All official European Union website addresses are in the europa.eu domain.
See all EU institutions and bodiesНаправете нещо за нашата планета, отпечатайте тази страница само ако е необходимо. Колкото и малко да е ефекта може да е огромен, когато милиони хора го правят!
Article
Изгарянето на изкопаеми горива влияе на всички нас по един или друг начин. Причинява отделяне на замърсители в атмосферата и вреди на здравето ни. То също така води до отделянето на парникови газове и допринася за изменението на климата, причинявайки все по-силни бури, наводнения и жеги. Зависимостта ни от изкопаеми горива може да промени киселинността на океаните, да изчерпи кислорода в езерата и да повлияе на добивите от селскостопанските култури.
Ясно е, че се нуждаем от енергия, но не е задължително тази енергия да се получава от използването на изкопаеми горива. Намираме се на етап, в който трябва да вземем изключително важно решение: от една страна е отрицателното въздействие от нашия избор на енергийни източници, а от друга страна са възможностите, които предлагат чистите източници на енергия. Можем да изберем да продължим да сме зависими от изкопаемите горива, което засилва отражението им върху здравето и планетата ни. Или можем да решим да възприемем и да инвестираме в нови и по-чисти възможности, като в същото време сложим край на някои от досегашните си предпочитания и навици. Това може да означава, че всички пътни превозни средства ще станат електрически в следващите десетилетия, всички покриви ще бъдат снабдени със слънчеви панели, всички сгради ще бъдат изолирани с цел предотвратяване на загубата на топлина и всички продукти ще бъдат проектирани така, че да имат по-дълъг полезен живот и да бъдат лесно използвани отново или рециклирани. Това може да означава също така спиране на субсидиите за изкопаемите горива. Много държави продължават да ги субсидират без оглед на многократно заявените ангажименти и призиви на международни форуми за поетапно спиране на субсидиите в рамките на десетилетие.
През последните десет години политическият ангажимент за ограничаване на глобалните емисии на парникови газове се усилва, като достигна своята кулминация с Парижкото споразумение от декември 2015 г. Дори в държави, където политическите лидери са скептични по отношение на глобалните усилия, местните и регионалните власти, бизнесът, инвеститорите и гражданите отговарят адекватно на предизвикателствата и поемат ангажимент за един нисковъглероден свят. Също така, през последното десетилетие научно-изследователската общност и бизнесът осъществиха иновации, които доведоха до ръст в производството на енергия от слънцето и вятъра, надхвърлящ всички очаквания. Благодарение на технологичното развитие и с подкрепата на ефективни политики, включително финансови стимули, електричеството от вятърна и слънчева енергия се оказа напълно способно да се конкурира ценово с електричеството от други източници.
В резултат на това все по-голям дял от енергийните нужди на Европа се задоволява от чисти и възобновяеми енергийни източници. Възобновяемата енергия е и ще бъде важен инструмент не само за постигане на дългосрочните климатични и енергийни цели на Европа, но и за защита на околната среда и човешкото здраве.
Независимо от тези положителни знаци, все още има ключови предизвикателства, с които трябва да се справим, за да стимулираме производството на възобновяема енергия и да приключим поетапно със зависимостта си от изкопаеми горива. Слънцето осигурява на нашата планета изобилни количества чиста енергия. Въпреки това все още не сме в състояние да получаваме, съхраняваме и пренасяме тази енергия в мащаб, достатъчен да ни позволи да я използваме, когато и където ни е нужна.
Това е много повече от обикновено технологично предизвикателство. То предполага различен начин на производство и използване на енергията, преминаване от много ограничен брой големи производители, предпочитащи определени горива, към по-децентрализирано производство на енергия от много производители, черпещи от местния потенциал за производство на възобновяема енергия. Един децентрализиран и широко разпространен капацитет за производство на енергия също така може да допринесе за енергийната сигурност на Европа и да позволи излишъкът от енергия да бъде транспортиран от богати на енергия региони към такива, изпитващи недостиг. На местно ниво този нов подход може да означава, че домакинствата ще се превърнат в производители на енергия, които продават своя производствен излишък на съседите си чрез интелигентни мрежи. На регионално, национално и европейско ниво това би означавало свързване на енергийните мрежи и заинтересованите лица.
Енергийната ефективност — и ресурсната ефективност най-общо — е еднакво важен компонент на дългосрочните цели на Европа за устойчиво развитие. Като цяло само част от първоначалната енергия реално се използва в предоставянето на стоки и услуги и допринася за нашето качество на живот. Технологичните подобрения, по-добре изолираните сгради, интелигентните мрежи, стандартите и етикетите за енергийна ефективност и най-вече умното поведение от страна на потребителите на енергия — всички нас, могат да спомогнат за свеждането до минимум загубата на енергия.
За някои отрасли, например за транспортния, може да се окаже по-трудно да преминат към по-чисти енергийни алтернативи. При пътния транспорт електричеството, произведено от възобновяеми източници, може да се превърне в жизнеспособна алтернатива на изкопаемите горива, но инфраструктурата, като например мрежа от станции за зареждане с електричество, трябва да бъде развита по подходящия начин. Биогоривата също могат да допринесат за намаляване на употребата на изкопаеми горива в транспорта, но цялостната полза от тях трябва да бъде измервана спрямо няколко фактора, включително потенциалния натиск на тези горива върху ползването на земя и вода по време на производството.
Независимо от тези предизвикателства преходът към чиста енергия вече се извършва из цяла Европа. Собствениците на жилища, градовете, дружествата, регионалните власти, националните правителства и Европейският съюз (ЕС) предприемат действия чрез изграждането на интелигентни мрежи, инсталирането на слънчеви и вятърни генератори, инвестирането в иновации и приемането на стандарти и етикети. Водещите градове, известни навремето със своите въглищни мини, възприемат иновациите и възобновяемите източници на енергия, опитвайки се в същото време да се справят със своята продължила десетилетия история на безработица. Секторът на възобновяемата енергия в Европа продължава да бележи ръст независимо от икономическия спад от 2008 г. и в момента осигурява работни места за над 1 милион души. Учените и изследователите проучват въпроса как да се усвои по-голям дял от слънчевата енергия и енергията на приливите и отливите. Такива маломащабни усилия и инициативи обаче трябва да бъдат предприети много по-широко из целия континент и в различните икономически отрасли.
По пътя към тази цел трябва да бъде даден отговор на някои трудни въпроси, включително как да се подпомогнат общностите, които ще бъдат засегнати от икономическото преструктуриране в резултат от преустановяването на неустойчиви технологии и дейности, или пък дали всички възобновяеми източници на енергия могат да бъдат считани за чисти в дългосрочен план и дали ще ни се наложи да разчитаме на някои преходни технологии в краткосрочен и средносрочен план.
Що се отнася до евентуални фундаментални промени, този преход изисква време и ресурси, подкрепени от дългосрочни цели и политики и помощни мерки. Ще отнеме десетилетия цялата инфраструктура и капацитет за производство на енергия да бъде превърната в интелигентна и чиста. Европейската работна сила също така ще трябва да придобие нови професионални умения, особено в общностите, които са силно зависими от изкопаемите горива, като например въглищата. Изборите и инвестиционните решения, които вземаме днес, ще ни насочат към пътя на развитие през следващите десетилетия.
В свят, в който глобалното търсене на енергия и природни ресурси се очаква да нарасне в пъти и въздействията на измененията на климата се очаква да се засилят, има само една жизнеспособна алтернатива. Към нея се стреми и ЕС: нисковъглеродна кръгова икономика, енергиен съюз, съсредоточен върху възобновяемите източници, енергийна ефективност, сигурност и разумни цени, като всички тези цели се подкрепят и подпомагат от инвестирането на средства в инфраструктура, нови умения и иновации.
Ханс Брюнинкс
Изпълнителен директор на ЕАОС
For references, please go to https://www.eea.europa.eu/bg/signals/signali-2017-g-1/statii/modelirane-na-badeshteto-na-energetikata-1 or scan the QR code.
PDF generated on 25-03-2023 02:16
Engineered by: Екип за уеб сайта на ЕАОС
Software updated on 12 March 2023 21:56 from version 23.1.28
Software version: EEA Plone KGS 23.3.11
Действия към документ
Сподели с другите