните собственици. Често ползването ѝ се регулира от национални или местни разпоредби, например за поддържане на горските територии. В други случаи някои зони са определени само за обществено ползване. Но земята не е само пространство или територия. Когато всички използваме земята и разчитаме на нейните ресурси, устойчивото управление изисква собствениците, регулаторите и ползвателите на земята от местно до световно ниво да работят заедно.

Интервю — Замърсяване на почвите: обезпокоителното наследство на индустриализацията Замърсяването на почвите е проблем, който е тясно свързан с общото ни минало и е част от историята за това как Европа първо се е превърнала в индустриален, а по-късно в екологичен лидер в света. Разговаряхме с Марк Кибълуайт, заслужил преподавател от Университета в Кранфийлд, Обединеното кралство, и един от водещите европейски експерти в областта на почвите, за да разберем по-добре проблема със замърсяването на почвите.

Промяна на хранителните навици, промяна на ландшафта — Земеделие и храна в Европа По-голямата част от храната, която ядем, се произвежда на сушата и в почвата. Това, което ядем и как го произвеждаме, се е променило значително през последния век, заедно с европейския ландшафт и общество. Интензифицирането на селското стопанство даде възможност на Европа да произвежда повече храна и на по-достъпни цени, но за сметка на околната среда и традиционното земеделие. Сега е моментът да преосмислим отношението към храната, която поставяме в чиниите си, както и към земята и общностите, които я произвеждат.

Коперник — наблюдение на Земята от космоса и земята Позната още като „Очите на Европа върху Земята“, „Коперник“ — програмата на ЕС за наблюдение и мониторинг на Земята — преобразява начина, по който разбираме и планираме по-устойчивото използване на ценните земни и почвени ресурси. От градско планиране, транспортни пътища и зелени площи, до прецизно земеделие и управление на горите, „Коперник“ осигурява подробна и навременна информация за наблюдение на земята, за да подпомогне вземането на решения.

Интервю — Почва: живото съкровище под краката ни Почвата е много повече от неодушевен пясък и тиня. Тя е пълна с живот, от микроскопични организми до по-големи бозайници, всички взаимодействащи в еднакво богат брой микрохабитати. Техните взаимодействия ни осигуряват храна и фибри, чиста вода, чист въздух, промишлени процеси без синтетични химикали и дори могат да осигурят лек за много заболявания. Разговаряхме с д-р Дейвид Ръсел от Природонаучния музей „Шенкенберг“, Германия, за биоразнообразието на почвата и какво означава тя за нашата планета.

Почвата, земята и изменението на климата Изменението на климата оказва голямо въздействие върху почвата, а промените в използването на земята и почвата могат да ускорят или забавят изменението на климата. Без по-здрави почви и устойчиво управление на земята и почвата не можем да се справим с климатичната криза, да произвеждаме достатъчно храна и да се адаптираме към променящия се климат. Отговорът може да се крие в опазването и възстановяването на ключови екосистеми и даването на възможност на природата да улавя въглерода от атмосферата.

Земя и почва в Европа — Вечно разпростиращ се градски бетон? Ландшафтът на Европа се променя. Градовете и техните инфраструктури се разширяват в продуктивни земеделски земи, като разделят ландшафта на по-малки райони и засягат дивата природа и екосистемите. В допълнение към фрагментирането на ландшафта, почвата и земята са изправени пред редица други заплахи: замърсяване, ерозия, уплътняване, запечатване, деградационни процеси и дори опустиняване. Ами ако можехме да рециклираме земята, която вече е усвоена от градовете и градската инфраструктура, вместо да усвояваме земеделска земя?

Увод — Земята и почвата: към устойчивото използване и управление на тези жизненоважни ресурси Без здрава земя и почва не можем да живеем. Именно чрез земята произвеждаме по-голямата част от храната си и върху нея изграждаме домовете си. За всички видове — животни и растения, живеещи на сушата или във водата — земята е жизненоважна. Почвата — един от основните компоненти на земята — е много сложен и често подценяван елемент, изобилстващ от живот. За жалост начинът, по който в момента използваме земята и почвата в Европа и по света , не е устойчив. Това оказва значително въздействие върху живота на сушата .

Статии

Сигнали 2019 г., ЕАОС -- Земя и почва в Европа Без здрава земя и почва не можем да живеем. Именно с помощта начрез земята произвеждаме по-голямата част от храната си и върху нея изграждаме домовете си. За всички видове — животни и растения, живеещи на сушата или във водата — земята е жизненоважна. Почвата — един от основните компоненти на земята — е много сложен и често подценяван елемент, изобилстващ от живот. За жалост начинът, по който в момента използваме земята и почвата в Европа и по света , не е устойчив. Това оказва значително въздействие върху живота на сушата .

Кръговрат на хранителните вещества в природата Почвата има решаваща роля за циклите в природата, включително кръговрата на хранителните вещества, който включва количеството органични вещества в почвата — т.е. въглерод, азот и фосфор — което се поглъща и съхранява в почвата. Органичните съединения, например листата и кореновите връхчета, се разграждат до по-прости съединения от организмите, живеещи в почвата, преди да могат да бъдат използвани от растенията. Някои почвени бактерии превръщат атмосферния азот в минерален азот, който е важен за растежа на растенията. Чрез торовете се въвеждат азот и фосфати за стимулиране на растежа на растенията, но не всички количества се поглъщат от растенията. Излишните количества могат да навлязат в реките и езерата и да засегнат живота в тези водни екосистеми.

« Предходни 20 позиции Следващи 20 позиции » 1 ... 8 9 10 11 12 13 14 ... 33

Try our suggestions

Разширено търсене