Направете нещо за нашата планета, отпечатайте тази страница само ако е необходимо. Колкото и малко да е ефекта може да е огромен, когато милиони хора го правят!
Article
През май 2011 г. в магазина на „Apple“ на „Пето авеню“ в Ню Йорк се тълпяха хора от цял свят, за да купят последния iPad2 на „Apple“. В този ден всички доставки бяха разпродадени в рамките на часове. Магазинът на „Пето авеню“ бе един от късметлиите. Много магазини на „Apple“ по света можеха само да приемат поръчки и да доставят продукта няколко седмици по-късно.
Забавянето не бе предизвикано от недобро бизнес планиране или прекалено успешна маркетингова кампания. То бе породено от серия бедствия на другия край на планетата. Пет от основните компоненти на iPad2 бяха произведени в Япония по време на земетресението от 11 март 2011 г. Имаше възможност за лесно прехвърляне на производството на някои компоненти към Южна Корея или Съединените американски щати, но не и на цифровия компас. Един от ключовите му производители бе разположен на около 20 км от реакторите във Фукушима и бе принуден да затвори фабриката си.
В нашия взаимосвързан свят пътуването на много електронни уреди започва в мините, които са разположени най-вече в развиващите се страни, а центровете за развитие на продукта се намират най-често в развитите страни. В днешно време производството на лаптопи, мобилни телефони, автомобили и цифрови камери изисква редки почви като неодимий, лантан и церий. Макар тези държави да разполагат с неизползвани резерви, добивът е скъп и в някои случаи токсичен и радиоактивен.
След добиването им материалите обикновено се транспортират до място за обработка и се превръщат в различни компоненти на продукти, които на свой ред се транспортират до други обекти за сглобяване. До момента, в който закупуваме даден уред, различните му компоненти вече са обиколили света и на всеки етап от пътуването са оставили отпечатък върху околната среда.
Същото се отнася и до храните на нашата трапеза, мебелите във всекидневните ни и горивото в автомобилите ни. Повечето материали и ресурси се извличат, обработват в потребителски продукт или услуга и транспортират до домовете ни, които са главно в градски области. Предоставянето на прясна вода на европейските домакинства например не означава само извличането на използваното количество от водно тяло. За подготвянето на водата за консумация имаме нужда от инфраструктура и енергия за транспортиране, съхранение, обработка и затопляне. След „употреба“ все така имаме нужда от инфраструктура и енергия за обезвреждането.
За да направим стандартната чаша кафе в Нидерландия, ни трябват около 140 литра вода. Голяма част от нея е нужна за отглеждане на растението кафе. Още по-учудващо е, че за производството на един килограм говеждо месо ни трябват средно 15 400 литра вода.
Източник: Мрежа „Water Footprint“
Някои от въздействията върху околната среда на нивата и моделите на нашето потребление не са видими на пръв поглед. При производството на електричество за зареждане на мобилни телефони и замразяване на храните се отделят емисии на въглероден диоксид в атмосферата, което на свой ред допринася за изменението на климата. Транспортът и промишлените съоръжения отделят замърсители на въздуха като серни оксиди и натриеви оксиди, които вредят на човешкото здраве.
Милионите, които тръгват на юг през лятото, оказват допълнителен натиск върху ваканционните дестинации. В допълнение към емисиите на парникови газове от екскурзията им, нуждата от настаняване допринася за търсенето в строителния сектор за материали и енергия. Сезонното повишаване на местното население налага извличане на повече вода за санитарни цели и забавления по време на сухите летни месеци. Означава също обработка на отпадъчни води, транспортиране на повече храна до тези местности и управление на повишения обем отпадъци.
Въпреки неяснотата относно точния обхват на въздействието върху околната среда, е ясно, че настоящите нива и модел на извличане на ресурсите не могат да останат без промяна. Най-просто казано, ние сме ограничили количествата жизненоважни ресурси като земеделски земи и води. Това което често започва като местен проблем — недостиг на вода, изсичане на годи за пасища или отделяне на замърсители от промишлени съоръжения — може лесно да се превърне в глобален и системен проблем, който засяга всички нас.
Един показател за потреблението на ресурси е екологичният отпечатък, разработен от Мрежата „Global Footprint“. Той оценява потреблението на държавите по отношение на земеползване на световно равнище, включително и косвено земеползване за производство на стоки и поглъщане на емисии на въглероден диоксид. Съгласно тази методика през 2007 г. всеки човек е имал отпечатък, отговарящ на 2,7 глобални хектара.
Това далеч надвишава 1,8 хектара, които всеки от нас има на разположение, за да поддържа потреблението си, без да застрашава производствения капацитет на околната среда (Мрежа „Global Footprint“, 2012 г.). В развитите държави разликата е дори по-фрапираща. Държавите от ЕАОС консумират 4,8 хектара на жител въпреки наличен „биокапацитет“ от 2,1 хектара на човек (Мрежа „Global Footprint“, 2011 г.).
Нашият стремеж и нужда да консумираме природни ресурси представлява само едната страна на монетата. Изграждането на вили в Испания, отглеждането на домати в Нидерландия, ваканциите в Тайланд означават и работни места, доход и в крайна сметка поминък и по-добро качество на живот за строителните работници, фермерите и туристическите агенти. За много хора по света по-висок доход означава възможността да посрещнеш основните си нужди. Но не е лесно да се дефинира какво представлява „нужда“, като определението варира значително в зависимост от културните възприятия и нивата на доходите.
За хората, които работят в редкоземните мини във Вътрешна Монголия в Китай, добивът на минерали означава сигурност на изхранването на техните семейства и образование за децата им. За работниците във фабриките в Япония, може да означава не само храна и образование, а и няколко седмици ваканция в Европа. За тълпите, които се стичат към магазина на „Apple“, за някои крайният продукт може да представлява задължителен професионален инструмент, а за други -- уред за забавление. Нуждата от забавления също е човешка нужда. Въздействието върху околната среда зависи от това как удовлетворяваме тази нужда.
Пътуването, извършено от електронните ни уреди, храните и чешмяната вода, не приключва в домовете ни. Пазим нашия телевизор или камера, докато вече не са на мода или не са съвместими с нашия DVD плейър. В някои държави от ЕС се изхвърлят около една трета от закупените храни. Ами храните, изхвърлени дори и преди да ги закупим? Ежегодно 2,7 милиарда тона отпадъци биват изхвърляни в 27-те държави от Европейския съюз.
Къде обаче отиват всички тези отпадъци? Краткият отговор би бил — далеч от погледа ни. Някои в действителност се търгуват — законно и незаконно — на световните пазари. Дългият отговор е много по-сложен. Зависи от това „какво“ се изхвърля и „къде“. Повече от една трета от теглото на отпадъците, произведени в 32-те страни членки на ЕАОС, се състои от строителни отпадъци и такива от разрушения, които са тясно свързани с икономическия бум. Друга една четвърт са отпадъци от мини и кариери. Макар в крайна сметка всички отпадъци да произлизат от човешкото потребление, само по-малко от една десета от теглото на общите отпадъци произтича от домакинствата.
Знанията ни за отпадъците са толкова непълни, колкото данните за потреблението, но е ясно, че все още трябва да направим много, що се отнася до управлението на отпадъците. Всеки гражданин на ЕС използва средно 16-17 тона материали годишно и голяма част от тях се превръщат рано или късно в отпадъци. Този размер би се повишил до около 40-50 тона на човек, ако се вземат предвид неизползваният добив (например миннодобивен нанос) и „екологичните раници“ на вноса (общо количество природни материали, чиято природна среда е нарушена).
Законодателството, което включва директивите на ЕС за сметищата, излезлите от употреба превозни средства, акумулаторите, опаковките и отпадъците от опаковки, са помогнали на Европейския съюз да отклони голям дял от битовите отпадъци от сметищата към съоръженията за инсинерация и рециклиране. През 2008 г. 46% от твърдите отпадъци в ЕС са оползотворени. Останалите са изпратени за инсинерация (5 %) или на сметища (49 %).
Електронните домашни уреди, компютрите, осветителното оборудване и телефоните съдържат опасни вещества, които създават заплаха за околната среда, но също така включват и ценни метали. Оценките от 2005 г. сочат, че електрическото и електронното оборудване на пазара съдържа 450 000 тона мед и седем тона злато. На Лондонската борса за метали тези метали биха стрували съответно приблизително 2,8 милиарда евро и 328 милиона евро през февруари 2011 г. Въпреки значителните различия сред европейските държави, много малка част от това електронно оборудване понастоящем се събира и използва повторно или рециклира, след изхвърляне.
Ценните метали „изхвърлени като отпадъци“ също имат глобално измерение. Германия изнася около 100 000 използвани автомобили годишно през Хамбург за държави извън Европейския съюз, основно Африка и Близкия изток. През 2005 г. тези автомобили са съдържали около 6,25 тона метали от групата на платината. За разлика от ЕС в повечето държави вносителки липсват необходимите наредби и капацитет за разглобяване и рециклиране на използвани автомобили. Това представлява икономическа загуба и води до допълнително извличане, което причинява вреди на околната среда, често извън ЕС, които могат да се избегнат.
По-доброто управление на битовите отпадъци предлага значителни предимства — превръщането на отпадъците в ценен ресурс, като се избегнат вредите за околната среда, включително и емисиите на парникови газове и като се намали търсенето на нови ресурси.
Да вземем например хартията. През 2006 г. приблизително 70 % от хартията от твърдите битове отпадъци се рециклира, което се равнява на една четвърт от общото потребление на хартиени продукти. Повишаването на нивото на рециклиране до 90% би ни позволило да задоволим повече от една трета от търсенето на хартия с рециклирани материали. Това би намалило търсенето на нови ресурси и би довело до по-малко хартиени отпадъци, изпратени на сметищата или за инсинерация, както и по-малко емисии на парникови газове.
Нито потреблението, нито производството сами по себе си вредят на околната среда. Става въпрос за въздействието върху околната среда на „това което консумираме“, къде и в какво количество, както и „как го произвеждаме“. От местно до глобално ниво политиците, предприятията и гражданското общество вземат участие в превръщането на икономиката в по-зелена.
Технологичните иновации предлагат много решения. Използването на чиста енергия и чист транспорт оказва по-слабо въздействие върху околната среда и може да задоволи някои наши нужди, ако не всичките. Но технологиите не са достатъчни.
Нашето решение не може да бъде единствено рециклирането и повторното използване на материали, така че да добиваме по-малки количества ресурси. Не можем да избегнем консумирането на ресурси, но това което можем да направим е да консумираме разумно. Можем да сменим фокуса към по-чисти алтернативи и да направим производствените процеси по-зелени, като се научим да превръщаме отпадъците в ресурс.
Със сигурност са необходими по-добри практики, по-добра инфраструктура и допълнителни стимули, но с тях можем да изминем пътя само частично. Окончателният етап на пътуването зависи от потребителския избор. Независимо от опита и възрастта ни нашите ежедневни решения при купуване на някои стоки и услуги оказват влияние върху това което се произвежда и количеството. Търговците на дребно могат също да окажат влияние върху това, което се поставя на рафтовете, и могат да насърчат търсенето на устойчиви алтернативи нагоре по веригата на доставките.
Един миг на размисъл пред рафтовете в супермаркета или пред кофата за боклук вероятно е добро начало за нашия личен преход към устойчив начин на живот. Мога ли да използвам вчерашните остатъци вместо да ги изхвърля? Мога ли да заема тази машина вместо да си я купя? Къде мога да рециклирам стария си мобилен телефон?
For references, please go to https://www.eea.europa.eu/bg/signals/sighnali-2012-gh/statii/ot-mini-do-otpadtsi-i or scan the QR code.
PDF generated on 22-03-2023 21:35
Engineered by: Екип за уеб сайта на ЕАОС
Software updated on 12 March 2023 21:56 from version 23.1.28
Software version: EEA Plone KGS 23.3.11
Действия към документ
Сподели с другите