следващ
предишен
елементи

Article

Основни положения в икономиката и екологията

Смяна на език
Article Публикуван 04-09-2014 Последна промяна 05-11-2021
Photo: © Gülcin Karadeniz
През март 2014 г. Париж (Франция) бе засегнат от замърсяване с прахови частици. Използването на частни автомобили беше силно ограничено дни наред. От другата страна на планетата едно китайско предприятие пускало на пазара нов продукт: застраховка срещу смог за китайски туристи, чийто престой бил провален от лошото качество на въздуха. Колко тогава струва чистият въздух? Може ли икономиката да ни помогне да намалим замърсяването? Ето поглед отблизо към някои основни икономически понятия.

Думата „икономика" идва от старогръцката дума οικονομία (икономиа), което означава управление на домакинството. Обхванатите от нея дейности са от още по-далечното минало. Ранните общности се състояли главно от семейства в широкия смисъл на думата, които работили съвместно, за да осигурят оцеляването на групата и задоволяването на основните си нужди. Различни членове на общността отговаряли за различни дейности: набавяне на храна, намиране или изграждане на подслон и др.

С усложняването на обществата и разполагаемите технологии членовете започнали да се специализират в различни задачи, необходими за общността. Специализацията била съпроводена с нарастващ обмен на стоки и услуги, както в самата общност, така и с други общности.

Пазарни цени

Използването на обща парична единица улеснило търговията. Независимо дали под формата на мъниста, сребърни монети или евро, „парите" отразяват мълчаливо споразумение, че всеки, който ги притежава, може да ги разменя за стоки и услуги. Действителната цена — колко единици от общата валута да се разменят за даден продукт — е също въпрос на споразумение между купувача и продавача.

Има различни модели, използвани за обяснение на това как пазарите определят продажната/покупната цена. Една от основните хипотези е, че купувачът или потребителят приписва някаква ценност на продукта и е готов да плати за нея. За повечето продукти, колкото по-висока е цената, толкова по-малко са потребителите, готови да я заплатят.

Друга хипотеза е, че доставчикът няма да произведе продукта, ако той не може да бъде продаден на цена, която е по-висока от разходите за производството на единица от този продукт. В реалния свят, за да изтласкат конкурентите от пазара или да намалят излишните количества, доставчиците могат да продават своите продукти под производствените разходи — практика, наречена „дъмпинг".

Ключовата дума тук е „разходи". Как изчисляваме разходите? Включват ли цените, които плащаме за стоки и услуги, разходите за използването на природни ресурси — казано с по-технически думи „природния капитал" — или разходите за замърсяването, генерирано по време на производството и потреблението?

Краткият отговор е „Не". Едва ли някоя от цените на пазара отразява действителните разходи за даден продукт — т.е. разходите както за производството, така и за възстановяване на околната среда (включително разходите за здравеопазване, свързани с влошаване състоянието на околната среда). Настоящата ни икономическа система е изградена върху хилядогодишна практика, основаваща се на разбирането, че предоставяните ни от природата услуги са безплатни. В повечето случаи онова, което плащаме за материали (нефт, желязна руда, вода, дървен материал и пр.), покрива разходите за добиване и транспортиране, както и оперативните разходи на предприятието. Това е една от основните слабости на настоящата икономическа система и не е лесно тя да бъде отстранена поради две главни причини.

Fish for free

(c) Gülcin Karadeniz

Трудности при оценката на разходите

На първо място, много е трудно да се направи оценка на разходите за всички услуги и ползи, които природата ни осигурява, или за всички щети, причинявани от нашите дейности. Цената, която отделните хора или обществата са готови да платят за чист въздух, може да бъде много различна. За население, което е изложено на извънредно високи нива на замърсяване с прахови частици, това може да представлява цяло състояние; за хората, които го дишат всеки ден обаче, то може да е нещо, което едва ли забелязват.

Икономистите, специализирали в областта на екологията, разработват счетоводни концепции, опитващи се да изчислят „цената" на подобни ползи, които получаваме от околната среда, както и на щетите, нанесени ѝ от човешката дейност.

Част от счетоводната работа във връзка с околната среда поставя акцент върху разходите от щетите като база за изчисляване на паричната стойност на услугите. В случая с качеството на въздуха например тези специалисти изчисляват медицинските разходи, дължащи се на лошо качество на въздуха, загуба на човешки живот, загуба на очакваната продължителност на живота, загуба на работни дни и др. Колко например струва да живеем в тих квартал? Разликата между цените на жилищни имоти със сходно качество може да се използва за оценка на пазарната стойност на тихата околна среда.

Всички тези изчисления си остават обаче ориентировъчни. Невинаги е ясно в каква степен лошото качество на въздуха допринася за конкретни респираторни проблеми или доколко шумът намалява цените на жилищата.

За някои ресурси екологичното счетоводство може също така да направи оценка доколко този ресурс е на разположение в даден район — например прясната вода в даден речен басейн. Тук може да се добавят интензивността на валежите, речните дебити, повърхностните и подпочвените води и т.н.

Заплащане за екологични услуги

Второ, дори ако успеем да направим ясна оценка на цената, отразяването на този „допълнителен разход" в настоящите цени ще има в краткосрочен план тежки социални последици. Драстичното увеличение на цените на хранителните продукти през 2008 г, когато цената на някои основни храни се удвои за шест месеца, засегна всички, но най-тежко засегнати бяха най-бедните хора. Бързото преминаване от система, при която природните услуги са безплатни, към система с включване на всички разходи ще бъде много спорно в социално отношение.

Все пак някои екологични разходи се включват вече в цените, които заплащаме за някои стоки и услуги. Данъците и субсидиите са най-често използваните инструменти от правителствата за „регулиране" на пазарните цени. Екологичните данъци добавят допълнителни разходи към цените на продуктите, повишавайки продажната цена. Този инструмент може да се използва за свиване на потреблението на определени неустойчиви продукти. Например таксите за задръстване, прилагани в някои европейски градове, дават възможност само на ползвателите на частни автомобили, които са заплатили допълнителна такса, да се движат в центъра на града.

По подобен начин субсидиите могат да насърчат потребителите да избират по-екологични продукти, като се намали покупната им цена. Тези инструменти могат да се използват и за решаване на проблеми на социалната справедливост чрез предоставяне на помощ за групите в неравностойно положение и засегнатите групи.

Икономистите, специализирали в областта на екологията, разработват и концепции за „фискална реформа по отношение на околната среда", с цел да изследват как да бъдат променени данъците в полза на екологичните алтернативи и как да бъдат реформирани субсидиите, вредни за околната среда.

В някои случаи даден участник на пазара (доставчик или купувач) може да е толкова голям, че да въздейства върху пазара. За някои зелени технологии и продукти решението на публичните органи да се премине към тези технологии им е позволило да навлязат на пазара и да се конкурират с установените участници.

При все че сферата на икономиката ни помага да разберем някои концепции, формиращи нашите модели на потребление и производство, както и цените и стимулите в нашия глобализиран свят, много други фактори, например технологиите и политиката, също играят своята роля.

Permalinks

Geographic coverage

Тагове

категории:
категории: signals2014, circular economy
Действия към документ