За земеползването

Страница Последна промяна 03-06-2016
Земеползването води до безпрецедентни промени на ландшафтите, екосисемите и околната среда. Градските зони и свързаната инфраструктура са най-бързо растящите потребители на земя, главно за сметка на продуктивна селскостопанска земя. Селските ландшафти се променят поради по-интензивно селско стопанство, изоставяне на земята и използване на горите. Крайбрежните и планинските зони са подложени на сериозни пространствени реорганизации, за да могат да поемат интензивния туризъм и дейностите по отдиха.

Дейности като селско стопанство, лесовъдство, транспорт и жилищно строителство използват земята и променят естественото й състояние и функции. Много екологични проблеми се коренят в земеползването; това води до изменение на климата, загуба на биоразнообразие и замърсяване на водата, почвите и въздуха. Въздействията могат да бъдат преки, например разрушаване на естествените местообитания и ландшафти, или непреки, например капсулиране на земята и обезлесяване, което увеличава рисковете от наводнение. Изменението на климата, освен всичко останало, води до опустиняване, промени в земната покривка и внезапни наводнения.

За 75% от населението на Европа, живеещо в градовете, проблемите с градското земеползване в настоящия момент са от ключово значение. Все пак управлението на селскостопанската земя и множеството нейни функции - производство на храна, съхранение на природата, за отдих и жилищно строителство - са също толкова важни. Увеличеното завземане на земя за урбанизиране става главно за сметка на селскостопанската земя. През 1990–2000 г. от всички зони превърнати към изкуствено земeползване, 48% са били орна земя или такава с постоянни култури и 36% са били пасища или смесена селскостопанска земя. Растежът в транспортазасили отнемането на земя за нуждите на транспортната инфраструктура.

Планини и хълмисти местности, водните резервоари на Европа, се изоставят от традиционните ползватели, например овчарите, и на тяхно място идват скиорите. Управлението на горите трябва да се адаптира към глобалата икономическа нужда от дървесина.

Бреговете се превръщат в направени от човека изкуствени площи, което се случва с дори още по-голяма скорост. Броят на населението по крайбрежието на Европа нараства постоянно, понякога дори по-бързо, отколкото във вътрешността. Туризмът се явява най-важната морска дейност, най-вече в южните страни, а също в тези до Балтийско море, като Полша и Финландия. Тази дейност има много голямо пространствено и сезонно въздействие; туристическите потоци оказват въздействие върху цяла Европа.

Бреговете се урбанизират с нарастващи темпове. Гъстотата на населението в крайбрежните райони, като средна стойност, е с 10% по-висока, отколкото тази на техните еквиваленти във вътрешността. Превръщането на естествените области по крайбрежието в изкуствени площи се случва дори с още по-голяма скорост, отколкото нарастването на гъстотата на населението. Жилищното строителство (повечето на допълнителни пристройки в повечето райони), услугите, възстановявянето и транспортната инфраструктура са основните причини.

Прочетете повече за тенденциите за земеползването в Европа.

Действия към документ
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни