Но храната е и в определен смисъл просто една „стока“. За производството ѝ са необходими ресурси като земя и вода. Подобно на други продукти на пазара храната се консумира и използва и може да бъде пропиляна. Значителна част от храната се пропилява, и по-специално в развитите държави, като това означава, че се прахосват ресурсите, използвани за производството на тази храна.

Хранително-вкусовият сектор и хранителните отпадъци са сред ключовите области, подчертани в „Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ на Европейската комисия от септември 2011 г. Макар да е налице широко признание, че прахосваме част от храната, която произвеждаме, е доста трудно да направим точно изчисление. Европейската комисия изчислява, че само в ЕС годишно се прахосват 90 милиона тона храни или 180 кг. на човек. Голяма част от храната все още е годна за консумация от човека.

Не се отнася единствено за храни

Въздействието върху околната среда на хранителните отпадъци не е ограничено до земеползване и ползване на вода. Според пътната карта на Европейската комисия веригата на добавена стойност на храните и напитките в ЕС причинява 17 % от преките емисии на парникови газове и 28 % от използването на материални ресурси.

Тристрам Стюарт, автор и един от ключовите организатори на „Да нахраним 5 хиляди“ (инициатива да се нахранят 5 000 души на площад „Трафалгар“ в Лондон), признава, че повечето богати държави пропиляват между една трета и половината от всичките си храни.

„Не е само проблем на богатия свят. Развиващите се държави страдат от пропиляване на храните, чиито нива понякога са почти толкова високи, колкото тези в богатите държави, но поради много различни причини. Вината за това в повечето случаи е в липсата на адекватна селскостопанска инфраструктура като технологии след прибиране на реколтата. Може да се пресметне, че поне една трета от всички хранителни запаси в света се пропиляват, казва Тристрам.

Хранителните отпадъци се получават на всеки етап от производството и веригата на доставки както и на етапа на потреблението. И това може да има множество причини. Част от хранителните отпадъци произтичат от законодателството, което често се въвежда, за да защити човешкото здраве. Друга част може да е свързана с потребителските предпочитания и навиците. Трябва да бъдат анализирани и набелязани всички необходими различни етапи и причини за намаляване на хранителните отпадъци.

Пътната карта на Европейската комисия призовава за „колективно усилие на селскостопанските производители, хранителната промишленост, търговците на дребно и потребителите посредством ефективни по отношение на ресурсите производствени техники, както и от устойчивите решения за избор на храна“. Европейската цел е ясна: намаляване наполовина на изхвърлянето на годни за консумация храни в ЕС до 2020 г. Някои членове на Европейския парламент действително призовават 2013 г. да бъде обявена за „Европейска година срещу хранителните отпадъци“.

„Няма панацея. Всеки различен проблем има нужда от различно решение“, казва Тристрам, като добавя „Чудесната новина е, че можем да намалим въздействието си върху околната среда и не е необходимо това да се превръща в саможертва.“ Не е като да помолим хората да летят по-рядко със самолет, да ядат по-малко месо или да карат автомобила си по-рядко, макар и да трябва да направим всичко това. Действително това е възможност. Просто трябва да спрем да изхвърляме храни и вместо това да им се радваме“.