Зелени решения: държавници, инвеститори и потребители...

Транспортният сектор осигурява услуги от основно значение за днешното общество, с което значително допринася за качеството на живот. В някои случаи той изпълнява жизненоважни нужди — разпространение на храни, пътуване до работа и придвижване до училище. В други той се използва за целите на свободното време. Според избрания вид транспорт, пътуването може да предизвика различни последици за околната среда и човешкото здраве. В много случаи имаме избор.

Да вземем за пример придвижване до и от работа на разстояние 5 км. Възможностите са няколко: да използваме велосипеда си, да се придвижваме сами с дизеловия си джип, да споделяме автомобил с колеги или да се возим в обществения транспорт. Някои от тях винаги ще бъдат по-щадящи за околната среда, отколкото останалите. Същевременно, не всички са възможни за всекиго. Ако например ландшафтът е много релефен, липсват велосипедни алеи и времето е лошо, колоезденето би се понравило само на приключенски настроени велосипедисти в добра форма. Споделянето на електрически автомобил пък би било по-възможно, ако са изпълнени определени условия — например наличие на станции за зареждане и общност от участници в схемата за споделен транспорт.

В транспортния сектор участват множество различни заинтересовани лица — от отговорниците за градоустройството, през производителите на автомобили, до пътниците. За да се улесни преходът към зелена, устойчива транспортна система, е необходима ангажираността на всички тях, без да се страхуват да поставят под въпрос всеки аспект на настоящата система. Някои такива въпроси вероятно биха ни принудили да преосмислим потребителските си навици и избора си на начин на живот — кое за нас е жизненоважно и кое — просто приятно.

Европейска подкрепа за транспорт без въглеродни емисии

За момента транспортът в Европа остава силно зависим от петрола. Продават се все повече леки автомобили, повечето от които — дизелови. Целта на ЕС е да прекрати тази зависимост от изкопаемите горива.

Бъдещето на транспортния ни сектор се оформя от редица документи за политиките на ЕС, включително стратегията „Европа 2020“, Пътната карта за постигане до 2050 г. на икономика с ниска въглеродна интензивност и Пътната карта за постигането на единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите (позната като Бялата книга за транспорта от 2011 г.).

Те ясно посочват предизвикателствата, пред които е изправен транспортният сектор: развитие на конкурентоспособна транспортна система, намаляване зависимостта на Европа от вносен петрол и намаляване на въглеродните емисии от транспорта с 60 % до 2050 г. (спрямо нивата от 1990 г.), при същевременно подпомагане на растежа и заетостта.

ЕС е заделил средства за целта. Очаква се близо 20 % от средствата по политиката му на сближаване (около 70 милиарда евро за периода 2014-2020 г.) да подпомогнат инвестиции в транспорта. Повече от половината от парите ще се вложат в подкрепа на прехода към енергийно ефективен, декарбонизиран транспортен сектор.

Да шофираш или не?

Макар че хората от различните държави членки и възрастови групи имат широки предпочитания за вид транспорт, личните автомобили очевидно са най-честият избор. Според проучване на Евробарометър относно градската мобилност, половината от европейците използват автомобил всеки ден в качеството си на водач или пътник. Употребата на автомобил обаче варира значително в различните страни от ЕС. Ако в Кипър осем от десет запитани използват автомобил всеки ден, в Унгария делът им е под една четвърт.

Ежедневното ползване на обществен транспорт е голям процент в Унгария, Чешката република, Естония и Латвия. В Кипър три четвърти от запитаните никога не ползват обществен транспорт. Колоезденето е много разпространено в Нидерландия, Дания и Финландия, където съответно 43, 30 и 28 % от запитаните карат велосипед всеки ден.

Не е изненадващо, че в страните с висок процент ежедневно ползване на автомобил, общественият транспорт и велосипедите се използват по-рядко, нито, че европейците на възраст 15‒24 години са групата, която засега е най-вероятно да използва обществен транспорт най-малко веднъж дневно.

Така че въпросът е как да се насърчат европейците да избират по-екологични видове транспорт.

Бъдещето на леките автомобили: споделени и електрически?

По-чистите горива и по-високата горивна ефективност донякъде могат да помогнат за намаляването на въздействието на транспорта върху околната среда и човешкото здраве. ЕС и държавите членки отдавна влагат средства в научни изследвания за алтернативни горива, които водят до много подобрения в горивната ефективност и двигателите. За да се насърчи по-широкото преминаване към по-чисти горива обаче, е необходимо да се разработят общи стандарти и да се изгради широкодостъпна инфраструктура за зареждане. Вероятността купувачите/потребителите да избират автомобили на алтернативни горива е по-голяма, когато са уверени, че лесно могат да зареждат превозното си средство, без да рискуват привършване на горивото по време на път.

С цел улесняване изграждането на инфраструктура (напр. точки за зареждане в цяла Европа) и приемането на общи технически спецификации (напр. общ стандарт за контактите за зареждане), ЕС е очертал комплексна стратегия за алтернативните горива, обхващаща всички видове транспорт, в своето съобщение „Чиста енергия за транспорта“.

Според разстоянията, които е необходимо да се изминават, един голям плавателен съд има много по-различна нужда от енергия в сравнение с компактен електромобил, проектиран за кратки разстояния в центъра на града. Предвид тези разлики, е ясно, че е необходимо комплексно съчетание от алтернативни горива.

Очаква се развитието на пазара на алтернативни горива, включително инвестициите в инфраструктурата за тях, да даде тласък на икономиката и да създаде нови работни места. Според изследвания на Европейската фондация за климата, до 2025 г. екологизирането на автомобилите би могло да създаде 700 000 допълнителни работни места в ЕС. Нещо повече, пазарът на алтернативни горива може също значително да намали зависимостта на ЕС от петрола и съответно — икономическите рискове, свързани с нестабилността в доставките.

Подновяването на съществуващия парк от превозни средства с по-ефективни модели ще отнеме време. При самолетите, влаковете и корабите — предвид по-дългия им полезен живот — то ще е повече, отколкото при колите и камионите. При леките автомобили схемите за споделен транспорт всъщност биха били интересна алтернатива на модела „едно домакинство — една кола“, особено за жителите на градовете, и биха ускорили обновяването на автопарка. Споделеният автомобилен транспорт би могъл да означава също икономии за потребителя, тъй като разходите, свързани с притежаването на автомобил (покупка, поддръжка, застраховка и др.), биха се поделяли сред група ползватели. Освен това той би намалил броя автомобили, паркирани в градовете. Притежанието на автомобил — което някога бе символ на социално положение — вече не бива да се възприема по този начин.

По-високи данъци за по-замърсяващите видове транспорт?

Цените могат да бъдат още един стимул потребителите да избират по-екологичен транспорт. Данъците за по-замърсяващите видове транспорт ги оскъпяват и вероятно ще намалят търсенето им. Обратно, намаляването на данъците за по-чистите алтернативи би привлякло повече потребители към тях. Повече от половината европейци смятат, че най-подходящият начин за подобряване на придвижването в градовете са по-ниските цени и по-добрият обществен транспорт.

Спрямо останалите видове транспорт, горивата за автотранспорта навсякъде в ЕС вече се облагат с високи данъци. Различните видове автомобилни горива се облагат с различни ставки и това се отразява върху състава на автопарка. По-ниските данъци и други стимули в много страни от ЕС например са довели до значително повишение на броя продавани дизелови автомобили. Макар те да са допринесли за намаляването на емисиите на парникови газове, косвеното поощряване на ползването им и все по-широкото им разпространение са допринесли за замърсяването на въздуха в Европа.

В транспортния сектор често се отпускат субсидии и данъчни облекчения. Някои насърчават по-екологичните алтернативи като обществения транспорт, но други — например преференциалното данъчно третиране на фирмени автомобили и данъчните облекчения за горивата за международен въздушен и воден транспорт — водят до повече ползване на автомобили или повишено потребление на изкопаеми горива. Цялостният ефект от това би могъл да е съществен. Например в Германия — най-големият пазар за автомобили в Европа — около 64 % от всички нови автомобили през 2014 г. са регистрирани на фирми.

Широкото разпространение на електрически автомобили в Нидерландия и Норвегия пък е тясно свързано с редица стимули, предлагани на потенциалните купувачи. Ако обаче тези стимули спрат, потребителите вероятно бързо биха се върнали към автомобилите на конвенционални горива. В Нидерландия от 1 януари 2016 г. се прилагат променени данъчни правила за хибридните автомобили с възможност за включване в електрическата мрежа и обикновените хибридни автомобили. Тази промяна незабавно доведе до огромен спад в продажбите на електромобили. Подобни реакции на потребителите са наблюдавани и в други страни, включително Дания.

Инфраструктурата да се заплаща от потребителя

Таксуването за ползване на инфраструктура е друг ефективен способ за повлияване върху цената на транспорта и съответно — търсенето. В Европа се прилагат различни начини за събиране на средства от ползването на пътищата. Пътните такси в много случаи представляват цена, заплащана за изминатото разстояние, а винетките дават право на автомобила да използва пътната инфраструктура на страната в рамките на определен период.

През 2015 г. 27 от страните в ЕИП имат някаква форма на пътно таксуване на тежките превозни средства (като камиони и автобуси). Директивата „Евровинетка“ на ЕС предвижда за тях такси, заплащани от ползвателите на пътищата. Регионалните и националните органи могат да подобрят таксуването за ползване на инфраструктура чрез преминаване от винетки към електронни пътни такси. По-широкото и системно приложение на справедливи и ефективни пътни такси, въз основа на принципа „потребителят/замърсителят плаща“, би пренасочило хората към по-устойчиви транспортни алтернативи.

Обществените органи също играят ключова роля — те трябва да осигурят свързаността между различните транспортни системи (напр. железопътната и въздушната) и удобното им съчетаване (напр. липса на необходимост от закупуване на отделни билети), както и еднозначността на ценовите стимули. Чрез своите регулаторни и финансови правомощия, държавните власти способстват и за оформянето системата за мобилност в бъдеще. Например, те биха могли да включат намаляването на въглеродния отпечатък и приспособяването към климатичните промени сред задължителните съображения за всички инфраструктурни проекти. Обществените органи могат също да способстват за сътрудничеството между различните заинтересовани лица, така че да се засили обменът на ноу-хау и иновативни идеи, както и да помагат на различните оператори да бъдат подготвени за въздействието от изменението на климата и да се справят с него. Подобрената оперативна съвместимост между европейските ЖП услуги би могла да даде възможност за пренасочване на по-големи обеми товари към този по-щадящ за околната среда вид транспорт.

Транспортът е сложен отрасъл с много различни заинтересовани лица от публичния и частния сектор — инфраструктурни предприятия, доставчици на различни видове транспорт, производители на превозни средства, регулаторни органи и потребители. Много от тях имат само частичен поглед върху системата. Освен това транспортът изисква големи и трайни инвестиции в инфраструктура, самолети, влакове, кораби и друга техника. Голяма част от тези инвестиции идват от държавните бюджети.

Декарбонизацията на транспортния бранш ще се отрази на всички европейци и цялата икономика. Ще е необходимо енергийният сектор в ЕС да се адаптира към промените в търсенето. Повишеното ползване на електрически превозни средства например, ще доведе до повишено търсене на електроенергия. Очаква се също декарбонизацията на транспорта да се отрази и върху нефтопреработвателната промишленост, като същевременно предлага нови възможности в областта на алтернативните горива. Тя може да засили конкурентоспособността на Европа, като даде възможност на европейските производители да разработват и изнасят свръхмодерни транспортни технологии.

Интелигентна, новаторска мобилност

Част от търсенето на мобилност се дължи на начина и навиците на живот. С повишаващи се доходи, все повече европейци пътуват до различни части на света по работа и за удоволствие. Летенето със самолет, което само преди 50 години представляваше незабравимо събитие, преживяно от малцина, днес е нещо обичайно. Същото важи и за притежанието на автомобил, дори и през повечето време той да не се ползва. Моделите на потребление постоянно се развиват и ще продължат да се изменят. В резултат на изменението на климата, сред предложенията за туристи вероятно ще се появят нови дестинации като Арктика. Можем обаче да вземаме решения в полза на по-екологичните алтернативи.

Иновативните решения всъщност могат да хвърлят ръкавица на тези потребителски модели и все пак да откликват на необходимостта от мобилност. Иновациите не касаят единствено проектирането на двигатели и енергийната ефективност, а също и новите бизнес-модели и модели на собственост. В туристическия свят, доминиран от пакетни пътувания, фирмите могат да се насочат към алтернативите, които предлага екологичният туризъм — например къмпинг-ваканции с велосипед в цяла Европа.

Наличието на мрежа от велосипедни алеи би било убедителен довод пътуващите до работа и за удоволствие да изберат колоездене. Някои страни в ЕС вече въвеждат велосипедни мрежи, простиращи се отвъд градските центрове. Германия наскоро откри първата отсечка от бъдеща 100-километрова „вело-магистрала“, свързваща 10 града и 4 университета в Рурска област. По това вело-шосе, за чийто градеж са използвани предимно железопътни релси, излезли от употреба, няма да се допуска никакво автомобилно движение. Според изчисления, щом бъде завършена, вело-магистралата ще намали натовареността на пътното движение в района с до 50 000 автомобила на ден.

Иновациите могат да способстват и за подобряване на товарната логистика и автотранспорта като цяло. Много камиони пътуват натоварени само в едната посока. Ако логистиката бъде по-координирана, това би намалило „празните курсове“ и съответно — броя товарни автомобили на пътя. Съвсем наскоро група самоуправляващи се камиони измина 2000 км в Европа. Възможно е в недалечното бъдеще да навлязат и самоуправляващите се леки автомобили. Очаква се, че чрез контрол на скоростта, те ще намалят разхода на гориво. Освен това те могат да подобрят обслужването на нуждите от придвижване на някои социални групи, например децата, както и хората в напреднала възраст. Възможно е изграждането на интелигентни транспортни системи, които да предотвратяват произшествия и да намаляват разхода на гориво и задръстванията.

Интелигентната мобилност може да съчетава различни видове транспорт и възможности за обслужване на нуждите от придвижване (обществен транспорт, споделяне или наем на автомобил, таксиметрови услуги и вело-мрежа) чрез информационни технологии, приложения и интелигентно таксуване.

Иновациите и научно-изследователската дейност със сигурност ще бъдат сред движещите фактори за преход към по-интелигентна и чиста мобилност. И така, кое е следващото, което да проучим — триколки на слънчева енергия, плавателни съдове с платна и слънчеви панели или линейки-дронове?