Необходими са по-строги мерки за справяне с вредите от замърсяването на въздуха

Смяна на език
Новини Публикуван 05-12-2016 Последна промяна 20-02-2017
Замърсяването на въздуха има значително въздействие върху здравето на европейците, особено в градските зони, посочва нов доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС). Качеството на въздуха постепенно се подобрява, но в същото време замърсяването му продължава да бъде най-голямата заплаха за здравето в Европа — причина за по-ниско качество на живот, поради заболявания и изчислени 467 000 случаи на преждевременна смърт на година.

 Image © Lilla Lakatos, My City/EEA

„Намаляването на емисиите доведе до подобряване на качеството на въздуха в Европа, но не достатъчно, за да се избегнат недопустимите увреждания на човешкото здраве и околната среда. Трябва да се справим с първопричините за замърсяването на въздуха, което налага коренно и новаторско преобразуване на нашата мобилност, енергия и продоволствени системи.“  

Ханс Брюнинкс, изпълнителен директор на ЕАОС

В доклада на ЕАОС „Качество на въздуха в Европа — доклад за 2016 г.“ („Air quality in Europe — 2016 report“ ) е представен актуализиран преглед и анализ на качеството на въздуха в Европа от 2000 до 2014 г., въз основа на данни от официални станции за наблюдение в Европа, като са обхванати над 400 града. Показано е, че през 2014 г. около 85% от градското население в ЕС са били изложени на фини прахови частици (ФПЧ2.5) в нива, считани за опасни за здравето от Световната здравна организация (СЗО). Фините прахови частици могат да причинят или да влошат сърдечносъдови заболявания, астма и рак на белия дроб.

Освен това докладът съдържа нови прогнози(1), изготвени въз основа на данни от 2013 г., за въздействията от най-вредните замърсители на въздуха върху здравето. През 2013 г. излагането на ФПЧ2.5 е причинила около 467 000 случаи на преждевременна смърт в 41 европейски страни. В Европейския съюз случаите на преждевременна смърт надвишават 430 000. Въздействията от излагане на азотен диоксид (NO2) и на озон в приземните слоеве на атмосферата (O3) са оценени, съответно, на около 71 000 и 17 000 случаи на преждевременна смърт в Европа.

„Намаляването на емисиите доведе до подобряване на качеството на въздуха в Европа, но не достатъчно, за да се избегнат недопустимите увреждания на човешкото здравето и околната среда“, заявява изпълнителният директор на ЕАОС Ханс Брюнинкс. „Трябва да се справим с първопричините за замърсяването на въздуха, което налага коренно и новаторско преобразуване на нашата мобилност, енергия и продоволствени системи. Този процес на промяна изисква действия от всички нас, включително от обществените органи, предприятията, гражданите и научноизследователската общност.“

Кармену Вела,  еврокомисар по околната среда, морското дело и рибарството, приветства доклада и добавя: „Днешният доклад на ЕАОС за качеството на въздуха ни напомня, че темата следва да запази приоритетното си място в политическия дневен ред. Европейската комисия действително го прави и се ангажира да гарантира подобряване на качеството на въздуха. Един от възможните начини е да се подкрепи по-доброто сътрудничество между различните равнища на управление. Ако над градовете са регистрирани множество участъци с високо замърсяване на въздуха, явно основната задача за намиране на решения се пада на местните и регионалните управи. Надявам се тази седмица Европейският парламент да одобри нашите ангажименти за намаляване на емисиите в новата Директива относно националните тавани за емисии. По този начин ще дадем насока за националните и местните власти.“

В доклада се подчертава, че качеството на въздуха се е подобрило през годините. През периода 2000–2014 г. средногодишната стойност на ФПЧ10 се е понижила в 75 % от наблюдаваните места. По подобен начин, от 2006 до 2014 г. средните концентрации на ФПЧ2.5 са намалели за всички видове станции (градски, транспортни, станции за наблюдение на фонови замърсявания и т.н.). Нивата на излагане  на ФПЧ, надвишаващи препоръките на СЗО, също са се понижили през годините.

Други основни констатации

  • През 2014 г. 16% от градското население в 28 –те страни-членки на ЕС (ЕС-28)  е било изложено на нива на ФПЧ10 над дневната пределно допустима стойност за ЕС, а 8% са били изложени на нива на ФПЧ2.5 над целевата стойност за ЕС. От друга страна, в сравнение с по-строгите стойности съгласно Ръководството на СЗО за качеството на въздуха, определени за защита на здравето на човека, приблизително 50 и 85% от жителите на градове са изложени на концентрации на ФПЧ10 и ФПЧ2.5, надвишаващи препоръките на СЗО.
  • NO2 не само влияе пряко на дихателната система, но и допринася за образуването на ФПЧ и O3. През 2014 г. 7% от градското население в ЕС-28 са били изложени на концентрации на NO2 над еднаквите стандарти на СЗО и ЕС, като 94% от надвишените допустими стойности се дължат на транспорта.
  • По отношение на емисиите на ФПЧ2.5 от горене на въглища и биомаса в домакинства и от търговски и промишлени сгради не е отбелязан значителен спад. За да се постигне намаляване на емисиите от тези сектори, е важно да се приложат цялостно мерки като последните изменения в Директивата за екодизайна във връзка с домашните печки и Директивата за средните горивни инсталации, както и да се дадат насоки за обществеността относно добри практики за горене в домакинствата и др.
  • Емисиите на амоняк (NH3) от селското стопанство остават високи и допринасят за стабилните нива на ФПЧ и за редица случаи на високи концентрации на ФПЧ в Европа.
  • Замърсяването на въздуха продължава да вреди на растителността и екосистемите. В тази връзка най-вредните замърсители са O3, NH3 и NOx.

Преразглеждане на Директивата относно националните тавани за емисии

Вследствие на постигнатото политическо съгласие със Съвета през юни тази година, тази седмица Европейският парламент официално ще гласува преработения текст на Директивата относно националните тавани за емисии. Държавите членки следва да потвърдят съгласието си с преразгледаната директива преди края на 2016 г. В законодателното предложение се определят нови национални ангажименти за намаляване на емисиите, приложими от 2020 и 2030 г. за SO2, NOx, NMVOC, NH3, и ПЧ2.5, което ще подпомогне държавите членки в усилията им да подобрят качеството на въздуха.

(1) При изготвянето на тези прогнози се вземат предвид редица променливи, сред които гъстота и излагане на населението, данни за смъртността като цяло и демографски промени като застаряване на населението. Стойностите може да варират всяка година.

Линкове

  Air pollution has significant impacts on the health of Europeans, particularly in urban areas, according to a new report from the European Environment Agency (EEA). While air quality is slowly improving, air pollution remains the single largest environmental health hazard in Europe, resulting in a lower quality of life due to illnesses and an estimated 467 000 premature deaths per year.

Източник: ЕАОС, 2016 г.

Свързано съдържание

Data visualisations

Свързани данни

Свързани показатели

Exposure of ecosystems to acidification, eutrophication and ozone Exposure of ecosystems to acidification, eutrophication and ozone In the EU-28, critical loads for acidification were exceeded in 7 % of the ecosystem area in 2010, down from 43 % in 1980 (and decreased to 7 % of the ecosystem area  across all EEA member countries). There are still some areas where the interim objective for reducing acidification, as defined in the EU's National Emission Ceilings Directive, has not been met.  The EU-28 ecosystem area in which the critical loads for eutrophication were exceeded peaked at 84 % in 1990 and decreased to 63 % in 2010 (55 % in the EEA member countries). The area in exceedance is projected to further decrease to 54 % in 2020 for the EU-28 (48 % in the EEA member countries), assuming current legislation is implemented. The magnitude of the exceedances is also projected to decline considerably in most areas, except for a few 'hot spot' areas in western France and the border areas between the Belgium, Germany and the Netherlands, as well as in northern Italy. Looking forward, only 4 % of the EU-28 ecosystem area (3 % in EEA member countries) is projected to exceed acidification critical loads in 2020 if current legislation is fully implemented. The eutrophication reduction target set in the updated EU air pollution strategy proposed by the European Commission in late 2013, will be met by 2030 if it is assumed that all maximum technically feasible reduction measures are implemented, but it will not be met by current legislation. For ozone, most of Europe's vegetation and agricultural crops are exposed to ozone levels that exceed the long term objective specified in the EU's Air Quality Directive. A significant fraction is also exposed to levels above the target value threshold defined in the directive. During the past five years, the fractions of agricultural crops above the target value were the lowest since 1996. In 2013, the fraction decreased to around the 21 %, compared with a relative peak of 27 % in 2012 . The effect-related concentrations show large year-to-year variations. Over the period 1996-2013, exposure increased until 2006, after which it decreased. During the past five years, around two-thirds of the forest area was exposed to ozone concentrations above the critical level set by the United Nations Economic Commission for Europe ( UNECE) for the protection of forests. 

Свързани публикации

Вижте също

Temporal coverage

Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100