Водата в града

Смяна на език
Article Публикуван 07-12-2018 Последна промяна 07-12-2018
1 min read
Често приемаме надеждното водоснабдяване с чиста вода за дадено ст. Отваряме крана и потича чиста вода, използваме я и „мръсната“ вода се оттича в к анализацията. Голяма част от европейците получават в жилищата си вода с питейно качество, която е налична 24 часа в денонощието. Краткото време между крана и канализацията е една много малка част от цялото пътуване на водата. Управлението на водата в градовете не се ог раничава само до системите за обществено водоснабдяване. Изменението на климата, разраства нето на градовете и промените в речните басейни могат да доведат до по-чести и разр ушителни наводнения в градовете, изправяйки компетентните органи пред постоянно нарас тващо предизвикателство.

 Image © D. Aydemir / EEA

През цялата история хората се заселват и изграждат градовете си в близост до реки или езера. В повечето случаи реките носят чиста вода и отвеждат замърсяването. Успоредно с разрастването на градовете нарастват и потребностите им от чиста вода и обемите на изпусканата замърсена вода. През Средновековието повечето европейски реки, които протичат през градове, изпълняват функциите на канализационна система. След началото на индустриализацията през XVIII в. в реките започват да се изливат и замърсители от промишлеността. Хората, които нямат достъп до кладенци, трябва да си набавят вода от реката — тежка ежедневна задача, която се изпълнява предимно от жените и децата.

Изливането на отходните води по улиците и повишената гъстота на населението стават причина за много бързо разпространение на болести, които могат да поразят тежко града, опустошавайки както неговото население, така и икономиката му. Осигуряването на здравословни условия на живот в града означава наличие на здрава работна сила, която е ключова предпоставка за икономическия просперитет. С оглед на това инвестициите в система за обществено водоснабдяване не само се отнасят до опасенията за здравето, произтичащи от замърсяването на водата, но също така намаляват икономическите загуби в резултат на заболявания на работната сила, както и освобождават за хората времето, което преди това са отделяли за носене на вода.

Този вид обществени услуги не са новост. Признаването, че достъпът до чиста вода има фундаментално значение за общественото здраве и качеството на живот води началото си още преди хиляди години. Преди около 4 000 години минойската цивилизация на остров Крит използва подземни глинени тръби за водоснабдяване и отвеждане на отпадъчните води и дори разполага с промивани с вода тоалетни62, открити при разкопките в дворцовия комплекс в Кносос. Други древни цивилизации в различни части на света изграждат подобни санитарно-хигиенни съоръжения в отговор на нарастването на градското население и възникването на подобни проблеми.

Днес значението на достъпа до чиста вода и канализация е залегнало в целите на ООН за устойчиво развитие, по-конкретно в цел No 663 „Осигуряване на наличност и устойчиво управление на водите и канализация за всички“. Европейските държави се представят относително добре в тази област. В повечето европейски държави повече от 80 %64 от цялото население има достъп до системата за обществено водоснабдяване. 

Непрекъснато нарастващи нужди

Въпреки инвестициите в инфраструктурата и усъвършенстването на технологиите управлението на водите в градовете65, което включва както постъпващата прясна вода, така и отпадъчните води, все още е сложна задача, както и преди, която понастоящем е съпътствана с някои нови предизвикателства.

В много градове предизвикателството произтича от големия брой потребители. Повече на брой хора се нуждаят и потребяват повече вода. Днес около три четвърти от населението на Европа живее в градове и урбанизирани райони. Някои от тези градове имат милиони жители, които живеят на сравнително малка площ. В миналото размерът на един град зависеше главно от наличието на водни ресурси в близост. Много градове в Европа, включително Атина, Истанбул и Париж, понастоящем се водоснабдяват от отдалечени водоизточници, в някои случаи на 100—200 км разстояние. Това отклоняван на вода може да има отрицателно въздействие върху екосистемите, които зависят от съответната река или езеро.

В зависимост от размера на системата за обществено водоснабдяване, изпълнението на задачата за доставяне на чиста вода и за отвеждане на отпадъчните води, изисква мрежа от помпени станции, които консумират много енергия. Ако използваната електроенергия се генерира от електроцентрали, работещи с изкопаеми горива като въглища и петрол, системите за обществено водоснабдяване могат да са причина за изпускане на значителни емисии парникови газове и по този начин да допринасят за изменението на климата.

Водата, доставяна чрез системата за обществено водоснабдяване, трябва да бъде с по-високо качество от тази за всеки друг сектор, тъй като се използва за пиене, готвене, вземане на душ и почистване на дрехи и прибори и съдове за хранене. За битови нужди в Европа се доставят средно 144 литра66 литра прясна вода на човек на ден, като от това количество се изключват рециклираните, повторно използваните или обезсолените води. Това количество е почти три пъти по-голямо от научно определеното количество67, необходимо за задоволяване на основните човешки потребности. За съжаление не цялото доставено количество вода се използва.

Справяне с течовете и „загубите“ на вода

Съвременните системи за обществено водоснабдяване се състоят от безкраен лабиринт от тръби и помпени инсталации. С времето тръбите започват да се пукат и водата изтича. До 60 % от водата68 във водоснабдителните системи може да бъде „изгубена“ в резултат на течове. Отвор с ширина 3 мм в тръба може да доведе до загуба на 340 литра вода на ден, което се равнява приблизително на потреблението на едно домакинство Отстраняването на течовете може да доведе до значителни икономии на вода. В Малта например настоящото потребление на вода от общинските водоснабдителни системи е около 60 % от нивото през 1992 г. и това впечатляващо намаление е постигнато главно в резултат на мерки за управление на течовете.

Водата се разхищава също и в края на тръбата. Компетентните органи и водоснабдителните дружества могат да възприемат различни подходи69, включително политики за ценообразуване по отношение на водата (например налагане на такси или тарифи за използването на вода), насърчаване на използването на устройства за пестене на вода (монтирани например на душовете, крановете за вода, в устройствата за промиване на тоалетните), или провеждане на образователни кампании и кампании за повишаване на осведомеността. 

Съчетание от мерки като политика на ценообразуване, стимулираща пестенето на водата, дейности за намаляване на загубите от течове, монтиране на устройства за пестене на вода и по-ефективни домакински уреди може да помогне за спестяването на до 50 % от добитата вода. Потреблението в Европа може да бъде намалено70 до 80 литра на човек на ден. 

Тези потенциални ползи не се ограничават до количеството на наличната вода. По-важното е, че пестенето на вода води също до спестяване на енергия и други ресурси, използвани за добиване, изпомпване, транспортиране и пречистване на водата.

Пречистване на градските отпадъчни води

Отвежданата от домовете ни вода е замърсена с отпадъци и химикали, включително фосфати, използвани в почистващите продукти. Отпадъчните води първо се събират в канализационна система за събиране на отпадъчни води и след това се пречистват в специални съоръжения71, за да се отстранят вредните за околната среда и човешкото здраве компоненти.

Подобно на азота, фосфорът функционира като тор. Прекомерните количества фосфати във водните тела могат да провокират прекомерен растеж на някои водни растения и водорасли. Този процес води до намаляване на кислорода във водата, в резултат на което се задушават останалите видове животни и растения, които я обитават. Отчитайки тези въздействия, законодателството на ЕС определя строги ограничения за съдържанието на фосфор в различни продукти, включително използваните  домакинствата почистващи продукти, в резултат на което през последните десетилетия са реализирани съществени подобрения.

Делът на домакинствата, свързани към съоръжения за пречистване на отпадъчните води, варира в различните части на Европа. В Централна Европа (vi) например делът на свързаните домакинства е 97 %72. В страните в Южна, Югоизточна и Източна Европа този дял като цяло е по-нисък, но през последните 10 години се е увеличил, достигайки около 70 %. Въпреки тези значителни подобрения през последните години около 30 милиона души в Европа все още не са свързани с пречиствателни станции за отпадъчни води. Обстоятелството, че тези домакинства не са свързани с обществени пречиствателни станции, не означава непременно, че цялото количество отделяни от тях отпадъчни води се изпуска в околната среда, без да бъде пречистено. В слабо населените райони разходите за свързване на жилищата с обществени пречиствателни станции могат значително да надхвърлят общите ползи, но отпадъчните води от тези жилища могат да бъдат пречиствани в малки инсталации и да се управляват добре.

След като бъде добре пречистена, използваната вода може да бъде върната в природата, за да захрани реките и подземните води. Възможно е обаче дори най-усъвършенстваните пречиствателни станции да не отстранят всички замърсители, като това важи в особена степен за пластмасовите микро- и наночастици, които често се добавят към козметични продукти. Въпреки това резултатите от изготвен неотдавна анализ на ЕАОС показват, че чистотата на реките и езерата в европейските градове73 се повишава благодарение на проекти за пречистване на отпадъчните води и проекти за възстановяване.

Алтернативна възможност е пречистената вода да се използва повторно, но до момента едвамлрд. кубически метра пречистени градски отпадъчни води74 годишно се използват повторно, което съответства на приблизително 2,4 % от общото количество на пречистените градски отпадъчни води или на по-малко от 0,5 % от добиваните годишни количества прясна вода в ЕС. Отчитайки потенциалните ползи от повторното използване на водата, през май 2018 г. Европейската комисия предложи нови правила за стимулиране и улесняване на повторното използване на водата75 в ЕС за напояване на селското стопанство.

 

Масовият туризъм в периода на изменение на климата

Необходимо е да бъде решен и въпросът за управлението на допълнителното търсене. Много европейски столици и крайбрежни градове са популярни туристически дестинации. Можем да илюстрираме мащаба на това предизвикателство, като разгледаме примера на големия регион на Париж. През 2017 г76. публичните органи трябваше да се справят със задачата да осигурят чиста вода и пречистване на отпадъчните води не само за дванадесетте милиона местни жители, но и за почти 34 милиона туристи. Известно е, че туристите са отговорни за около 9 %77 от общото годишно потребление на вода в Европа.

В някои случаи действа комбинация от фактори. Барселона е град с население от около 1,6 млн. души, който е разположен в район, характеризиращ се с естествен недостиг на  вода. По данни на барселонската община през 2017 г. градът е бил посетен от 14,5 млн. туристи. През 2008 г. в резултат на няколко последователни години на тежка суша се стигна до безпрецедентна водна криза. В началото на летния сезон резервоарите на града бяха пълни едва на 25 %. Наред с кампаниите за повишаване на обществената осведоменост и драстичното намаляване на потреблението Барселона беше принудена да внася вода от други части на Испания и от Франция. През май кораби, превозващи прясна вода, започнаха да разтоварват своя ценен товар на пристанището.

Оттогава насам бяха предприети много мерки. Градът е инвестирал в инсталации за обезсоляване на морска вода, понастоящем инвестира в решения за повторно използване на водата и е изготвил план за пестене на вода. Въпреки тези мерки Барселона все още е заплашена от недостиг на вода и тази заплаха естествено инициира обществен дебат. Прогнозите за изменението на климата в средиземноморския регион предвиждат зачестяване на необичайните горещини и промени в количествата на валежите. Казано по друг начин, много средиземноморски градове ще трябва да се справят с последиците от по- горещо време и по-малко водни ресурси.

Справяне с излишъка на вода

Липсата на достатъчно вода е неприятна, но наличието на прекомерни количества вода може да има катастрофални последици. През 2002 г. Прага беше засегната от опустошителни наводнения, в резултат на които 17 души изгубиха живота си, а 40 000 бяха евакуирани. Общият размер на щетите за града възлезе на 1 млрд. EUR78. След това катастрофално събитие градът е инвестирал много в разработването на по-надеждна система за защита от наводнения, основаваща се предимно на „сива инфраструктура“ — изградени от бетон съоръжения като стационарни и мобилни бариери и предпазни клапани в канализационната система покрай река Вълтава.   Общите разходи за тези мерки се оценяват на 146 млн. EUR до 2013 г., но изготвеният анализ на разходите и ползите показва, че ползите ще надхвърлят разходите, дори ако през следващите 50 години настъпи само едно събитие, подобно на наводнението през 2002 г.

Прага не е изолиран случай на град, застрашен от наводнения от местната река. По приблизителна оценка 20 % от европейските градове79 са изправени пред подобна опасност. Запечатването на почвата в градските райони (т.е. покриването на земната повърхност с инфраструктура като сгради, пътища и настилки) и премахването на влажните зони за използване на земята за други цели намалява способността на природната среда да поема излишната вода и по този начин увеличава уязвимостта на градовете от наводнения. Макар че се използва от векове, сивата инфраструктура понякога се оказва недостатъчна и дори може да причинява вреди, особено с оглед на това, че изменението на климата води до по-екстремни метеорологични условия, които могат да причинят високи нива на наводнения. Освен това тази инфраструктура е много скъпа и може да увеличи риска от наводнения надолу  по течението. Използването на естествените елементи на ландшафта (често наричано в политическите среди „природосъобразни решения“ и „зелена инфраструктура“) като заливните площи и влажните зони е по-евтино, по-лесно за поддръжка и определено е по екологосъобразно.

Друг град, в който наличието на твърде много вода е причинявало проблеми в миналото, е Копенхаген. В този случай не става дума за наводнения от река, а за проливни дъждове. Четири пъти през последните години проливни дъждове станаха причина за щети в Копенхаген, като най-сериозното събитие беше през 2011 г., когато причинените щети достигнаха 800 млн. EUR.

През 2012 г. беше приет план за управление на поройните дъждове80 за Копенхаген, който съдържа оценка на разходите за различните видове мерки. Допълнителни инвестиции в разширяване на канализационната система не биха решили проблемите самостоятелно, тъй като необходимите инвестиции биха били много големи, а градът отново би бил наводнен. Според заключенията в плана най-ефективното решение е комбинация от традиционна „сива инфраструктура“ и природосъобразни решения. В допълнение към мерките за разширяване на канализационната система на Копенхаген, до 2033 г. ще бъдат изпълнени около 300 проекта, насочени към подобряване на водозадържането и отводняването. Дейностите по тези проекти включват изграждане на допълнителни зелени пространства, възстановяване на потоци, изграждане на нови канали и езера.

Независимо дали става дума за надеждно доставяне на чиста вода, пречистване на отпадъчните води или подготовка за наводнения или недостиг на вода, очевидно е, че управлението на водите в градовете изисква добро планиране и предвиждане на бъдещите събития.

 

(vi) При изготвянето на тези оценки е използвано следното групиране: централноевропейските държави включват Австрия, Белгия, Дания, Германия, Люксембург, Нидерландия, Швейцария и Обединеното кралство; южноевропейските държави включват Гърция, Италия, Малта и Испания; държавите в Югоизточна Европа включват България, Румъния и Турция, а източноевропейските държави включват Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словения.

Свързано съдържание

Новини и и статии

Свързани показатели

Related infographics

Свързани публикации

Вижте също

Geographic coverage

Temporal coverage

Действия към документ
категории: ,
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100