Накратко за селското стопанство
- Bulgarian (bg)
- Czech (cs)
- Danish (da)
- German (de)
- Greek (el)
- English (en)
- Spanish (es)
- Estonian (et)
- Finnish (fi)
- French (fr)
- Hungarian (hu)
- Icelandic (is)
- Italian (it)
- Lithuanian (lt)
- Latvian (lv)
- Maltese (mt)
- Dutch (nl)
- Norwegian (no)
- Polish (pl)
- Portuguese (pt)
- Romanian (ro)
- Slovak (sk)
- Slovenian (sl)
- Swedish (sv)
- Turkish (tr)
Земеделската земя играе важна роля в моделите на земеползване в ЕС. Пасищата и обработваемите земи представляват 39 % от европейската земна покривка (ЕАОС, 2017a). Селскостопанският сектор е основен ползвател на природни ресурси и има сложна връзка с околната среда (ОИСР, 2017 г.). Следните данни отразяват резултатите и въздействието на селскостопанския сектор в ЕС:
- През 2015 г. около 94 % от емисиите на амоняк в Европа произтичат от селското стопанство, главно от дейности като съхранение на оборска тор, разпръскване на течен тор и използване на неорганични азотни торове.
- Емисиите на CO2 от торфената почва, която се отводнява за селското стопанство, съставляват 100,5 Mt CO2 годишно, докато за горските територии стойността е 67,6 Mt CO2. С общи емисии в размер на 173 Mt CO2 от отводнени почви ЕС е втората по големина „гореща точка“ с емисии на CO2 от торфища (след Индонезия) (Берге и др., 2017 г.).
- Чрез напояването селското стопанство оказва силен натиск върху възобновяемите водни ресурси. В зависимост от сезона секторът консумира повече от 50 % от използваната в Европа вода.
- Селското стопанство е един от основните източници на нитрати в повърхностните и подземните води. В редица региони в Европа, често в региони с интензивно земеделие, концентрациите на нитрати все още са твърде високи.
- Около 9 % от земеделската земя е част от защитените зони по „Натура 2000“ — европейската мрежа от защитени природни зони.
- Селското стопанство допринася с 25 млн. тона нефтен еквивалент (12,3 %) за производството на възобновяема енергия (2015 г.), което представлява увеличение от 15 % в периода 2013—2015 г. (ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, 2017 г.).
- Селското стопанство е неразделна част от продоволствените системи и наборът от произвежданите в ЕС храни е разнообразен.
- ЕС е до голяма степен независим по отношение на повечето основни селскостопански стоки. Той е също най-големият износител на продукти на хранително-вкусовата промишленост, което включва преработени храни (ЕК, 2016a).
Два от основните проблеми, пред които е изправено селското стопанство в Европа, са изменението на климата (ЕАОС, 2017в) и усвояването на земя, т.е. преустройването на земя в селища и инфраструктура (ЕАОС, 2017a). Изменението на климата изисква адаптиране на сортовете култури и води до екстремни метеорологични явления (за повече информация относно приспособяването към изменението на климата, вж. дейността на ЕАОС в тази област или платформата Climate-ADAPT) и поради това изисква задълбочено управление на риска. Усвояването на земя води до намаляване на земеделската земя в много региони.
Основни тенденции
Въпреки че развитието на селскостопанския сектор зависи от много фактори и регионални различия, могат да се набележат някои основни тенденции на европейско ниво. Делът от общата площ на земеделската земя намалява и секторът е засегнат от усвояването на земя, т.е. преобразуването в изкуствени площи. Независимо от това броят на стопанствата намалява, а средният размер на стопанствата се увеличава.
Тези три фактора — усвояване на земя, интензификация и екстензификация — водят до загуба на обработваеми земи с висока природна стойност и спад в популациите на птици, обитаващи обработваеми земи.
През последните години селскостопанският сектор е все по-силно засегнат от екстремните метеорологични явления. Градушките, обилните валежи, наводненията и засушаванията, предизвикани от изменението на климата, доведоха до намаляване на добивите (ЕАОС, 2017в).
Политически контекст
Развитието на селскостопанския сектор е силно повлияно от Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС (вж. Köster, 2010 г.). От приемането ѝ в средата на ХХ в. селскостопанската политика на ЕС има силно икономическо измерение. Въпреки това през последните 50 години се наблюдава изместване на вида на предоставяните субсидии и преминаването от ориентирана към сектора политика към по-интегрирана политика за развитие на селските райони със структурни и агроекологични мерки. В момента ОСП се характеризира с два основни стълба: стълб 1, по който са обхванати преките плащания за земеделските производители и интервенциите на пазара, и стълб 2, по който се подпомагат програмите за развитие на селските райони.
За периода 2010—2014 г. средният дял на субсидиите от ЕС за факторен доход от селскостопанска дейност[1] е над 35 %, а на преките плащания за земеделските производители — 28 %. Тези стойности варираха от над 90 % (общо субсидии) и около 45 % (директни плащания) в Словакия до около 15% и 12 % в Нидерландия (Служба на ЕП за парламентарни изследвания, 2017 г.). Правното предложение на Европейската комисия за ОСП след 2020 г. беше публикувано през юни 2018 г. То е насочено към по-добро оптимизиране на резултатите по отношение на приноса към целите и амбициите в областта на околната среда и климата.
Селскостопанското производство е обхванато също от други европейски и международни политики, някои от които, например Директивата за нитратите и Рамковата директива за водите, вече са отразени в структурата на ОСП. Освен това политиките в областта на енергетиката и климата доведоха до увеличаване на производството на енергийни култури през последното десетилетие (ОИСР/ФАО, 2017 г.).
Секторът играе важна роля също за постигане на целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР).
Дейности на ЕАОС
ЕАОС си сътрудничи с други организации на ЕС, например при изготвянето на общия набор от агроекологични показатели. Данните на ЕАОС се използват в рамките на мониторинга и оценката на ОСПкато принос за съставянето на определени т.нар. показатели за контекста. С участието си в услугата за мониторинг на земната повърхност на „Коперник“, ЕАОС проучва възможностите за все по-засилено използване на данни от „Коперник“ за оценка на агроекологичните мерки. Агенцията се опитва също да отговори на нуждите на селскостопанския сектор за данни и продукти от наблюдение на Земята, например за прилагането на прецизни селскостопански технологии.
Освен тясно сътрудничество с другите организации на ЕС, ЕАОС работи съвместно с националните референтни центрове в областта на околната среда и селското стопанство. Те са неразделна част от Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда на ЕАОС (Eionet), в която са представени 39-те държави от ЕАОС. Осъществява се и взаимодействие с работата на други международни организации като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО). ЕАОС си сътрудничи също с научноизследователската общност и експертните групи, с екипи по проекти, подпомагани по програмата „Хоризонт 2020“.
Последни публикации
В неотдавнашния доклад на ЕАОС „Храната в зелена светлина“ се разглежда производството и потреблението на храни от перспективата на продоволствената система.
[1] Факторният доход от селскостопанска дейност измерва възнаграждението на всички производствени фактори (земя, капитал, труд), независимо дали са собственост на стопанството. Той представлява общата стойност, генерирана от земеделско стопанство, ангажирано в производствена дейност, и се определя като стойността на продукцията минус променливи разходи, амортизация и данъци върху производството, плюс субсидии за производство (въз основа на данни от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, 2017 г.).
Permalinks
- Permalink to this version
- 9a6edc9ffa566cd17c38ce0e04786cca
- Permalink to latest version
- 5XNDU7R6W8
Geographic coverage
For references, please go to https://www.eea.europa.eu/bg/themes/agriculture/intro or scan the QR code.
PDF generated on 31-01-2023 07:57
Действия към документ
Сподели с другите