Интервю —Да отглеждаме храна или гориво върху нашата земя?

Смяна на език
Article Публикуван 25-09-2017 Последна промяна 28-09-2017
1 min read
Само преди десетилетие производството на биогорива от растения беше приветствано като една екологична алтернатива на изкопаемите горива. В последно време стана така, че на това започна да се гледа като на конкурент на производството на храни, а не винаги като на ефективно решение за намаляване на емисиите на парникови газове или замърсители на въздуха. Разговаряхме с Ирини Малцоглу, висш служител по природните ресурси в Организацията по прехрана и земеделие към Организацията на обединените нации (FAO), относно производството на биогорива и селското стопанство и относно това дали и как то може да се осъществява по устойчив начин.
© Allan Harris

© Allan Harris

Защо производството на биогорива е толкова спорно през последните години?

Негативите на биогоривата са свързани с неустойчивото селскостопанско производство като цяло. Както при всяка селскостопанска дейност, производството на биогорива може да има негативни въздействия, когато при него не се отчитат интересите на местната общност или на местната работна сила и когато не се вземат предвид екологичният и социалният контекст. Става дума за една не съвсем еднозначна формула в смисъл, че както при всяка форма на селскостопанско производство, трябва да видим какво се произвежда в момента и как биогоривата биха могли да се интегрират в това местно производство. Също така трябва да оценим потенциала на производството на биогорива за намаляване на бедността и икономическото развитие в съответния регион.

В тази светлина, не можем да кажем, че производството на биогорива само по себе си е лошо. Всичко зависи до голяма степен от вида на възприетите селскостопански практики и от това дали те са устойчиви. Така например, селскостопанското производство в естествени горски местности — за биогорива или други култури — би имало много неблагоприятно въздействие, тъй като се използва земя, която не трябва да се пипа. От друга страна, конкретна и устойчива организация за биогорива, използваща земя и опитваща се да ангажира местните фермери, би могла да облагодетелства местната общност и да предложи нови икономически възможности.

Конкурира ли се производството на биогорива с производството на храна за земя и водни ресурси?

Тази дихотомия — биогорива или храна — представлява едно прекалено опростяване на много сложен въпрос. На първо място, биогоривата са специфични за конкретния контекст и държава. Трябва да отчетем контекста на конкретната държава, за да преценим дали конкретното производство на биогорива, което се визира, е жизнеспособно в този конкретен селскостопански ареал. По подобен начин, трябва да отчетем защо една държава произвежда биогорива и какво желае да постигне. Каква е целта на занятието: да се влезе на нов селскостопански пазар или да се намалят емисиите на парникови газове? Така например, в държава, където нивата на добивите в момента са много ниски и допълнителни инвестиции биха могли да увеличат селскостопанската производителност, биогоривата могат да са правомерна опция, ако бъдат интегрирани в системата на селскостопанското производство.

Преди няколко години експертите спориха относно връзката между биогоривата и повишението на цените на храните. Нямаше ясно изразен консенсус. Като цяло те се съгласиха, че голям брой фактори са допринесли за увеличението в цените на храните. Производството на биогорива е бил един от многото фактори, заедно с намаляването на инвестициите в селското стопанство, намаляването на запасите от зърнени култури, демографския ръст, икономическия растеж, промените в диетата на хората и т.н. Експертите не можаха да постигнат съгласие за степента, в която биогоривата носят вината за повишението на цените на храните. Спектърът от фактори беше твърде широк, като приносът на биогоривата варираше от 3 % до 75 % от увеличението на цените.

Дали биогоривата второ поколение са по-ефективни по отношение на ползването на земя и вода?

На този етап не е ясно дали биогоривата втора употреба винаги са жизнеспособно решение на проблема. Всъщност, някои биогорива първо поколение може би са много по-разумна алтернатива в някои специфични случаи. Технологията второ поколение все още не е зряла и изглежда, че в голяма степен се явява пилотна схема или експеримент. Има също така проблеми с фуража и техническия капацитет. С други думи, не знаем дали можем да произвеждаме достатъчно от подходящите култури и дали притежаваме правилната технология и достатъчно производствен капацитет. Освен това, технологията второ поколение все още е много скъпа.

Направихме няколко изчисления „на салфетка“, сравнявайки опцията за захарна тръстика първо поколение с опцията за китайската тръстика мискантус второ поколение. Цифрите сочат, че чрез засяването на захарна тръстика (тоест гориво първо поколение) ние в действителност можем да получим повече етанол от един и същ парцел земя, отколкото ако засеем мискантус (източник за биогорива второ поколение). Освен това мискантусът изисква повече вода. По аналогичен начин, може да се окаже, че се нуждаем от повече електроенергия като източник на енергия за производството на биогорива второ поколение, при все че това би зависело в много голяма степен от избраната технология и възможните кръгове на обратна връзка в системата второ поколение.

Тези проблеми зависят от основните селскостопански процеси. Дали се намираме в държава, много подходяща за производство на захарно цвекло? Имат ли фермерите дългосрочен опит с отглеждането на тази култура? В такъв случай, захарното цвекло би била по-добрата алтернатива, особено ако отчетем нивото на зрялост на наличната технология. Дали се намираме в държава, където производството на биогорива второ поколение е по-жизнеспособно? Ако да, това може да се окаже възможна алтернатива. Независимо от всичко, на този етап изграждането на завод второ поколение от нулата изисква големи инвестиции. Инвестицията, нужна за завод за биогорива второ поколение е четири до пет пъти по-голяма от тази, необходима за завод първо поколение.

Могат ли биогоривата да се превърнат в енергиен източник за Европа?

Независимо от това за коя част на света става дума, ключовият въпрос е дали биогоривата могат да бъдат жизнеспособна алтернатива за чиста енергия. Това зависи до голяма степен от това откъде идва подаваната суровина и дали тя може да бъде произвеждана по устойчив начин. Притежава ли въпросната държава селскостопанската продукция, необходима за захранване на производството на биогорива? Търсят ли фермерите пазарен излаз за своята селскостопанска продукция? Каква е целта на производството на биогорива?

В Европа за биогоривата се счита, че не само намаляват емисиите на парникови газове, но че също така разнообразяват местните енергийни източници. В този случай въпросът трябва да бъде дали конкретната верига на производство на биогорива постига тези цели. Следващата стъпка би трябвало да бъде определянето на това дали европейските държави притежават нужния капацитет за производство на суровина във вътрешен план, или ще трябва да си набавят суровина от източници извън Европа. Ако основната цел е да се разнообразят местните енергийни източници и да се повиши енергийната сигурност, то суровината вероятно ще трябва да се произвежда в Европа. Ако фокусът е върху намаляването на емисиите на парникови газове, други алтернативи могат да се окажат по-лесно осъществими.

Каква е ролята на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) по отношение на биогоривата?

Организацията по прехрана и земеделие в действителност обхваща по-широка проблематика — тя работи по въпросите, свързани с биоенергията. Ние гледаме на биоенергията като на форма на възобновяема енергия, която се набавя от селското стопанство. Когато държавите търсят нашата подкрепа, ние на първо място се стремим да установим основната причина, поради която те разглеждат опцията за производство на биоенергия. За енергийна сигурност ли става дума? Може би те се опитват да стимулират селскостопанския сектор и да създадат работни места? Може дори да става дума за устойчиво производство на дървени въглища за готвене и отопление. Дали става дума за възможности за развитие на селските райони или за електрифициране на тези райони? Достъпът в селските райони до електрическата мрежа много често е силно ограничен в много развиващи се държави и използването на селскостопански остатъчни продукти за производство на електроенергия би могло да бъде жизнеспособна алтернатива на неизползването на остатъчните продукти.

Като работим в сътрудничество със съответните държави, ние формулираме алтернативите, които биха могли да се окажат жизнеспособни предвид контекста и нуждите на конкретната държава. Притежаваме широк набор от инструменти за оценка на потенциала за биоенегрия, в които се включва селскостопанският сектор и при които се взема предвид сигурността на хранителните доставки, използвани от нас, за да подпомогнем съответните държави да формулират пътна карта за биоенергията и да оценят своя технически капацитет.

През последните години разгледахме по-отблизо селскостопанските остатъчни продукти и производството на биоенергия. Опитваме ме се да обхванем селскостопанските остатъчни продукти, които са подходящи за устойчиво развитие и които се свързват със сигурността на хранителните доставки. Макар да е изрично забранено в повечето случаи, тези остатъчни продукти много често се изгарят и това представлява още едни източник на емисии на парникови газове. Предвид този факт, изграждането на вериги за снабдяване с биоенергия, ориентирани към селскостопанските остатъчни продукти, не само ще намали емисиите на парникови газове, но и би могло да посрещне част от съществуващите енергийни нужди в същото време. През следващата година ще разглеждаме как би могла да бъде мобилизирана биомасата. Селскостопанските остатъчни продукти често се разпиляват, така че събирането им е предизвикателство. Освен центровете за събиране бихме могли също така да анализираме потенциалните ползи за фермерите и това колко би могла да плаща тази индустрия за остатъчните продукти. Тогава селскостопанските остатъчни продукти биха могли да се превърнат в борсова стока, която е твърде ценна, за да бъде изгаряна.

 

 Irini Maltsoglou

Ирини Малцоглу

Служител по природните ресурси (Заместник-ръководител на енергийния екип)

Подразделение за климата и околната среда

Отдел „Климат, биологично разнообразие, земи и води“

Организацията по прехрана и земеделие към Организацията на обединените нации (FAO)

Свързано съдържание

Новини и и статии

Related infographics

Свързани публикации

Вижте също

Geographic coverage

Temporal coverage

категории: ,
Европейската агенция по околна среда (ЕАОС)
Kongens Nytorv 6
1050 Copenhagen K
Denmark
Телефон: +45 3336 7100