Как да направим градовете „зелени“

Какво прави един голям град устойчив?

Големите градове са центрове на икономическа и социална дейност. Те могат да се развиват, но могат и да западат. Няма универсално решение, което да направи един град устойчив. Трябва да се решават проблеми, свързани с различни аспекти на градския живот. Не става въпрос само за изграждане на зелени площи, привличане на новаторски и зелени предприятия и създаване на ефективен обществен транспорт. На града трябва да се гледа в неговата цялост, включваща благосъстоянието на неговите жители.

Малмьо е индустриален град с около 300 000 жители от различен произход. Градът има високи сгради, построени през 60-те години на миналия век, както и еднофамилни къщи с градини. В него има също нови квартали, където се опитахме да изградим града на бъдещето: с неутрално равнище на емисии на въглерод, компактен, зелен.

След затварянето на голямата корабостроителница в началото на 80-те години, населението започна да намалява, главно заради високата безработица. Отне известно време, за да се замести този отрицателен имидж на града с друг, положителен — с приятна битова среда, пионер в политиките и осведомеността в областта на околната среда, град на справедлива търговия, който е зелен и чист, и така нататък.

Как може един голям град да стане устойчив?

Общината на Малмьо е изложила общите си екологични цели в дългосрочна програма, съгласувана с целия политически спектър. В програмата за околната среда се посочва, че градската администрация на Малмьо ще стане неутрална по отношение на климата до 2020 г., а до 2030 г. цялата община ще е захранвана със 100 % възобновяема енергия. Има също целеви показатели за намаляване на енергопотреблението на глава от населението, както и на емисиите на парникови газове.

Програмата за околната среда предвижда също по-устойчиво използване на ресурсите, включително на водата, земята и биологичното разнообразие в града, както и в по-широките околности. Поставяме си също за цел да създадем по-приятна битова среда за всеки човек — с други думи, да помогнем за изграждането на града на бъдещето.

Как тези цели намират израз в конкретни проекти?

Въз основа на програмата за околната среда, градската община на Малмьо приема планове за действие с по-конкретни целеви показатели. Така например според един от конкретните целеви показатели в нашия план за действие, до 2015 г. 40 % от органичните отпадъци трябва да се използват за производството на биогаз. Конкретен целеви показател като този изисква действия на различни равнища и етапи. Домакинствата трябва да сортират все по-голям дял от своите отпадъци. Органите за управление на отпадъците трябва да имат готовност да събират нарасналите количества органични отпадъци. И накрая, за да се превърне нарастващото количество органични отпадъци в биогаз, ни трябват нови инсталации или допълнителен капацитет на наличните инсталации.

Някои целеви показатели, като по-високите проценти на сортиране в домакинствата, могат да бъдат постигнати чрез информационни кампании. Други е възможно да изискват инвестиции в инфраструктурата, включително в екипите за събиране на отпадъци и в инсталациите за производство на енергия.

Както в този пример, един конкретен целеви показател изисква включването на голям брой различни участници. За да осъществим тези проекти, ние сме и трябва да бъдем в постоянен диалог с гражданското общество, публичните институции и частния сектор. Много от нашите проекти получават финансиране от ЕС.

Как жителите участват или помагат за това?

Основен компонент на нашата програма за околната среда е това, което наричаме „как лесно да се направи това, което е правилно". На жителите трябва да се даде възможност да изберат най-устойчивите алтернативи, включително чрез насърчаване на използването на обществения транспорт и подобреното управление на отпадъците.

Когато става въпрос за промяна на поведението, знанието е от жизненоважно значение. Подходът ни се основава на даване възможност на нашите жители да вземат информирани решения. Какво означава решението им да се качат на своята кола за качеството на въздуха и трафика в града, в сравнение с използването на обществения транспорт?

Една от нашите цели е да направим града социално устойчив, с повече взаимодействие между хората, живеещи в различни части на града. Това предполага създаване на пространства и възможности за жителите на Малмьо да се събират, като зелени площи или фестивали. Така се допринася и за създаване на положителен имидж на града, както и за подобряване на битовата среда.

(c) Daniel Skog

Колко време е нужно, за да се превърне голям град като Малмьо в напълно устойчив град?

Всеки град започва от различна точка. Зависи от наличната инфраструктура, политическите приоритети и цели. Малмьо има едно предимство в сравнение с повечето големи европейски градове. Тази насочена към бъдещето визия е в действие от 90-те години на миналия век. В резултат някои части от града са вече изградени и благоустроени в съответствие с тази визия.

Говорим за съвсем конкретни проекти и конкретни проблеми и имаме по-добро разбиране за предстоящите задачи. Така че в този смисъл ние сме сред пионерите в Европа.

В кварталите, в които работим вече 15 години, можем да видим, че програмата е придобила своя собствена динамика. За изпълнението на някои проекти, например сортиране и рециклиране на отпадъците, може да са нужни от 5 до 10 години, но промяната на обществените нагласи може да отнеме до едно поколение. Други случаи, включително преустройството на съществуващите сгради, може да изискват дори повече време.

Преходът неизменно става на малки стъпки. Публичните органи играят определена роля за улесняването на този преход — не само като осигуряват рамка, но и като дават пример.

Кои са основните предизвикателства?

Според мен най-голямото предизвикателство е да се планира дългосрочно; с други думи, да се откажем от краткосрочното и средносрочното планиране. Политиците се избират с мандат от четири или пет години и техните политически приоритети могат да се променят след изборите или по време на мандата им. Същото важи и за предприятията. Дадено инвестиционно решение зависи от това колко могат да спечелят от него и кога. Когато става въпрос за изграждането на устойчиви градове, ние всъщност разглеждаме голям брой различни елементи, както посочих вече.

Трябва да планираме и да се готвим за хоризонт, далеч отвъд нашите пет- или десетгодишни планове за действие. Например сградите, които строим сега, може всъщност да се използват и през 2100 г. От бъдещите енергийни нужди ли изхождаме, или от използването на сградите, когато ги проектираме? Необходимо е да имаме едновременно и визия, и гъвкавост. Може да няма все още ясни отговори на тези въпроси, но без съмнение си струва да помислим върху тях.

Роланд Зинкернагел

Роланд Зинкернагел работи в отдела за околната среда в градската община на Малмьо.