следващ
предишен
елементи

Ускоряването на глобалното търсене застрашава природните системи, които ни поддържат живи

Това е едно от ключовите послания на публикацията „Европейската околна среда – състояние и перспективи 2010” (SOER 2010) – водещата оценка на Европейската агенция по околната среда (EEA).

Като цяло SOER 2010 потвърждава, че политиката в областта на околната среда и мерките в сродни области, провеждани от Европейския съюз (ЕС) и съседните страни, са довели до съществени подобрения в околната среда. Но все още има да се преодоляват сериозни предизвикателства. Все по-ясно осъзнаваме, че природното богатство в нашите екосистеми е жизнено важно за нашето здраве, благополучие и благоденствие. То осигурява услуги, които са двигател за нашите икономики и създават условия за живот – пречистването на водата, опрашването на културите, разграждането на отпадъците и регулирането на климата са само малка част то тях.

SOER 2010 показва, че в резултат на глобалния натиск се ускорява дългосрочното търсене на природни ресурси за изхранване, обличане, осигуряване на жилища и транспорт на хората. Нашето природно богатство е обект и на нови видове търсене, например химикали на растителна основа или биомаса, която да замени изкопаемите горива. Взети заедно, тези нарастващи видове търсене по отношение на природното богатство подсказват все по-големи заплахи за европейската икономика и социалното сближаване в Европа.

SOER 2010 показва, че ние все по-ясно осъзнаваме връзките между промените в климата, биоразнообразието, използването на ресурсите и здравето на хората и че всички тези неща са показателни за нарастващ натиск върху земята, реките и моретата. Тези сложни взаимовръзки, които се наблюдават както в Европа, така и в целия свят, увеличават несигурност и риска в околната среда.

Предизвикателствата са значителни, но Европа разполага с възможности да запази своето природно богатство. Европа спешно трябва да засили ефективността при използването на ресурсите и да подобри изпълнението на принципите за опазване на околната среда, заложени в Договора от Лисабон. Необходима е още повече работа, за да се остойности околната среда и да се отрази тази стойност в пазарните цени, например с помощта на екологични данъци. Ние трябва да подобрим разбирането си за състоянието и перспективите на околната среда. Освен това трябва да включим различни групи в изграждането на базата от знания и в процесите на политиката по отношение на околната среда като цяло. Всичко това е част от един по-фундаментален преход зад пределите на нисковъглеродната икономика към истински зелена икономика в Европа.


Необходимо е да ускорим усилията си във всички области

Анализът на всяка една от стратегическите приоритетни области на ЕС по отношение на околната среда показва, че в общи линии положението е едно и също. Ние постигаме напредък, но ще изложим на риск благополучието на сегашното и бъдещите поколения, ако не ускорим нашите усилия.

В областта на промените в климата ние намалихме емисиите на парникови газове и сме готови да изпълним нашите международни ангажименти по Протокола от Киото. Очаква се ЕС да постигне целта си за намаляване на емисиите с 20% до 2020 г., ако бъде приложено съществуващото законодателство. Освен това ние разширяваме употребата на енергия от възобновяеми източници и сме на път да изпълним нашата цел до 2020 г. 20% от крайното потребление на енергия да бъде от възобновяеми източници.

Може би най-фундаменталният проблем, обаче, се състои в това, че международните усилия за намаляване на емисиите на парникови газове съвсем не са достатъчни, за да се удържи повишаването на средната глобална температура под 2 °C. Това е изключително важно, тъй като над тези два градуса неимоверно много се увеличават несигурността и рисковете по отношение на природата и мащаба на екологичните промени, както и по отношение на способността ни да се адаптираме.

В областта на природата и биоразнообразието Европа разшири своята мрежа от защитени територии Натура 2000, която вече обхваща около 18% от земята в ЕС. Постигаме напредък в спирането на загубата на биоразнообразие; например вече не се наблюдава намаление в броя на  общо разпространените видове птици. Качеството на сладководните ресурси като цяло се подобри, а законодателството за емисиите във въздуха и водата намали натиска върху биоразнообразието.

Но ЕС няма да успее да постигне целта си до 2010 г. да се спре загубата на биоразнообразие. В резултат на натиска от страна на риболова, днес улова при 30% от рибните запаси на Европа е с темпове, които надхвърлят техните безопасни биологични граници, а от 1985 г. се наблюдава общ спад на улова на риба. Сухоземните и сладководните екосистеми в много страни все още са обект на натиск, независимо от намаленото натоварване на околната среда със замърсяване. Горите, които са крайно важни за биоразнообразието и екосистемите, се експлоатират интензивно. Интензивното селско стопанство има сериозни последствия за биоразнообразието.

В областта на природните ресурси и отпадъците, в управлението на отпадъците в Европа беше осъществен стабилен преход от депониране към рециклиране и превенция. Въпреки това, половината от общо 3 милиарда тона отпадъци, генерирани в ЕС-27 през 2006 г., са били депонирани.

Използването на ресурсите се увеличава, но с по-бавни темпове в сравнение с икономическата продукция. Това частично необвързване е окуражаващо, но Европа продължава да използва все по-голямо количество ресурси. Например в ЕС-12 за периода от 2000 до 2007 г. използването на ресурси е нараснало с 34%. Освен това, ние потребяваме повече, отколкото произвеждаме, като днес над 20% от използваните в Европа ресурси се внасят (по-специално горива и миннодобивни продукти). В резултат на това европейското потребление води до значително въздействие върху околната среда в страните и регионите износители. Междувременно употребата на вода се запазва стабилно в цяла Европа, но в някои страни и речни басейни ресурсите са обект на свръхексплоатация (като съществува риск тя да се засилва).

В областта на околната среда, здравето и качеството на живот се наблюдава намаление на замърсяването на въздуха. Постигнат е забележителен напредък в намаляването на нивата на серен диоксид (SO2) и въглероден оксид (CO) в атмосферния въздух, както и значително намаление на азотните оксиди (NOX). Въвеждането на безоловния бензин доведе и до съществено намаление на концентрацията на олово.

Но качеството на атмосферния въздух и водата остават незадоволителни, а това има мащабни последствия за здравето. Прекалено голям брой жители на градовете са изложени на прекомерни нива на замърсяване. Излагането на прахови частици (PM) и озон (O3) продължават да бъдат сериозни проблеми по отношение на здравето, свързани с намалена продължителност на живота, остри и хронични дихателни и сърдечносъдови ефекти, увредено развитие на белите дробове при децата и намалено тегло при раждане. Масовото излагане на множество замърсители и химикали и загрижеността за дългосрочното увреждане на здравето на хората подсказват, че са необходими по-мащабни програми за намаляване на замърсяването.

Екологичните предизвикателства, пред които е изправена Европа, са комплексни и не могат да се разглеждат изолирано

Ние живеем в един силно взаимосвързан свят, който включва множество свързани системи – екологични, социални, икономически и т.н. – и сме силно зависими от него. Тази взаимосвързаност означава, че увреждането на един елемент може да предизвика неочаквани ефекти на друго място, като увреди цялата система и дори причини разпадането й. Например с повишаването на температурата се увеличава и рискът от преминаване на „повратната точка”, което би могло да задейства мащабни промени като ускорено топене на ледниковата покривка в Гренландия, последвано от повишаване на нивото на океаните. Последната глобална финансова криза и хаосът в авиацията, причинен от вулкана в Исландия, също показват как внезапните сривове в една област могат да засегнат цели системи.

Европейските ръководители на политическо ниво се борят не само с комплексните системни взаимодействия в рамките на континента. Появяват се и глобални двигатели на промяна, които се очаква да засегнат Европа в бъдеще, като много от тях са извън нейния контрол. Например според прогнозите до 2050 г. световното население ще надхвърли девет милиарда, като все по-голям брой хора ще излизат от бедността и ще се стремят към по-голямо потребление.

Тези тенденции имат огромни последствия за глобалното търсене на ресурси. Градовете се разрастват. Потреблението нараства спираловидно. Светът очаква непрекъснат икономически растеж. Новите икономики ще придобиват все по-голямо икономическо значение. Недържавните участници е възможно да играят все по-голяма роля в глобалните политически процеси. Очаква се също ускорена технологична промяна. „Надпреварата в посока към неизвестността” предлага възможности, но поражда и нови рискове.

Бездействието би имало сериозни последствия, но има възможности да се запази природното богатство и услугите на екосистемите

Световните запаси от природни ресурси като цяло вече намаляват. През идните години нарастващото търсене и намаляващото предлагане е възможно да засилят глобалната конкуренция за ресурси. В крайна сметка това ще увеличи още повече натиска върху екосистемите в световен мащаб и ще подложи на изпитание техния капацитет да осигуряват устойчив приток на храна, енергия и вода.

Независимо че докладът SOER 2010 не съдържа предупреждения за непосредствен екологичен срив, в него се отбелязва, че се преминават някои граници. Негативните екологични тенденции е възможно да доведат в крайна сметка до драматично и необратимо увреждане на някои от екосистемите и услугите, които приемаме за даденост.

Дойде време да претворим в действие много от добре популяризираните „ранни предупреждения”. Европейските политики в областта на околната среда донесоха много икономически и социални ползи в множество страни: подобри се например здравето на хората, а по оценка една четвърт от работните места в Европа са свързани с околната среда. В тази връзка цялостното прилагане на политиките по отношение на околната среда в Европа е от първостепенно значение, тъй като много от целите все още не са постигнати.

Като показва множеството връзки между различните предизвикателства, свързани с околната среда и с други фактори, SOER 2010 ни насърчава да интегрираме по-добре различните области на политиката, за да увеличим максимално печелившите варианти и да избегнем политики с отрицателни странични ефекти.

Освен това трябва да повишим уменията си да намираме баланса между необходимостта да запазим природното богатство и използването му, за да задвижим икономиката. Повишаването на ефективността при използването на нашите ресурси е ключов „интегриращ отговор” в това отношение. Ние осъзнаваме, че в момента нашите нива на потребление са нестабилни и в основни линии трябва да постигнем повече с по-малко ресурси. За щастие това е област, където интересите на секторите на околната среда и търговията потенциално се припокриват: предприятията процъфтяват или тъпчат на едно място в зависимост от това дали са способни да извлекат максимална стойност от вложеното, точно както опазването на природния свят и човешкото благополучие зависи от умението ни да постигнем повече с ограничени ресурси.

Permalinks

Действия към документ