следващ
предишен
елементи

Article

Aрктика — Защо трябва да се интересувам от Арктика?

Article Публикуван 22-03-2010 Последна промяна 21-03-2023

Дайнс Майкълсен прикрепя пушката си към носа на леко поклащащата се лодка, зарежда патрона и прави знак на спътниците си да запазят тишина. Ловецът ескимос вече няколко пъти не е улучил. Дърпа спусъка. Силен пукот отеква от айсберга и на едно футболно игрище разстояние се строполява тюлен.

Четиримата спътници на Майкълсен – туристи – са зашеметени. Именно това са дошли да видят, но все пак ги шокира малко. Дайнс и туристите, на които сега той разчита за голяма част от приходите си, все още не се познават добре. Макар другите култури да разчитат почти изцяло на чисти късове месо, увити в целофан, ловът и традиционните форми на животновъдство все още са основни за културите в Арктика.

Арктичната култура и ландшафти, като малкия туристически бизнес на Дайнс, се оформят от два мощни фактора: глобализация и изменение на климата. Глобализацията е донесла MTV, iPod, модерни навигационни системи и по-силно излагане на външния свят. Изменението на климата трансформира замръзналия ландшафт, топящите се ледници и откриващите се морски пътища. Това предлага някои нови възможности. Презокеанските кораби вече започват да се появяват в Тасиилак, селото на Дайнс на остров Аммассалик, на мрачния източен бряг на Гренландия. През 2006 г. са пристигнали четири презокеански кораба, на следващата година техният брой е бил осем. „Преди пет години в Северна Гренландия нямаше никакви мухи. Сега има. Тук мухите идват месец по-рано от преди,“ казва Дайнс. Също така е осезаемо по-топло. Температурите през лятото в Тасиилак достигат чак до 22 градуса през последните години – и чупят предишните рекорди.

Замърсяване и кърмене(18)

Редица опасни замърсители, включително химикали в земеделието, забавители на горенето, тежки метали и радиоактивни материали, оказват влияние върху Арктика и хората, които живеят там от десетилетия.

Замърсяването идва до Арктика, носено от вятъра и морето. Поради ниските температури, замърсители като ДДТ не се разграждат и вместо това остават във водата. Тъй като се поемат от мастната тъкан като месото на тюлените, тези химикали се пренасят към местното население. В резултат на това, в някои части на Арктика се дава съвет на кърмачките да добавят мляко на прах към храната на бебетата, за да намалят излагането им.

Какво се случва в Арктика?

Изменението на климата оказва по-голямо въздействие върху Арктика отколкото другаде. През последните 50 години температурите в Арктика са се повишили двойно в сравнение със средните глобални. (19) Catlin Arctic Survey, проведен през пролетта на 2009 г., изследва леда по маршрута от 280 мили в Бофортово море, разположено на Северния арктичен хребет. Ледът е с дебелина шест фута и е средно едва от една година. По-старият, по-дебел, по-стабилен морски лед изчезва. За кратко през 2008 г. северозападният и североизточният проход от транспортните маршрути през Арктика бяха плавателни с кораб през лятото за първи път, откакто се води статистика.

Въздействията застрашават да разрушат крехката мрежа на арктичните екосистеми, които вече търпят бързи промени. Арктичният морски лед по-специално предизвиква безпокойство. Ледът и морето под него са дом на живата обвивка – всички са изложени на риск от глобалното затопляне.

Полярните мечки умират от глад, защото намиращият се до морето лед, любимо място за почивка на тюлените, е прекалено тънък, за да издържи тежестта им. Прелетните птици, които прекарват лятото в Арктика, изпускат най-плодотворния период на пролетните цветове, тъй като той настъпва три седмици по-рано – преди тяхното пристигане.

Какво представлява Арктика

Арктика огромна област, която се простира на една шеста от сушата на земята; двадесет и четири времеви зони и повече от 30 милиона кв. км. Голяма част от арктическия район е покрита от океан, с дълбочина до 4 км, но там се намират и големи пространства суша.

В Арктика живеят около 4 милиона души, включително и повече от 30 местни народи. Осем държави (Канада, Дания/ Гренландия, Финландия, Исландия, Норвегия, Руската федерация, Швеция и САЩ) имат територии в Арктическия регион. Пет от тях членуват в Европейската агенция за околна среда, от които три са държави-членки на ЕС

Защо трябва да се интересувам от Арктика?

За много от нас Арктика може да изглежда прекалено далечна по отношение на география и значимост. Въпреки това регионът играе ключова роля при регулирането на световния климат. Ако изменението на климата продължи с очакваните темпове, ще има значителни последствия за всички нас.

Северният и южният полюс играят жизненоважна роля в регулирането на климата на Земята – в ролята си на охлаждаща система. Намалената снежна покривка означава, че Земята поема повече топлина от слънцето и теченията в океана се променят. Северният ледовит океан, смесица от наскоро разтопен лед и морска вода, оказва влияние върху теченията по света. Според някои учени прекалено голямото количество наскоро разтопен лед всъщност ще „деактивира“ някои от теченията, които играят значима роля за климата на юг.

 Арктичният регион е и дом на милиони хора, много от които принадлежащи на уникални, местни народи. Тези хора и тяхната култура също са изложени на риск.

Нови икономически дейности в Арктика

Топящите се арктични морски ледове и ледници ще разкрият нови области за експлоатация от човека. Вероятно много икономически дейности в Арктика ще се развият през следващите десетилетия. Риболовът ще се развие все по на север, когато ледът се оттегли; петролните и особено газовите залежи в Арктика ще бъдат използвани; туризмът вече се разраства, като вероятно корабоплаването ще се развива наред с износа на арктически ресурси.

Междуконтиненталният транспорт на стоки може да се облагодетелства от по-големите открити водни пространства и по-тънкия лед, но изисква развитието на кораби и инфраструктура. Може да се повиши и добивът на минерали, дървесина и други ресурси. Различните арктични нации ще започнат да се съревновават помежду си за контрола над ресурсите, територията и транспортните маршрути. Балансирането на потенциала, който предлага по-топлата Арктика, и рисковете (като петролни разливи и екологично въздействие) е значително предизвикателство – което изисква промени в управлението на Арктика.

Управление на околната среда

В други части на света екологичното предизвикателство е възстановяването на нарушените екосистеми. В Арктика все още имаме шанса да опазим това, което в голямата си част представлява уникална околна среда. Настоящата система на управление на Арктика е доста фрагментарна. Макар по отношение на Арктика да се прилагат множество международни споразумения, те не са изготвени специално за региона и тяхното прилагане и изпълнение е непоследователно, дори и сред арктичните държави.

През ноември 2008 г. Европейската комисия представи доклад, очертаващ интересите на ЕС в региона и предлагащ набор от действия за държавите-членки и институциите на ЕС. Това бе първата стъпка към интегрирана политика на ЕС по отношение на Арктика. Основните цели на ЕС са:

•         защита и опазване на Арктика в унисон с нейното население

•         насърчаване на устойчивото използване на ресурсите

•         принос към засиленото многостранно управление на Арктика

Полярните мечки на принудителна диета

Изменението на климата води до загуба на тегло за полярните мечки, тъй като ледът започва да се топи все по-рано с всяка изминала пролет, според „Признаци на изменението на климата в северната природа“, нов доклад на Северния съвет на министрите. По-ранното топене ограничава броя на тюлените, които мечките могат да ловуват. В някои части на Арктика средностатистическата женска сега тежи едва 225 кг, което е 25 % по-малко в сравнение с преди две десетилетия. Ако тази тенденция продължи, има риск полярната мечка да изчезне напълно в някои части на Арктика.

Докладът идентифицира показатели, които ще помогнат да се измери въздействието на изменението на климата и да се проследи динамиката в северните екосистеми. 14-те показатели описват въздействието от глобалното затопляне върху например сезоните на растеж и опрашване, и ресурсите от риба и планктон. Сезоните на опрашване започват все по-рано, като правят живота по-труден за страдащите от алергия. В някои части на Дания, Норвегия и Исландия сезонът на опрашване за брезата вече започва месец по-рано в сравнение с 80-те години на XX век, например

18    Amap Assessment 2009: Human Health in the Arctic (Оценка на Amap за 2009 г: Човешкото здраве в Арктика”)

19    Междуправителствен панел по изменението на климата 2007, End of 21 st century prediction („Предсказание за края на XXI век”)

 

Permalinks

Geographic coverage

Действия към документ