Енергията в Европа — какво е състоянието?

През май 2016 г. Португалската асоциация за възобновяема енергия обяви, че Португалия е посрещнала своите нужди от електроенергия изцяло от възобновяеми източници в продължение на четири последователни дни, тоест в продължение на 107 часа, ако трябва да бъдем точни. Постижения като това стават нещо все по-обичайно из целия ЕС. В определени дни Дания може да произведе повече от 100 % от своите нужди от електроенергия само от вятърна енергия и има достатъчен излишък, с който да захрани части от Германия и Швеция.

Европа потребява по-малко енергия и по-малко изкопаеми горива

Възобновяемите енергийни източници осигуряват бързо нарастващ дял от енергията, използвана в Европа. Въпреки това най-голям дял от потребяваната в ЕС енергия се произвежда от изкопаеми горива (72,6 % от брутното континентално потребление през 2015 г.), макар че техният дял в енергийния микс устойчиво намалява.

Също така, между 2005 и 2015 г. цялостното потребление на енергия в Европа намаля с повече от 10 % и през 2015 г. възлиза на почти 1 630 милиона тона нефтен еквивалент (Mtoe)[1]. Значителното намаление се дължеше на подобрения в енергийната ефективност, увеличение на дела на енергията от водни, вятърни и слънчеви фотоволтаични източници, на структурни промени в икономиката и на икономическата рецесия от 2008 г. Принос имат и по-топлите зими, тъй като те доведоха до намаляване на количествата енергия, използвана за отопление.

Производство на електроенергия

Отпадането на изкопаемите горива е твърде отчетливо в множество отрасли. Най-голямото намаление между 1990 и 2015 г. беше в производството на електроенергия от въглища и лигнит, което в основни линии беше заместено от производството на електроенергия от природен газ през 90-те години на XX век до 2010 г., главно благодарение на намаляващите цени на природния газ. Напоследък обаче природният газ загуби част от своите позиции поради съвкупност от фактори. Сред тях са ускореното навлизане на производство на електроенергия от възобновяеми източници и икономическият спад от 2008 г., които доведоха до по-ниско общо търсене на електроенергия. Своята роля изиграха и нарастването на цените на природния газ, дължащо се на индексирането на цената на газа спрямо тази на нефта, както и ниските цени за въглеводородите поради излишъка на права за емисии на пазара.

Ясно е, че замяната на въглищата и нефта с по-чисти алтернативи допринася за значителни намаления на емисиите на парникови газове в отраслите, които са тясно свързани по-конкретно с потреблението на електричество. Всъщност, тази замяна също така допринася за продължаващ енергиен преход в Европа от енергийна система, базирана главно на изкопаеми горива, към система, базирана на възобновяеми и чисти източници на енергия.

През 2015 г. ядрената енергетика е произвела 26,5% от електроенергията в ЕС и остава един от най-големите източници за производство на електроенергия след изкопаемите горива и възобновяемите енергийни източници. Няколко държави от ЕС изразиха намерение да пристъпят към извеждане от експлоатация на ядрени централи след злополуката във Фукушима от 2011 г. От тогава насам разходите за производство на ядрена енергия се повишиха в някои държави поради допълнителните инвестиции в мерки за поддръжка и безопасност, които направиха електроенергията от ядрените източници по-скъпо и оттам по-неконкурентоспособно в сравнение с електроенергията от други източници. За такива ядрени злополуки също така е известно, че влияят на общественото мнение пост фактум. Промените в общественото мнение, заедно със съображенията за повишаващите се разходи, накараха някои правителства да изведат от експлоатация свои ядрени централи и/или да инвестират в други енергийни източници.

Една електроцентрала, след като бъде пусната в експлоатация, може да произвежда електроенергия в продължение на десетилетия. Когато се избира енергийният източник за производство на енергия, трябва да бъдат взети предвид съществуващите и планираните централи, както и техният капацитет и полезен живот. Ако тези фактори не бъдат взети предвид, това може да доведе до инвестиране в нови, основани на изкопаемите горива, електроцентрали. При такива инвестиционни решения трябва да се отчитат и дългосрочните цели на ЕС по отношение на климата.

Ръст при възобновяемите енергийни източници

През 2005 г. възобновяемата енергия нарасна с бързи темпове, като изненада много от участниците на пазара. Този ръст може да бъде приписан на политиките в подкрепа на възобновяемата енергия на национално и европейско ниво, паралелно със значителни намаления на разходите при технологиите за възобновяема енергия през последните години, и по-конкретно при вятърната и слънчевата енергия. Всъщност всички държави — членки на ЕС имат политики в подкрепа на възобновяемата енергия и схеми в подкрепа на това, те да бъдат предпочитани.

Ефектите от тези усилия са вече видими. Много европейски домакинства вече могат да закупуват електричество, произведено от възобновяеми източници, като например от вятърна, слънчева енергия и енергия от биомаса. От гледна точка на производствените мощности, през 2015 г. възобновяемата енергия има дял от 77 % в новите производствени мощности в ЕС.

Според последните данни на Евростат по отношение на брутното крайно потребление на енергия ([2]), делът на енергията от възобновяеми източници е нараснал на почти 17 % през 2015 г., от 9 % през 2005 г. Това е един от главните показатели на Стратегията „Европа 2020“, в която е заложена целта да се достигне дял от 20 % от брутното крайно потребление на енергията от възобновяеми източници до тази дата. Институциите на ЕС в момента обсъждат предложение, което би заложило като цел на ЕС за 2030 г. дял от поне 27 %, тъй като възобновяемите енергийни източници се очаква да играят все по-важна роля в подпомагането на Европа да посрещне своите бъдещи енергийни нужди.

Предизвикателството в транспорта

Начинът на възприемане на възобновяемата енергия е различен в отделните страни и енергийни сектори (тоест електричество, отопление и охлаждане и транспорт). През 2015 г. възобновяемата енергия представлява значителен дял от използването на енергия в енергийния сектор, макар че е допринесла само с 6,7 % от ползването на енергия за транспорт, независимо от ръста в потреблението на биогоривата.

Пътният транспорт е постигнал значителни подобрения в енергийната ефективност през последните години. Това може да се обясни с подобренията в горивната ефективност, в резултат на стандартите за емисии от превозните средства в ЕС по отношение на новите леки автомобили и ванове. Независимо от тези ползи от повишената ефективност търсенето на услуги за сухоземен транспорт нарастват, което доведе до леко увеличение на емисиите на парникови газове от този отрасъл през 2014 и 2015 г.

Макар да намаляват, емисиите на парникови газове на пътнико-километър ([3]) от въздушния транспорт все още са значително по-високи от тези от сухопътния, докато железопътният транспорт си остава видът транспорт на пътници с най-ниските емисии на пътнико-километър.

Държави, преминаващи към възобновяеми енергийни източници

Във всички държави — членки на ЕС, потреблението на възобновяеми енергийни източници нарасна от 2005 г. насам. Швеция далеч изпреварва другите държави, тъй като 53, 9% от нейното брутно крайно потребление на енергия през 2015 г. идва от възобновяеми източници. Финландия (39,3 %) е на второ място, следвана от Латвия, Австрия и Дания. Всъщност, 11 държави-членки вече са достигнали или надхвърлили своята цел 2020, зададена по Директивата на ЕС за възобновяемата енергия.

Източниците на възобновяема енергия се различават значително в отделните държави — членки на ЕС. Така например Естония разчита почти изцяло на твърда биомаса, докато повече от половината от първичното производство на възобновяема енергия в Ирландия е от вятърна енергия, а потреблението на възобновяема енергия в Гърция е от по-широк спектър от източници, включително биомаса, следвана от водноелектрическата, вятърната и слънчевата енергия.

Въздействие от избора ни на гориво

Ядрените отпадъци са печално известни с това, че е трудно да се освободим от тях по безопасен начин, докато изкопаемите горива са тясно свързани със замърсяване на въздуха и изменението на климата. Изгарянето на изкопаеми горива отделя замърсители на въздуха (азотни окиси, серни окиси, неметанови летливи органични съединения и фини прахови частици), както и парникови газове в атмосферата. Изгарянето на биомаса също може да има сходно въздействие върху качеството на въздуха и изменението на климата. Освен това, биогоривата могат да създадат проблеми със земеползването, като допринесат за допълнителен натиск върху земните и водните ресурси. Използването на селскостопански утайки и утайки от горската промишленост или на употребявана готварска мазнина за производството на биогорива-второ поколение, може да спомогне да се намали част от този натиск.

Някои стопански сектори са тясно свързани с конкретни замърсители на въздуха. Предвид факта, че пътните транспортни средства имат двигатели с вътрешно горене, пътният транспорт се явява значителен източник на азотни окиси и прахови частици, които влияят по-конкретно на качеството на градския въздух. По аналогичен начин, секторът за производство и разпределение на енергия е отговорен, наред с останалото, за повече от половината от емисиите на серни окиси и за една пета от емисиите на азотни окиси в 33 държави — членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП-33) ([4]).

Макар че емисиите на замърсители на въздуха намаляха значително в повечето държави от ЕС, сегашните нива все още представляват значителен риск за човешкото здраве, тъй като замърсителите на въздуха могат да влошат, наред с останалото, повечето респираторни и сърдечносъдови заболявания. В зависимост от замърсителя, те също така могат да допринесат за изменението на климата и да повлияят на околната среда. Така например, черният въглерод е един от широко срещаните компоненти на саждите, които най-често се намират във фините прахови частици (с диаметър по-малък от 2,5 микрона). В градските райони, емисии на черен въглерод се предизвикват най-вече от сухоземния транспорт и по-специално от дизеловите двигатели. Освен своето въздействие върху човешкото здраве, черният въглерод в праховите частици допринася за измененията на климата, като поглъща топлината на слънцето и загрява атмосферата.

Използване на ресурсите в кръговата икономика

Каквото и гориво да изберем за посрещане на нашите енергийни нужди, то ще изисква да се използват ресурси — земя, вода, полезни изкопаеми, дървесина и енергия. В случая с изкопаемите горива, за достигането до нови запаси и добиването им следва да се използват публични и частни финансови средства за изграждането на нови обекти на сушата и в шелфа, електроцентрали и рафинерии, тръбопроводи за транспортирането им и т.н. Освен тяхното въздействие върху здравето, качеството на въздуха и климата, засиленото търсене и зависимостта от изкопаемите горива може също така да накара някои държави да разширят своите сондажни работи в нови региони и да използват сухоземни или морски територии за добив, което да доведе до нови рискове ,като например петролни разливи и замърсяване.

По аналогичен начин, нарастването на използването на възобновяеми енергийни източници би могло да се окаже свързано с увеличено търсене на материали, като редки полезни изкопаеми, които се използват в акумулаторите и фотоволтаичните панели. Подобно на другите дейности за производство на енергия, слънчевите панели и вятърните паркове също изискват пространство — на сухоземната част или в морето. Така, производството на биоенергия, включително от биомаса и биогорива, е свързано с много голямо търсене на производителна земя и прясна вода. Не винаги е лесно да се определи какво количество земя — или повърхност най-общо казано — е необходимо за производството на възобновяема енергия в количества, достатъчни, за да оставим изкопаемите горива в миналото. Освен това, потенциалът за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и самите източници за възобновяема енергия могат да се различават в значителна степен в зависимост от региона. Някои държави може да притежават по-висок потенциал за слънчева и вятърна енергия, докато други потенциално биха могли да посрещат всичките си енергийни нужди от геотермална енергия.

Освен това, оборудването и инфраструктурата за производство на енергия от слънчевите панели до тръбопроводите и електроцентралите ще остареят морално след определен брой години. Ще се наложи да се погрижим и за материалите в края на техния полезен живот. Всъщност, възобновяемата енергия може да ни предложи възможност да проектираме и замисляме технологичните решения, като слънчевите панели например, съгласно принципите на кръговратната икономика, при която различни компоненти и ресурси могат да се използват повторно, да се възстановяват и рециклират.

Потенциалните ползи не се ограничават от края на полезния живот на компонентите или до момента на тяхната повторна употреба или рециклиране. По-доброто планиране на релефа и по-доброто градоустройство — като например интегрирането на слънчеви панели на покривите на сградите или върху шумозаглушаващите прегради по магистралите — също могат да облекчат загрижеността за земеползването, както и за шумовото и визуалното замърсяване.

Технологичните решения и дизайн определено могат да спомогнат за ограничаване на отрицателното въздействие от сегашните начини на ползване на енергия. В качеството ни на собственици на домакинства, инвеститори, потребители и лица, създаващи политиките, нашият избор на енергия в полза на умната и чиста енергия би могъл в действителност да се окаже сила, достатъчно могъща, за да допринесе за цялостна промяна в начина, по който потребяваме и произвеждаме енергия в рамките на десетилетия.

По аналогичен начин, едно по-ефективно използване на всички ресурси, чрез предотвратяването на загубите, повторната употреба и рециклирането, би могло да спомогне за намаляване на общите нужди от енергия. В края на краищата, нали използваме енергията, за да произвеждаме храна и продукти за потребление. Всеки път, когато ги изхвърляме, ние пилеем ресурсите — енергия, вода, земя и труд — използвани за производството и транспортирането им до нас.