следващ
предишен
елементи

Промишленост

Смяна на език
Страница Последна промяна 05-05-2022
През последните десетилетия са се подобрили екологичните показатели на европейската промишленост. Промените са възникнали поради редица причини: по-строго регламентиране в областта на околната среда, подобрения в сферата на енергийната ефективност, обща тенденция за европейската промишленост за отдалечаване от някои тежки и силно замърсяващи видове производство и участието на компании в доброволни схеми, целящи намаляване на въздействието им върху околната среда. Въпреки тези подобрения промишлеността днес все още носи отговорност за значителна тежест върху околната среда по отношение на замърсяване и отпадъци, произведени от сектора.

Промишлените сектори в Европа осигуряват много важни стопански и социални ползи: произвеждат стоки и продукти и създават работни места и данъчни постъпления. Въпреки това най-големите промишлени инсталации в Европа отговарят за значителен дял от общите емисии на основни замърсители на въздуха и парникови газове както и други важни въздействия на околната среда, включително и освобождаването на замърсители във водите и почвите, производството на отпадъци и потреблението на енергия.

Политики на ЕС

Промишлеността е основна съставна част от икономиката на Европа. Тя обаче е и източник на замърсяване. От много години нормите в околната среда ограничават неблагоприятното въздействие на това замърсяване върху здравето на човека и околната среда. Прилаганите понастоящем политики на ЕС за ограничаване на промишленото замърсяване включват:

  • Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП) определя задълженията на приблизително 50 000 големи промишлени инсталации за предотвратяване или свеждане до минимум на замърсяващите емисии в атмосферата, водите и почвата. ДЕП изисква също тези инсталации да намаляват отпадъците, които произвеждат. За някои дейности, напр. дейността на големите горивни инсталации (ГГИ), инсталациите за изгаряне на отпадъци или за съвместно изгаряне на отпадъци, дейностите, при които се използват разтворители, и производството на титанов диоксид, ДЕП установява приложими за целия ЕС норми за допустими емисии на определени замърсители.
  • От 2018 г. Директивата относно средните горивни инсталации (СГИ) ще регламентира емисиите на серен двуокис (SO2), азотни окиси (NOX) и прах от изгарянето на горива в инсталации с номинална входяща топлинна мощност, равна на или по-голяма от 1 MW и по-малка от 50 MW.
  • Рамковата директива за екодизайн задава приложими в целия ЕС правила за повишаване енергийната ефективност на продуктите, например домакински електроуреди, информационно-комуникационни технологии и инженерни изделия.
  • Системата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) намалява емисиите на парникови газове от повече от 12 000 електроцентрали и производствени инсталации в 31 страни, както и от въздухоплаването. СТЕ обхваща около 45% от емисиите на парникови газове на ЕС.
  • Рамковата директива за водите налага на държавите членки прогресивно да намаляват замърсяването на водите с група замърсители, определени като „приоритетни вещества“. Тя изисква от държавите членки също напълно или поетапно да прекратят заустванията, емисиите и загубите на по-рискова група замърсители, определени като „приоритетни опасни вещества“.
  • Директивата за пречистването на градските отпадъчни води защитава околната среда от вредното въздействие на изпускането на отпадъчни води от градовете и от някои промишлени отрасли.

 

През последните десетилетия значително се е подобрил публичният достъп до информация за промишленото замърсяване. По-специално Европейският регистър за изпускането и преноса на замърсители (ЕРИПЗ) е комплексен регистър на емисиите и преноса на замърсители от важни промишлени дейности. В него се съдържа годишна информация за повече от 30 000 промишлени инсталации в 33 европейски страни относно количествата изпуснати във въздуха, водите и почвата замърсители, както и преноса на отпадъци и замърсители извън площадката посредством отпадъчните води.

 

Инициативи за устойчивост

Въведени са също критерии за устойчивост, които да помогнат за намаляване въздействието на промишлеността върху околната среда. Примери за такива промишлени инициативи са широкото възприемане на практики за управление на околната среда чрез европейската Схема за управление по околна среда и одит (EMAS) и ISO14001.

Въведени са също доброволни инициативи за корпоративна социална отговорност (КСР) с оглед постигане на социални и екологични цели, надскачащи законовите изисквания. Примерите включват инициативата „Responsible Care“ на химическата промишленост, инициативата „Global e-Sustainability“ (GeSI), политиката „Materials Stewardship Policy“ на Международния съвет по минно дело и метали и бизнес мрежата „CSR Europe“.

На равнището на политиките на ЕС Комисията е разработила стратегия за корпоративна социална отговорност, а на международно ниво стандартът ISO 26000 за социална отговорност дава насоки за това как фирмите и организациите могат да работят по социално отговорен начин.

 

Дейности на ЕАОС

Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) подпомага прилагането и оценяването на политиките на ЕС относно промишленото замърсяване. Освен това подкрепяме разработването на дългосрочни стратегии за ограничаване на въздействието на промишлеността върху околната среда и здравето.

Данни за промишлените емисии

ЕАОС подпомага ЕС в разработването на дългосрочни стратегии за намаляване на въздействието на промишлеността върху околната среда, като предоставя на създателите на политики оценки и информация. Основните ни дейности и продукти включват предоставяне на данни, отчитани от европейските държави в изпълнение на задълженията им за докладване съгласно европейското законодателство, включително:

  • данни за емисиите на големите горивни инсталации (ГГИ) и информация, включена в Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители (РИПЗ);
  • докладване за производството на вещества в Европа, които нарушават озоновия слой (ВНОС), търговията с тях и потреблението, както и предоставяне на най-новите данни, отчитани от фирмите в ЕС съгласно европейския регламент за ВНОС;
  • съставяне на годишния официален доклад на ЕС относно ВНОС за Монреалския протокол към ПОСООН;
  • докладване за използването в ЕС на флуорсъдържащи газове и предоставяне на най-новите данни, отчитани от фирмите в ЕС съгласно регламента за флуорсъдържащите газове;
  • докладване относно прилагането на системата на Европейския съюз за търговия с емисии в държавите членки;
  • предоставяне на практическа помощ на държавите и фирмите за отчитане на данните, свързани с промишлените емисии.

 

Рационализиране на докладването

ЕАОС подпомага ЕС в разработването на инициативи за повишено рационализиране на докладването относно промишлените емисии. Това включва инициативи за хармонизиране и опростяване на отчитането на промишлени данни за държавите членки и фирмите в ЕС в различните нормативни актове.

 

Оценки и доклади

ЕАОС публикува различни доклади от оценки относно въздействието, което оказва промишлеността в Европа върху околната среда. Това включва текстове за петгодишните доклади „Европейската околна среда – състояние и перспективи“ (SOER) на ЕАОС, както и специфични доклади.

Дейностите на ЕАОС в областта на промишленото замърсяване се осъществяват в тясно сътрудничество с Европейския тематичен център за смекчаване на последиците от замърсяването на въздуха и изменението на климата (ETC/ACM) и с Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда на ЕАОС (Eionet).

 

Перспективи

Бъдещият преход към по-зелен европейски промишлен сектор изисква интегриран подход, който засилва контрола на замърсяването при източника и създава стимули за промяна на работните практики и внедряване на иновативни технологии.

За създателите на политики е приоритет да подобрят базата от познания на Европа относно промишленото замърсяване. В духа на Орхуската конвенция, една от целите, заложени в Седмата програма за действие за околната среда, е по-широк и ефективен достъп до информация за прилагането на законодателството за контрол на замърсяването. ДЕП изисква държавите членки да предоставят подобрена консолидирана информация за промишлените инсталации.

Пълното прилагане на по-строгото законодателство ще помогне за по-добър контрол на емисиите от промишлеността.

  • ДЕП ще наложи по-строги контролни механизми за допустимите начини на работа на промишлеността, отколкото в старата Директива за предотвратяване и контрол на промишленото замърсяване (ПКПЗ). Тези контролни механизми ще се основават на принципа на най-добрите налични техники (НДНТ), който обхваща по-широк диапазон от промишлени дейности, отколкото Директивата за ПКПЗ, както и на прилагането на нормите за допустими емисии (НДЕ) от ДЕП, особено тези за големите горивни инсталации (ГГИ), които са по-строги, отколкото съдържащите се в Директивата за ГГИ (2001/80/ЕО).
  • Директивата относно средните горивни инсталации (СГИ) ще наложи значително годишно намаляване на основните замърсители на въздуха: SO2, NOX и твърди частици.

По отношение на емисиите на парникови газове, СТЕ на ЕС е създадена като основен инструмент, който да бъде движещ фактор за въвеждане на нисковъглеродни технологии в промишления сектор. През 2020 г. емисиите от отраслите, в които действа СТЕ на ЕС, ще бъдат с 21% по-ниски спрямо 2005 г. Според заключенията на Европейския съвет от октомври 2014 г., до 2030 г. те ще бъдат намалени с 43%.

В по-дългосрочен план приетата от Европейската комисия Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа очертава как до 2050 г. европейската икономика може да стане устойчива. Тя предлага начини за повишаване на производителността на ресурсите и прекъсване на зависимостта на растежа от използването на ресурси при същевременно избягване на ограничаването до една конкретна технология и така очертава пътя, по който до 2050 г. емисиите на парникови газове да бъдат намалени с 80% спрямо нивата им от 1990 г. Предложеният през 2015 г. пакет за кръговата икономика установява програма за действие с мерки, обхващащи пълния цикъл: от производството и потреблението до управлението на отпадъците и пазара за вторични суровини. Сред мерките е включването на насоки за кръговата икономика и най-добри практики за повторно използване на водите в съответните справочни документи за най-добри налични техники съгласно ДЕП.

Понастоящем Комисията извършва оценка на Регламента за ЕРИПЗ по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), за да провери степента, в която този законодателен акт все още е пригоден за целта си. Очаква се оценката да бъде публикувана до края на 2016 г. Освен това се извършва мащабна проверка за пригодност на законодателството в областта на околната среда по отношение на наблюдението и докладването, за да могат да се определят конкретни действия за рационализирано, високоефективно наблюдение и докладване в контекста на екологичното законодателство, което да не представлява голяма тежест. До края на 2017 г. се очаква представяне на резултатите, включително евентуални предложения за допълнителни действия.

 

Препратки по темата

Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (ЕРИПЗ)

Данни за големите горивни инсталации

Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия – промишлени емисии

Генерална дирекция „Действия по климата“ на Европейската комисия – стратегии

Европейски тематичен център за смекчаване на последиците от замърсяването на въздуха и изменението на климата (ETC/ACM)

Permalinks

Geographic coverage

Topics

Действия към документ