Енергията и измененията на климата

Глобалният климат се променя и това води до все по-сериозни рискове за екосистемите, човешкото здраве и икономиката. Последната оценка на Европейската агенция за околна среда „изменения на климата, въздействия и уязвимост в Европа през 2016 г.“ сочи, че районите на Европа също вече изпитват върху себе си въздействията на променящия се климат, включително повишаващи се нива на моретата и океаните, по-екстремни метеорологични условия, наводнения, суши и бури.

Тези промени се дължат на големи количества парникови газове, отделяни в атмосферата в резултат на много човешки дейности по целия свят, включително и на първо място, изгарянето на изкопаеми горива за производство на електроенергия, отопление и транспорт. Изгарянето на изкопаеми горива също така отделя замърсители на въздуха, които увреждат околната среда и човешкото здраве.

В световен мащаб използването на енергия е основната причина за образуването на емисии на парникови газове вследствие на човешката дейност. Около две трети от световните емисии на парникови газове са свързани с изгарянето на изкопаеми горива за енергия, използвана за отопление, електричество, транспорт и индустриални дейности. В Европа енергийните процеси също се явяват най-големият замърсител с парникови газове, отговорен за 78 % от общите емисии на ЕС през 2015 г.

Нашата употреба и производство на енергия оказват огромно въздействие върху климата, като обратното също е вярно с все по-голяма сила. Измененията на климата могат да променят нашия потенциал за производство на енергия и да се отразят на енергийните ни нужди. Така например, промените във водния цикъл оказват влияние върху производството на енергия от водноелектрическите централи, а по-високите температури увеличават нуждите от енергия за охлаждане през лятото, като в същото време намаляват нуждите от енергия за отопление през зимата.

Ангажимент за действие от страна на Европа и целия свят

Световните усилия до момента за смекчаване на измененията на климата намират своята кулминация в Парижкото споразумение през 2015 г. Чрез това споразумение 195 държави приеха първата по рода си универсална и законно обвързваща глобална договорка за климата. Целта на споразумението — ограничаване на глобалното повишение на средната температура до доста под 2 °C , едновременно със стремежа да се ограничи повишението до 1,5 °C — е амбициозна и не може да бъде постигната без фундаментална промяна на производството и потреблението на енергия в световен мащаб.

За да подкрепи глобалния дневен ред в областта на климата, ЕС прие обвързващи климатични и енергийни цели за 2020 г. и предложи други такива за 2030 г. като част от своите цялостни усилия да се премине към нисковъглеродна икономика и да се съкратят емисиите на парникови газове с 80—95 % до 2050 г. Първият пакет от климатични и енергийни цели за 2020 г. включва 20 % съкращение на емисиите на парникови газове (в сравнение с нивата от 1990 г.), 20 % от потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници и 20 % подобрение на енергийната ефективност. Въз основа на сегашните предложения, обсъждани в институциите на ЕС, следващият основен ориентир за 2030 г. повишава тези цели до 40 % съкращение на емисиите, 27 % от потреблението на енергия от възобновяеми енергийни източници и 27 % подобрение на енергийната ефективност (или 30 %, както бе наскоро предложено от Европейската комисия) в сравнение с базисното ниво.

Намаление на цялостните емисии

Мерките, приети за постигане на тези цели, допринасят за намаляване на емисиите на парникови газове в Европа. През 2015 г. емисиите на парникови газове в ЕС са били с около 22 % по-ниски от нивото през 1990 г. С изключение на транспорта и сектора на хладилната техника и охлаждането, емисиите са намалели във всички основни сектори на икономиката. По време на този период, най-големият дял в намалението на емисиите бе поделен почти поравно между промишлеността и сектора на енергоснабдяването.

Според последните оценки на Европейската агенция за околна среда относно емисиите на парникови газове и енергията (Тенденции и прогнози в Европа за 2016 г.), ЕС като съвкупност от държави е на път да постигне своите цели 2020. Темпът на намаленията се очаква да се забави след 2020 г. и са нужни повече усилия, за да се постигнат дългосрочните цели. По-конкретно, независимо от по-високата горивна ефективност на леките автомобили и нарастващото използване на биогорива, се оказва много трудно да се намалят цялостните емисии от транспорта в ЕС. Някои технологични решения, като например биогоривата второ поколение и улавянето и съхранението на въглерод, се очаква да допринесат за цялостните усилия в областта на климата, но не е ясно дали те могат да бъдат реализирани в необходимия мащаб и дали са жизнеспособни и наистина устойчиви в дългосрочен план.

Решение за споделяне на усилията и система на ЕС за търговия с емисии

Що се отнася до намаленията на емисиите на парникови газове, един от крайъгълните камъни на усилията на Европейския съюз е Решението за споделяне на усилията, в което се задават обвързващи годишни цели за емисиите на парникови газове за всички държави — членки на ЕС, за 2020 г. Решението обхваща сектори като транспорта, сградния фонд, селското стопанство и отпадъците, които са отговорни за около 55 % от цялостните емисии на ЕС. Националните цели за ниво на емисиите се залагат въз основа на сравнителното богатство на държавите членки, което означава, че от по-богатите държави се изисква да съкратят своите емисии в по-голяма степен от другите, докато на някои държави се разрешава да увеличат своите емисии от обхванатите сектори. До 2020 г. националите цели в своята съвкупност ще доведат до намаление с около 10 % на общите емисии в ЕС от обхванатите сектори, в сравнение с нивата от 2005 г.

Останалите 45 % от емисиите на ЕС (главно от електроцентрали и промишлени предприятия) се регулират от Системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС). СТЕ на ЕС задава таван на общото количество парникови газове, които могат да бъдат отделяни в атмосферата от повече от 11 000 производствени мощности, явяващи се големи потребители на енергия в 31 държави ([1]). Тук се включват и емисиите от авиокомпании, извършващи полети между тези държави.

В рамките на системата търговските дружества получават или закупуват квоти за позволени емисии, като имат право да търгуват с тези квоти с други такива търговски дружества. Тежки глоби се налагат на дружествата, които отделят в атмосферата повече от притежаваната от тях квота. Валидният за системата таван постепенно се понижава с течение на времето, така че размерът на общите емисии да спада. Като слага парична стойност на въглерода, СТЕ на ЕС създава стимули за дружествата за установяване на най-ефективните от разходна гледна точка съкращения на емисиите и да инвестират в чисти и ниско въглеродни технологии.

Европейската агенция по околна среда следи напредъка в съкращаването на емисиите на парникови газове, обхванати от СТЕ на ЕС. Според последните данни и оценки тези емисии са намалели с 24 % между 2005 и 2015 г. и вече са под тавана, заложен за 2020 г. Намалението бе движено главно от използването на по-малко твърди въглищни и лигнитни горива и използването на повече възобновяеми енергийни източници за производство на енергия. Емисиите от други промишлени дейности, обхванати от СТЕ на ЕС, също намаляха от 2005 г. насам, но остават стабилни през последните години.

Неотдавна Европейската комисия предложи да се увеличи темпът на съкращенията на емисиите от 2021 г. нататък, така че до 2030 г. отраслите, обхванати от СТЕ, да са съкратили своите емисии с 43 % в сравнение с 2005 г. В дългосрочен план, гледайки отвъд целите 2020, държавите —членки на ЕС, могат да постигнат по-големи намаления на емисиите на парникови газове от отраслите, обхванати от Решението за споделяне на усилията. Без значителни усилия, насочени към тези отрасли, ЕС не би могъл да достигне целта 2050 за съкращение на емисиите с 80 % под нивата от 1990 г.

Насоченост към отраслите и осигуряване на дългосрочна съгласуваност

Усилията за намаляване на емисиите на ЕС, свързани с Решението за споделяне на усилията и със СТЕ на ЕС, се подпомагат от широк спектър политики и дългосрочни стратегии. Така например, промени в земеползването, като обезлесяването или залесяването, също могат да повлияят на концентрациите на въглероден двуокис в атмосферата. С тази цел през юли 2016 г. Европейската комисия представи законодателно предложение емисиите на парникови газове и отнеманията от атмосферата, произтичащи от земеползване, промени в земеползването и горската промишленост, да бъдат включени в климатичната и енергийна рамка на ЕС за 2030 г.

По подобен начин, нарастващото търсене на транспорт направи намаляването на емисиите от този отрасъл твърде трудно. За да се справи с това, ЕС лансира различни пакети от политики в областта на транспорта, включително Европейската стратегия за нискоемисионна мобилност и инициативи като „Европа в движение“. Други предизвикателства, като например стимулирането на енергийната ефективност на сградите или възобновяемата енергия, в последно време също бяха адресирани от изчерпателен пакет, предложен през ноември 2016 г.

Дългосрочните климатични цели на ЕС са включени в по-широки политически рамки и са подпомагани от тях, като Стратегията за енергиен съюз, която цели да осигури дългосрочна съгласуваност на политиките. Без ясна визия за политиките и без решителен политически ангажимент във времето инвеститорите, производителите и потребителите ще изпитват неохота да възприемат решения, които за тях могат да изглеждат като рискови инвестиции.

Инвестиционните решения моделират бъдещето

Всъщност, емисиите на парникови газове, свързани с енергията, могат да бъдат съкратени по два начина: чрез правенето на съзнателен избор в ползва на по-чистите енергийни източници, например чрез заместване на изкопаемите горива с негорими възобновяеми източници и/или чрез намаляване на цялостното потребление на енергия, чрез икономии на енергия и ползи от енергийната ефективност, например чрез подобряване на изолацията на домовете и използване на по-зелени видове транспорт.

За да се избегнат най-лошите въздействия на измененията на климата обаче, този преход трябва да се извърши съвсем скоро, далеч преди да се изчерпят изкопаемите горива. Колкото повече парникови газове изпускаме в атмосферата, толкова по-малко вероятно е да ограничим вредните ефекти на измененията на климата.

Предвид неотложността на задачата, пред която сме изправени, основен въпрос става това дали все още продължаваме да инвестираме и планираме да инвестираме в енергетика, базирана на изкопаемите горива, или не. Политическите решения за субсидиране на даден енергиен източник могат да повлияят на инвестиционните решения. В това отношение субсидиите и данъчните стимули са инструмент за стимулиране на производството на възобновяема енергия от слънчевата и вятърната енергия. Това важи и за инвестициите в изкопаеми горива, които продължават да бъдат субсидирани в много държави.

През последните години много инвеститори обявиха своето решение да се освободят — тоест да пренасочат своите инвестиции — от свързаните с изкопаеми горива дейности. Някои от тези декларации бяха базирани на етични съображения, докато други говореха за колебания относно бизнес смисъла на такива инвестиции в ситуация, в която е наложен таван на общото количество парникови газове, които могат да бъдат изхвърляни в атмосферата (като това обикновено се нарича „въглероден бюджет“), с цел да се ограничи глобалното затопляне до 2 °C до края на века.

Производството на енергия често изисква големи инвестиции, а една вече пусната в експлоатация електроцентрала се очаква да остане в експлоатация в продължение на десетилетия. Настоящите и планираните инвестиции в конвенционални замърсяващи технологии могат действително да забавят прехода към чисти енергийни източници. Такива инвестиционни решения могат да предрешат енергийните алтернативи и ресурси за десетилетия напред, което може да направи възприемането на нови решения по-трудно.

За да подчертае този риск, Европейската агенция по околна среда анализира съществуващите и планираните електроцентрали в Европа, които работят на изкопаеми горива. Анализът показва, че ако удължим живота на съществуващите централи и построим нови, базирани на изкопаеми горива централи през следващите десетилетия, ЕС рискува да има много по-голям базиран на изкопаеми горива капацитет за производство на енергия, отколкото ще му е необходим. С други думи, за да се постигнат климатичните цели на ЕС, някои от тези електроцентрали ще трябва да бездействат.

Съществуват сходни рискове за предрешаване на ситуацията и в транспортния сектор например, където нашата мобилност зависи в голяма степен от задвижвани с изкопаеми горива двигатели с вътрешно горене, което върви ръка за ръка с продължаващи инвестиции в традиционната инфраструктура за пътен транспорт. Взети заедно, тези обстоятелства формират преграда пред преминаването към по-устойчиви видове транспорт, от каквито отчайващо се нуждаем, за да смекчим измененията на климата, намалим замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване и подобрим качеството на живот на хората в крайна сметка.

Справянето с дилемата между енергията и климата не е лесно, но много обещаващи иновации вече придобиват реално измерение. Актуален доклад „Преход към устойчиво развитие: сега в дългосрочен план“, издаден от Европейската агенция по околна среда и Европейската мрежа за информация и наблюдение на околната среда (Eionet), илюстрира някои от иновациите в множество отрасли, които имат потенциала да намалят свързани с енергията емисии на парникови газове. Намаляването на хранителните отпадъци, градинарството в градски условия, по-добрите вериги на доставки и задвижвано от слънцето пътуване по въздуха са може би малки фрагменти в големия ребус, но заедно те илюстрират как иновативни технологии и практики могат да се появят и да проправят пътя за по-широкообхватна промяна за устойчиво развитие.