Транспорт и обществено здраве

Световната здравна организация (СЗО) наскоро предупреди за застрашаващи здравето нива на замърсяване на въздуха в много от големите градове по света. Още в първите дни на 2016 г. няколко европейски града, включително Лондон и Париж, се оказаха в сериозно отклонение от допустимите норми. Гражданите бяха приканени да променят поведението си, като използват обществения транспорт или споделено пътуване с лични автомобили, за да предотвратят влошаването на проблема. Предвид специфичните метеорологични условия, съчетани с високите емисии на замърсители и предвижданите рекордни температури, свързани с  изменението на климата, можем да очакваме отклоненията от нормите да зачестяват.

Очевидни и все по-изобилни са доказателствата за последиците за здравето, които може да има излагането на различните замърсители на въздуха. Въпреки че в новинарските заглавия влизат само силните замърсявания, дългосрочното, непрекъснато излагане дори на ниски концентрации замърсители на въздуха е много по-вредно за човешкото здраве.

Европейският транспортен сектор е постигнал значително намаляване на емисиите на някои основни замърсители на въздуха — най-вече благодарение на въведените стандарти за емисии, финансови стимули и — в по-малка степен — алтернативни горива и мерки за избягване на транспорт. Необходима е обаче още работа, за да продължи намаляването на нивата на замърсяване и да се изпълнят целите на Европейския съюз за 2030 г. и по-нататък. Макар да е най-големият виновник, автотранспортът не е единственият, който трябва да намали емисиите си — въздушният, водният и железопътният транспорт също участват в замърсяването на въздуха и не бива да се пренебрегват.

По подобен начин, шумовото замърсяване застрашава човешкото здраве и благосъстояние, като отново най-големият му причинител е движението по пътищата. Макар да са постигнати намаления на замърсителите на въздуха от транспорта, излагането на шум над приетите лимити остава постоянно във всички градски райони в Европа през последните години.

Въздействие на транспорта върху здравето

Последните данни за Европа показват, че въпреки значителните намаления на емисиите през последното десетилетие, над 400 000 случая на преждевременна смърт всяка година могат да се отдадат на замърсяването на въздуха от всички източници.

Отделните замърсители на въздуха могат да причинят множество различни последици за здравето. Азотни оксиди, фини прахови частици (ФПЧ₁₀ и ФПЧ_2,5), серни оксиди, въглероден моноксид и различни тежки метали като кадмий, олово и живак: всичко това се изпуска от отработените газове от автомобилите. Освен това прекурсорите в отработените газове могат да реагират в атмосферата и така да се образува озон. На последно място, в резултат на износването на гуми и спирачки, във въздуха се изпускат също фини прахови частици и тежки метали, които след отлагането си върху асфалта могат да се повдигнат отново във въздуха от преминаващите коли.

Съприкосновението с тези замърсители може да има много конкретни последици за здравето, но като цяло се засягат органите, нервната система и кръвта, което причинява или влошава състояния, сред които белодробни заболявания, водещи до респираторни проблеми, сърдечни удари, астма, тревожност, световъртеж и умора.

Шумът също има съществени последици за здравето. Излагането на шум през нощта може да причини смущения на съня, което да доведе до неблагоприятни последици за здравето. Дългосрочното, продължително ежедневно излагане на шум може да доведе до повишено кръвно налягане и сърдечносъдови заболявания, наред с други болести. Очаква се, че до 2020 г. в градски райони ще живеят над 80 % от европейците, много от тях  в близост до натоварена транспортна инфраструктура и възли, например летища и магистрали.

Според изчисления, 125 милиона европейци (т.е. един на четирима) са подложени на нива на шума от пътен транспорт, надвишаващи средно дневно, вечерно и нощно ниво от 55 децибела (55 dB L_den). Поради непълната отчетност, е вероятно тези стойности да са значително по-високи.

Последни данни сочат, че това излагане на шум води до раздразнение при 20 милиона европейци, смущения на съня при 8 милиона души, 43 000 хоспитализации и най-малко 10 000 случая на преждевременна смърт. Освен това шумът от движението на самолети в летищата и около тях засяга значителен брой хора, включително деца, като най-малко 8 000 ученици в Европа страдат от нарушения в четенето в резултат на излагане на високи нива на шум.

Справяне със замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване

Настоящото европейско законодателство в областта на транспорта, качеството на въздуха и шумовите нива третира замърсяването на въздуха и шума в околната среда с цел подобряване на човешкото здраве и състоянието на околната среда. Европейските стандарти за емисиите (Стандартите „Евро“) регулират емисиите на замърсители от различните типове превозни средства. Актуалният стандарт „Евро 6“ например, който е в сила за новите превозни средства от 2014 г. насам, залага лимит за емисиите на фини прахови частици от бензиновите и дизеловите автомобили от 5 милиграма на километър (мг/км) — петкратно намаление в сравнение с нивата от 2005 г.. Емисиите на NO_x пък са ограничени до 80 мг/км за дизеловите автомобили и 60 мг/км за бензиновите, което също е значително намаление спрямо 2005 г.

Стандартите „Евро“ включват спецификации за изпитване на превозните средства, но са налице значителни разминавания между официалните стойности на емисиите от автомобилите (т.е. тези, отчетени в тестови условия) и емисиите в реални условия. Предприемат се мерки за коригиране на това, включително разработване на нови спецификации за изпитване и въвеждане на преносими системи за измерване на емисиите (PEMS), които могат да се монтират на автомобили за измерване на показателите при реално движение по пътищата.

За да се намали вредата от шумовото замърсяване, ЕС е въвел различни мерки, включително технически стандарти за намаляване на емисиите на шум при източника (напр. европейско етикетиране на гумите, което помага на потребителите да откриват „по-тихи“ гуми). Директивата относно шума в околната среда допълва тези стандарти. Тя има за цел да подобри качеството на събираните данни с цел по-добро управление на отношението между жителите и пътното движение. Директивата изисква да се изготвят планове за действие по отношение на основните транспортни източници и най-големите градски райони с цел намаляване въздействието на шума върху засегнатото население, а при необходимост — и на самото ниво на шума, както и защита на тихите места, т.е. местата без шумово замърсяване. Тези планове за действие понастоящем се намират в трети поред петгодишен цикъл — до 2018 г.

Успоредно с усилията на ЕС, много местни и регионални инициативи са насочени към намиране на иновативни решения на проблемите, свързани с причиняваното от транспорта замърсяване на въздуха и шумово замърсяване. Две такива инициативи, реализирани между 2006 г. и 2013 г., са подходът „стъпка по стъпка“ на Любляна и „Големият взрив“ на Севиля, подпомогнали развитието на вело-инфраструктура. И двете мерки успешно са облекчили задръстванията, подобрили качеството на въздуха и намалили емисиите на парникови газове. В Севиля, където за срока на проекта броят ежедневни пътувания с автомобил към центъра на града е намалял от 25 000 на 10 000, е измерен спад на концентрацията на NO₂ с 29 %, а на ФПЧ — с 19.5 %. В Любляна, по време на проекта, делът на колоезденето в общото движение се е повишил с 20 %. Тези стойности отразяват впечатляващи резултати. Макар да няма официални данни относно подобряването на здравето и намаляването на шума, откъслечни доказателства сочат, че и в двата града шумът е намалял значително.

С взор към бъдещето

С наличната законодателна рамка и иновативни решения, се очаква в цяла Европа емисиите на замърсители на въздуха от транспорта да продължат да намаляват, което да се отрази положително на човешкото здраве. Въпреки това, 87‒90 % от жителите на градовете в ЕС все още са изложени на замърсители на въздуха в концентрации, които СЗО смята за вредни. Според изчисления, спазването на лимитите за ФПЧ_2,5 би могло да предотврати прибл. 144 000 случая на преждевременна смърт. В по-дългосрочен план Европа ще трябва да интегрира още по-силно политическите мерки и действията за намаляване емисиите на замърсители на въздуха и за създаване на условия за по-добро здраве и благосъстояние на гражданите си, както и избягване на последиците от силни замърсявания като тези в Лондон и Париж. Намаляването на емисиите на замърсители от транспорта със сигурност ще допринесе за подобряване качеството на въздуха, особено в градските райони.

По отношение на шума предизвикателството е още по-голямо. Това е изключително широкоразпространен замърсител в Европа, като икономическият растеж, повишената производителност на икономиката, все по-мащабната урбанизация и свързаните с тях транспортни нужди, ще продължат да застрашават качеството на звуковия пейзаж. Това ще се отрази и на здравето на европейците. Шумът от движението по пътищата ще остане най-голямата заплаха, а този от летищата ще продължи да оказва въздействие върху живеещите в близост хора. От ключово значение е да се подобри отчитането на шумовите нива, за да се изгради по-пълна картина за предизвикваните от тях последици за здравето. Страните се насърчават да продължат развитието на своите планове за действие относно шума, но е необходимо да се акцентира и върху намаляването на шума още при източника — далеч по-ефективен начин за решаване на проблема.