Накратко за селското стопанство

Смяна на език
Страница Последна промяна 17-04-2019
1 min read
Селскостопанският сектор е един от основните ползватели на земя в Европа, оформящ ландшафта в селските райони. Той има различни преки и непреки въздействия върху околната среда и зависи от природните ресурси.

_DGP5161_2.jpg

More photos

 

Земеделската земя играе важна роля в моделите на земеползване в ЕС. Пасищата и обработваемите земи представляват 39 % от европейската земна покривка (ЕАОС, 2017a). Селскостопанският сектор е основен ползвател на природни ресурси и има сложна връзка с околната среда (ОИСР, 2017 г.). Следните данни отразяват резултатите и въздействието на селскостопанския сектор в ЕС:

  • През 2015 г. около 94 % от емисиите на амоняк в Европа произтичат от селското стопанство, главно от дейности като съхранение на оборска тор, разпръскване на течен тор и използване на неорганични азотни торове.
  • Емисиите на CO2 от торфената почва, която се отводнява за селското стопанство, съставляват 100,5 Mt CO2 годишно, докато за горските територии стойността е 67,6 Mt CO2. С общи емисии в размер на 173 Mt CO2 от отводнени почви ЕС е втората по големина „гореща точка“ с емисии на CO2 от торфища (след Индонезия) (Берге и др., 2017 г.).
  • Чрез напояването селското стопанство оказва силен натиск върху възобновяемите водни ресурси. В зависимост от сезона секторът консумира повече от 50 % от използваната в Европа вода.
  • Селското стопанство е един от основните източници на нитрати в повърхностните и подземните води. В редица региони в Европа, често в региони с интензивно земеделие, концентрациите на нитрати все още са твърде високи.
  • Около 9 % от земеделската земя е част от защитените зони по „Натура 2000“ — европейската мрежа от защитени природни зони.
  • Селското стопанство допринася с 25 млн. тона нефтен еквивалент (12,3 %) за производството на възобновяема енергия (2015 г.), което представлява увеличение от 15 % в периода 2013—2015 г. (ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, 2017 г.).
  • Селското стопанство е неразделна част от продоволствените системи и наборът от произвежданите в ЕС храни е разнообразен.
  • ЕС е до голяма степен независим по отношение на повечето основни селскостопански стоки. Той е също най-големият износител на продукти на хранително-вкусовата промишленост, което включва преработени храни (ЕК, 2016a).

 

Два от основните проблеми, пред които е изправено селското стопанство в Европа, са изменението на климата (ЕАОС, 2017в) и усвояването на земя, т.е. преустройването на земя в селища и инфраструктура (ЕАОС, 2017a). Изменението на климата изисква адаптиране на сортовете култури и води до екстремни метеорологични явления (за повече информация относно приспособяването към изменението на климата, вж. дейността на ЕАОС в тази област или платформата Climate-ADAPT) и поради това изисква задълбочено управление на риска. Усвояването на земя води до намаляване на земеделската земя в много региони.

Основни тенденции

Въпреки че развитието на селскостопанския сектор зависи от много фактори и регионални различия, могат да се набележат някои основни тенденции на европейско ниво. Делът от общата площ на земеделската земя намалява и секторът е засегнат от усвояването на земя, т.е. преобразуването в изкуствени площи. Независимо от това броят на стопанствата намалява, а средният размер на стопанствата се увеличава.

Тези три фактора — усвояване на земя, интензификация и екстензификация — водят до загуба на обработваеми земи с висока природна стойност и спад в популациите на птици, обитаващи обработваеми земи.

През последните години селскостопанският сектор е все по-силно засегнат от екстремните метеорологични явления. Градушките, обилните валежи, наводненията и засушаванията, предизвикани от изменението на климата, доведоха до намаляване на добивите (ЕАОС, 2017в).

Политически контекст

Развитието на селскостопанския сектор е силно повлияно от Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС (вж. Köster, 2010 г.). От приемането ѝ в средата на ХХ в. селскостопанската политика на ЕС има силно икономическо измерение. Въпреки това през последните 50 години се наблюдава изместване на вида на предоставяните субсидии и преминаването от ориентирана към сектора политика към по-интегрирана политика за развитие на селските райони със структурни и агроекологични мерки. В момента ОСП се характеризира с два основни стълба: стълб 1, по който са обхванати преките плащания за земеделските производители и интервенциите на пазара, и стълб 2, по който се подпомагат програмите за развитие на селските райони.

За периода 2010—2014 г. средният дял на субсидиите от ЕС за факторен доход от селскостопанска дейност[1] е над 35 %, а на преките плащания за земеделските производители — 28 %. Тези стойности варираха от над 90 % (общо субсидии) и около 45 % (директни плащания) в Словакия до около 15% и 12 % в Нидерландия (Служба на ЕП за парламентарни изследвания, 2017 г.). Правното предложение на Европейската комисия за ОСП след 2020 г. беше публикувано през юни 2018 г. То е насочено към по-добро оптимизиране на резултатите по отношение на приноса към целите и амбициите в областта на околната среда и климата.

Селскостопанското производство е обхванато също от други европейски и международни политики, някои от които, например Директивата за нитратите и Рамковата директива за водите, вече са отразени в структурата на ОСП. Освен това политиките в областта на енергетиката и климата доведоха до увеличаване на производството на енергийни култури през последното десетилетие (ОИСР/ФАО, 2017 г.).

Секторът играе важна роля също за постигане на целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР).

Дейности на ЕАОС

ЕАОС си сътрудничи с други организации на ЕС, например при изготвянето на общия набор от агроекологични показатели. Данните на ЕАОС се използват в рамките на мониторинга и оценката на ОСПкато принос за съставянето на определени т.нар. показатели за контекста. С участието си в услугата за мониторинг на земната повърхност на „Коперник“, ЕАОС проучва възможностите за все по-засилено използване на данни от „Коперник“ за оценка на агроекологичните мерки. Агенцията се опитва също да отговори на нуждите на селскостопанския сектор за данни и продукти от наблюдение на Земята, например за прилагането на прецизни селскостопански технологии.

Освен тясно сътрудничество с другите организации на ЕС, ЕАОС работи съвместно с националните референтни центрове в областта на околната среда и селското стопанство. Те са неразделна част от Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда на ЕАОС (Eionet), в която са представени 39-те държави от ЕАОС. Осъществява се и взаимодействие с работата на други международни организации като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО). ЕАОС си сътрудничи също с научноизследователската общност и експертните групи, с екипи по проекти, подпомагани по програмата „Хоризонт 2020“.

 

Последни публикации

В неотдавнашния доклад на ЕАОС „Храната в зелена светлина“ се разглежда производството и потреблението на храни от перспективата на продоволствената система.

 

 

 



[1] Факторният доход от селскостопанска дейност измерва възнаграждението на всички производствени фактори (земя, капитал, труд), независимо дали са собственост на стопанството. Той представлява общата стойност, генерирана от земеделско стопанство, ангажирано в производствена дейност, и се определя като стойността на продукцията минус променливи разходи, амортизация и данъци върху производството, плюс субсидии за производство (въз основа на данни от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, 2017 г.).

Свързано съдържание

Новини и и статии

Свързани данни

Свързани графични представяния на данни

Свързани показатели

Use of freshwater resources Use of freshwater resources Despite renewable water is abundant in Europe, signals from long-term climate and hydrological assessments, including on population dynamics, indicate that there was 24% decrease in renewable water resources per capita across Europe between 1960 and 2010, particularly in southern Europe. The densely populated river basinsin different parts of Europe, which correspond to 11 % of the total area of Europe, continue to be hotspots for water stress conditions, and, in the summer of 2014, there were 86 million inhabitants in these areas. Around 40 % of the inhabitants in the Mediterranean region lived under water stress conditions in the summer of 2014. Groundwater resources and rivers continue to be affected by overexploitation in many parts of Europe, especially in the western and eastern European basins. A positive development is that water abstraction decreased by around 7 % between 2002 and 2014. Agriculture is still the main pressure on renewable water resources. In the spring of 2014, this sector used 66 % of the total water used in Europe. Around 80 % of total water abstraction for agriculture occurred in the Mediterranean region.  The total irrigated area in southern Europe increased by 12 % between 2002 and 2014, but the total harvested agricultural production decreased by 36 % in the same period in this region. On average, water supply for households per capita is around 102 L/person per day in Europe, which means that there is 'no water stress'. However, water scarcity conditions created by population growth and urbanisation, including tourism, have particularly affected small Mediterranean islands and highly populated areas in recent years. Because of the huge volumes of water abstracted for hydropower and cooling, the hydromorphology and natural hydrological regimes of rivers and lakes continue to be altered. The targets set in the water scarcity roadmap, as well as the key objectives of the Seventh Environment Action Programme in the context of water quantity, were not achieved in Europe for the years 2002–2014.

Свързани публикации

Вижте също

Geographic coverage

Действия към документ
Абонаменти
Абонамент да получавате нашите доклади (печатни и/или електронни) и тримесечни електронни бюлетини.
Следвайте ни
 
 
 
 
 
 
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100