Article

живата обвивка: Биорказнообразието – животоподдържащата „екосистема“

Този сайт е с ограничена функционалност с изключен JavaScript. Моля, уверете се, че JavaScript е активиран във Вашия браузър.

Article Публикуван 22-03-2010 Последна промяна 21-03-2023

Topics: Биологично разнообразие — екосистеми

Природата използва само най-дългите нишки, за да изтъче своето платно, така че всяка малка частица от нейната тъкан разкрива организацията на цялата обвивка

Ричард п. фейнман, физик и нобелов лауреат.

В началото на 60-те години на XX век в коментар относно изчезнето на пойни птици, растения и насекоми от пейзажа писателят Олдъс Хъксли заявява, че „губм половината от темите в поезията.“

Хъксли наскоро е прочел въздейсваща нова книга, „Смълчана пролет“ на американския биолог Рейчъл Карсън. Публикувана за първи път през 1962 г., книгата привлича много читатели и рецензии и помага за повишаване на общестената информираност относно използването на пестициди, замърсяването и околната среда в най-общ смисъл. Вместо да свежда случващото се до тривиален факт, препратката на Хъксли за културните загуби улавя същността на биоразнообразието – дума и концепция, която често се затрудняваме да обясним.

Биоразнообразието произлиза от две думи: „биологично“ и „разнообразие“. То описва многообразието на всички живи организми в рамките на всички видове. В крайна сметка биоразнообразието е природата във всичките й форми.

Екосистемата е общност от растения, животни и микроорганизми и техните взаимодействия с околната среда. От мимолетната среща на пчелата и цъфтящото растение насред лятната ливада до величественото и непрекъснато взаимодействие на въздуха, водата и почвата – екосистемите въплъщават основите на живота на Земята.

Знаехте ли? Биоразнообразието е природата във всичките й форми. Екосистемата е общност от растения животни и микроорганизми и техните взаимодействия с околната среда. „Екосистемна услуга“ е предоставен ни от природата ресурс или процес. Примери за екосистемни услуги включват осигуряването на храна и питейна вода, опрашването на посевите, както и културни аспекти като оздравителни и духовни ползи, които природата ни осигурява.⁽³⁾

Докато събират нектар, пчелите също събират и прашец от един цвят и го пренасят на друг, като по този начин го опрашват. В резултат се появяват нови цветове и си взаимодействат с въздуха около тях ,и с почвата и водата под тях. Вземете за пример дърветата. Техните листа пречистват въздуха, а техните корени пречистват водите, като изсмукват хранителните вещества. Също така корените укрепват и подхранват почвата – дори и след смъртта си. Ако дърветата изчезнат от екосистемата, скоро ще бъде засегнато качеството на въздуха, водата и почвата. Ако се добавят дървета, било то в града, ще се окаже въздействие, с охлаждането и подобряването на въздуха.

Ние всички сме част от тази „система“, но често го забравяме. Откакто нашите предци са започнали да култивират пчелите, цъфтящите растения и ливадите с цел производство на храна чрез това, което в днешно време наричаме земеделие, ние моделираме и променяме биоразнообразието.

Отглежданите в земеделието видове и растения са се превърнали в продукти с присъща парична стойност. От земеделие сме преминали към индустриализация и където и да отидем, природата трябва да ни последва – макар и с нежелание.

Преминали сме през целия кръговрат: чрез индустриализацията на живота ни, включително и земеделието, сме индустриализирали и природата. Отглеждаме насекоми, животни и растения за пазара, като правим подбор на характеристиките, които пасват на нас и нашите потребности. Биологичното разнообразие е застрашено на глобално и молекулярно равнище.

Често на природата се гледа като на лукс: опазването на видовете може би е силно желателно, загубата им може би е трагедия, но в крайна сметка изглежда си заслужава цената, ако позволява на човешките същества да запазят работата си и да увеличат доходите си.

Разбира се, действителността е съвсем различна. Вземете за пример пчелите.

В много части на Европа дивите пчели вече са изчезнали. Оцелелите популации от пчели често са нови разновидности, които са се върнали към дивата природа. Сега техните популации биват унищожавани по цялото земно кълбо. Пчелите се сблъскват с редица сериозни проблеми от пестициди до вредители и от болести до отслабен генетичен фонд. Според проучване на членове на Асоциацията на британските пчелари (BBKA) числеността на медоносните пчели е спаднала с 30 % през зимата на 2007-2008 г. Това представлява загуба на повече от 2 милиарда пчели на стойност 54 милиона британски лири за икономиката.

Както показва този пример и други след него, заключението е, че загубата на биоразнообразието не улеснява икономическото развитие, а го подкопава.

2010 г. – биоразнообразието във фокуса на вниманието

През 2002 г. правителствата по света поеха ангажимента да намалят темпа на загуба на биоразнообразие до 2010 г. Европейският съюз отиде една стъпка по-напред и обеща напълно да спре загубата на биоразнообразие в Европа до 2010 г. Въпреки това според оценката на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС)⁽¹⁾независимо от напредъка в някои области, целта на ЕС няма да бъде постигната. В действителност загубата на биоразнообразие напредва с безпрецедентна скорост.

2010 г. е обявена от ООН за Международна година на биоразнообразието и темата ще бъде в центъра на интензивно изследване и дебат през цялата година. Фактът, че целта не е била постигната, вече даде началото на сериозна дискусия в рамките на ЕС по отношение на това какви действия са необходими за съхраняване на биоразнообразието.

Какво се случва с биоразнообразието?

Европа е постигнала известен напредък по отношение на опазване на биоразнообразието. През последните 30 години Европейският съюз е изградил мрежа от почти 25 000 защитени⁽²⁾ зони във всички държави-членки в опита си да опази биоразнообразието. Това възлиза на около 880 000 km2, което представлява 17% от територията на ЕС. Този внушителен списък с обекти, известен като „Натура 2000“, е най-голямата мрежа на защитени зони в света.

Постигнати са положителни резултати по отношение на законодателството в областта на атмосферните емисии (замърсяването на въздуха), качеството на прясната вода и пречистването на отпадъчните води, което има благотворно влияние върху биоразнообразието. Киселинните дъждове, например, които унищожават горите в Северна Европа, вече не са основен проблем. Земеделието все повече се приспособява към заобикалящия го ландшафт, макар че все още има какво да се желае. Като цяло качеството на водата в сладководните басейни се е подобрило.

Въпреки това загубата на биоразнообразието продължава във всички мащаби. Летният лед в морски води на Арктика намалява и изтънява по-бързо от всякога. През 2007 г. обхватът на морските ледове е на половината на този, измерен през 50-те години на XX век. Това има последствия за всички живи обитатели там – от микроскопичните форми на живот в леда до полярните мечки и хората. Както ще бъде обяснено, ледниците в планинските вериги на Европа също се топят, което има сериозни последици за десетки милиони европейци.

По света повече от един милиард души разчитат на рибните ресурси за осигуряване на прехрана и поминък. Въпреки това половината от рибните ресурси в дивата природа са напълно изчерпани. До 2050 г. има вероятност от срив на повечето от рибните запаси, които се използват с търговски цели, ако не се противодейства на настоящите тенденции. Обратно, на сушата тропическите гори се унищожават за храна (например производство на соя и говеждо месо ) и агро-горивата (например палмово масло) – тенденции, които не вземат предвид множеството ценни екосистемни услуги, осигурени от горите.

През последните 20 години популациите на пеперуди в Европа са намалели с 60%⁽³⁾. Пеперудите са ценни екологични показатели, тъй като са чувствителни на най-малките изменения в местообитанието. Изчезването им сочи за много по-широкообхватно изменение на околната среда, което едва започваме да разбираме.

Защо биоразнообразието е толкова важно за нас?

Биоразнообразието осигурява широк диапазон от „екосистемни услуги“, които приемаме за даденост. Помислете си за насекомите, които опрашват нашите посеви; почвите, коренните системи на дърветата и скалните образувания, които пречистват водите; организмите, които разграждат отпадъците ни или дърветата, които пречистват въздуха ни. Помислете си за ценността на природата, нейната красота и ползата от нея за свободното ни време.

Това са само някои от „екосистемните услуги“, които правят животът на земята възможен. Въпреки това сме откъснати от много от тези основни животоподдържащи услуги и рядко даже ги забелязваме или ценим заради самите тях. Само този факт има огромни последствия за нашия природен свят.

Променящото се естество на екологичните предизвикателства

През 60-те, 70-те и 80-те години на XX век на околната среда понякога се гледаше като на сбор от отделни системи. Политиката и кампаниите често се съсредоточаваха върху специфични проблеми: натрупването на смог във въздуха, химикалите, изливани в реките от заводите, унищожаването на Амазонка, тежката ситуация с тигрите, хлорофлуоро-въглеродите в аерозолните опаковки. Каузите бяха възприемани като линейни или специфични и по тях се работеше поотделно.

В днешно време гледаме по различен начин на натиска върху околната среда. Той не е непроменлив или ограничен на географски принцип. Общото за него е, че като цяло е – пряк или косвен – резултат от човешката дейност. Нашите модели на производство, търговия и потребление са изключително силни двигатели, които едновременно определят обществото ни и начина на живот, качеството на живота и на околната среда.

Да свържем точките

Помислете си за детските книжки за рисуване. Детето създава рисунка, като съединява точките – започвайки от номер едно и завършвайки при най-големия номер някъде на страницата. В началото изображението не означава почти нищо, но постепенно започва да се изяснява. Нашето разбиране за ключовите проблеми пред обществото се е развило от изолирани точки до очертание на изображение. Не разполагаме с пълната картина, но вече започваме да виждаме мотива.

Биоразнообразието изчезва с обезпокояваща скорост, най-вече защото злоупотребяваме с природата, за да поддържаме производството, потреблението и търговията в глобализираната ни икономика. Неспособността ни да оценим природния капитал означава, че цените за нашите дървета и гори, води, почви и въздух са ниски или несъществуващи.

В икономика, в която националното богатство се измерва с това колко произвежда дадена страна и в която нарастването на тримесечните печалби е по-важно от сезоните, често е трудно дори да забележим природата. Често природният капитал дори не е сред точките на страницата.

Управление на бъдещето

Отново се намираме в период на размисъл и възможности. Може да се намери решение за натиска, пред който сме изправени – бил той икономически или свързан с енергетиката, здравеопазването или околната среда. Дължим го на бъдещите поколения. Ще постигнем повече, ако си признаем, че все още знаем прекалено малко за природната околна среда, нейната сложност и въздействието, което имаме върху нея. Трябва да преоткрием смирението в себе си и да погледнем на обкръжението си отново с усет към чудото.

За повече информация посетете раздела за биоразнообразие на уебсайта на ЕАОС: http://www.eea.europa.eu/themes/biodiversity

На фокус: изменението на климата и биоразнообразието Като цяло екосистемите са доста издръжливи. Отвъд някои прагове обаче, известни като „повратни точки“, екосистемите могат да претърпят срив и да преминат в отличително различно състояние със значително потенциално въздействие върху хората. Изменението на климата застрашава да влоши жизненоважни екосистемни услуги като чистите води и плодородните почви, които са в основата на качеството както на живота, така и на икономиката. Не знаем какво ще бъде пълното въздействие на изменението на климата върху биоразнообразието. Но знаем, че усилията срещу загубата на биоразнообразие и усилията срещу изменението на климата трябва да вървят ръка за ръка, ако искаме да опазим околната среда. Сериозно застрашени са екосистемните услуги, които понастоящем спомагат за намаляването на изменението на климата, чрез например абсорбиране на CO₂ от атмосферата почвите, океаните и горите. Наскоро доклад на ЕАОС за оценка на състоянието на биоразнообразието в Европа показа, че изменението на климата оказва чувствително въздействие върху биоразнообразието. В доклада, „Напредък към целта на Европа за 2010 г. в областта на биоразнообразието“⁽⁴⁾ („ Progress towards the European 2010 biodiversity target“), се изучават 122 често срещани в Европа птици и се стига до заключението, че 92 са неблагоприятно засегнати от изменението на климата, докато 30 са положително повлияни. Това сочи, че в резултат на изменението на климата могат да се очакват огромни промени в биоразнообразието и екосистемите в Европа. Докладът свидетелства и за значителното намаляване на ливадните пеперуди; тяхната популация е спаднала с 60% от 1990 г. и няма признаци, че процесът се забавя. Смята се, че основният двигател зад този спад са промените на земеползването в селските райони – основно интензивното земеделие и запустелите земи. Тъй като повечето пасища в Европа изискват активни грижи от страна на хората или домашните животни, пеперудите също зависят от продължаването на тези дейности.