Article

Има ли „бизнес логика“?

Смяна на език

Този сайт е с ограничена функционалност с изключен JavaScript. Моля, уверете се, че JavaScript е активиран във Вашия браузър.

Article Публикуван 11-06-2012 Последна промяна 17-03-2023

Photo: © Stockbyte

Topics: Ефективно използване на ресурсите и отпадъците

От малки предприятия до мултинационални компании, много дружества търсят начини за задържане и увеличаване на пазарния им дял. При интензивната конкуренция в световен мащаб, стремежът към устойчивост предполага повече от създаване на „зелен“ корпоративен имидж и намаляване на разходите за производство. Може да означава нови бизнес насоки.

Нашествието на човекоподобни маймуни вероятно не е било отбелязано сред най-големите рискове за бизнеса на „Unilever“, но се е случило. На 21 април 2008 г. централата на „Unilever“ в Лондон и съоръженията в Мърсисайд, Рим и Ротердам бяха нападнати от активисти на „Грийнпийс“, маскирани като орангутани. Активистите протестираха срещу вредите, нанесени върху индонезийските тропически дъждовни гори от производството на палмово масло, използвано в продуктите на „Unilever“. Скоро след нашествието дружеството обяви, че ще започне да извлича цялото палмово масло, което използва, от „устойчиви“ източници до 2015 г. Оттогава дружеството очерта бизнес план за интегриране на устойчивостта в централните му практики.

Много различни причини могат да мотивират дадена мултинационална компания да приеме по-устойчиви практики. Могат да са свързани с корпоративния имидж на компанията или с имиджа на марките. Устойчивостта може да бъде наложена като изискване от инвеститорите на компанията, които могат да се оттеглят парите си от компании, които не предприемат действия по отношение на рисковете от изменение на околната среда или не проявяват интерес към извличане на ползи от екологични иновации.

Както Карен Хамилтън, вицепрезидент по устойчивостта на „Unilever“, казва: „Не виждаме конфликт между растежа и устойчивостта. В действителност все повече потребители изискват това от нас.“

Или просто приемането на устойчиви практики може да има бизнес логика. Компаниите могат да си осигурят предимство пред конкурентите и да увеличат пазарния си дял. Това може и да е равнозначно на бизнес възможности за иновативни еко-предприемачи в отговор на нарастващото търсене за „зелени“ продукти.

Карен добавя „Устойчивостта също означава спестяване на разходи. Ако можем да намалим опаковането, ще ограничим използването на енергия в завода, така ще спестим пари и ще увеличим печалбата.“

Къде да търсим идеите

Щом големите мултинационални компании започнат да прилагат по-зелени практики, техният размер им позволява да се усети разликата. Те имат склонност да мотивират предприятията от сектора да приемат подобни практики. Създаден в навечерието на Срещата на високо равнище в Рио от 1992 г., за да даде гласност на бизнеса, Световният бизнес съвет за устойчиво развитие е платформа, създадена за насърчаване на устойчивостта в бизнес сектора.

Докладът „Визия 2050 г.“ на Световния бизнес съвет за устойчиво развитие, който обединява водещи мениджъри и експерти, очертава задължителните елементи, които бизнес секторът трябва да реализира през следващите десетилетия, за да постигне устойчивост в световен мащаб. С други думи призовава за устойчивост отвътре.

Основните „задължителни елементи“, идентифицирани от Световния бизнес съвет за устойчиво развитие, отразяват много от целите на политиците: включване на екологичните вреди в пазарните цени; намиране на ефективни начини за производство на повече храна, без използване на повече земя и вода; преустановяване на обезлесяването; намаляване на въглеродните емисии в целия свят чрез преминаване към екологосъобразна енергия; и използване на енергийна ефективност навсякъде, включително и в транспортния сектор.

Проектът за разкриване на въглерод (CDP) е още една инициатива, която поощрява устойчивостта в бизнес сектора. Това е организация с нестопанска цел, която се стреми да постигне намаление на емисиите от парникови газове и използване на вода от предприятия и градове. CDP също помага на инвеститори да оценят бизнес рисковете, свързани с околната среда, като изменение на климата, недостиг на вода, наводнения и замърсяване или просто недостиг на суровини. Особено в контекста на настоящата финансова криза инвеститорите имат важна роля при оцеляването на компаниите.

Няма универсално решение

Въпросът остава: как може дадена компания да превърне устойчивостта в бизнес управление? Няма универсално решение, но са налице множество съвети и подкрепа.

Устойчивите бизнес платформи като Световния бизнес съвет за устойчиво развитие и проекта за разкриване на въглерод осигуряват насоки на компаниите, които желаят да бъдат начело на процеса. Има и много целенасочени препоръки като насоките на ОИСР за мултинационалните предприятия, които са приложени към Декларацията на ОИСР относно международните инвестиции и мултинационалните предприятия. Те представят доброволни принципи и стандарти за отговорно бизнес поведение за мултинационални корпорации, които функционират в държави, подписали Декларацията.

Повечето съществуващи схеми са обаче доброволни и обикновено са разглеждани в рамките на по-широк контекст на корпоративна социална отговорност.

Не само висшето ръководство в различни компании насочва прехода към устойчиви практики. Правителствата и публичните органи като цяло могат да помогнат на компании чрез създаването на равнопоставеност и осигуряване на стимули. Вероятно костюмите на орангутани не винаги са необходими, но потребителите и гражданското общество могат също да дадат ясен сигнал на частния сектор, като просто посочат, че е налице интерес към екологосъобразни продукти.

Карен потвърждава това: „Правителствата и гражданското общество със сигурност трябва да работят заедно. Предприятията могат по-специално да променят трансграничните вериги на доставки и, разбира се, мащаба, в който те достигат до потребителите.“