Контекст на политиката

ETAP допълва регулаторните подходи на Европейската комисия и засяга пряко трите направления на Лисабонската стратегия: растеж, заетост и околна среда. На основата на ETAP, държавите-членки разработиха официални национални пътни карти, които очертават планове, действия и постижения, свързани с екологичните технологии и еко-иновациите.

Научноизследователската и развойна дейност е важен елемент от Лисабонската стратегия, който има за цел „да превърне Европа в най-конкурентно способната и динамична икономика в света, основана на знанието“. Седмата рамкова програма (FP7) на Европейския съюз за изследвания (2007–2013) също се очаква да играе важна роля за постигането на целите, поставени в Лисабон. Много Европейски технологични платформи ще продължат да насочват FP7 съобразно нуждите на индустрията. Тези платформи засягат технологични въпроси като вятърната енергия, горивни клетки с водород, фотоволтаиците и електроцентралите с нулеви емисии, работещи с изкопаемо гориво. Такива платформи ще упражняват ключово влияние върху иновационния капацитет на Европа при трансформирането на знания и нововъведения в добавена икономическа стойност и екологична устойчивост.

Пътят на Европа към нулеви емисии започна с набелязването на няколко цели: намаление с 20 % на емисиите на парникови газове до 2020 г. (в сравнение с нивата от 1990 г.); 20 % от енергията да бъде получавана от възстановими източници до 2020 г.; и 10 % от горивото за пътния транспорт да бъде получавано от биогорива. Такива цели създадоха значителен потенциал за нови енергийни технологии и за преобразуването на енергийни режими, създадени преди десет години. През ХХІ в. ще бъде направено преустройство на електроразпределителните мрежи с нови, по-малки и по-широко разпространени технологии за генериране на възстановима енергия, които ще работят на по-малки територии, дори на ниво домакинства.

Технологиите сами по себе си не могат да решат екологичните проблеми на Европа. Необходимо е съчетание от подходи, от законодателни мерки до доброволни действия, за да се постигнат ясни икономически и екологични предимства. Нормативните бази, например Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (КПКЗ), се доказаха като ефективен начин за насърчаване на промишлеността и бизнеса в Европа, намаляване на отпадъците и рециклиране чрез използването на чиста технология.  По същия начин, доброволни подходи, например Схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране (СОУОСО), доведоха до дългосрочни подобрения на екологичните резултати за хиляди промишлени сектори и организации в Европа.