следващ
предишен
елементи

Контекст на политиката

Смяна на език
Страница Последна промяна 21-02-2017
This page was archived on 21-02-2017 with reason: Content is outdated
Планирането и управлението на земеползването са от основна важност за по-доброто съвместяване със съображенията, свързани с околната среда. Това е предизвикателство, които включва политики от различни равнища и сектори. Мониторингът и смекчаването на негативните последици за околната среда от земеползването, като същевременно се запази производството на основни ресури, е главен приоритет на лицата, изработващи политиката по целия свят.

През 1999 г. Европейската перспектива за пространствено развитие (ESDP) доведе до ориентиране на европейската политика към териториален баланс и сближаване, увеличена конкурентноспособност, достъп до пазари и знания, както и до по-рацинално управление на природните и културните ресурси. Неотдавна, интегрираното пространствено развитие беше засегнато вТериториалната програма на ЕС, която цели да мобилизира потенциала на европейските региони и големите градове за устойчив растеж на икономиката и повече работни места.

Планирането и управлението на използването на земята обикновено се извършват на местно или регионално равнище. Въпреки това Европейската комисия има роля при гарантирането, че държавите-членки ще вземат под внимание въпросите на околната среда в плановете за развитие на земеползването. Целите са:

Европейските икономики зависят от природните ресурси, включително суровини и пространство (земни ресурси). Тематичната стратегия на ЕС за устойчиво използване на природните ресурси включва пространството като ресурс. Тя важи за земни области и морско пространство, които са необходими за производствени цели (например минерали, дървесина, храна) и за различни социо-икономически дейности. Тези интереси често са в конкуренция по отношение на същия териториален ресурс.

Усилията да се променят практиките на земеползване, за да се намали безпричинното замърсяване на въздуха и водата включват интегрирано управление на речните басейни и най-вече Директивата за нитратите. Наводненията, причинени от строителството на непромокаеми повърхности (например сгради и пътища), и такива, провокирани от екстремални климатични явления, са обект на новатаЕвропейска директива за наводненията. Междуотрасловият характер на земеползването се подчертава от политиките на ЕС за развитие на селските райони и регионалните политики.

Протоколът от Киото на РКИКООН насърчава, наред с другите практики, намаляването на емисиите на метан и азотен окис от селскостопанската земя. Политиките на ЕС за адаптация към изменението на климата имат пряко отношение към настоящите и бъдещи практики при земеползването и зависещите от това икономически сектори.

Permalinks

Topics

Действия към документ