Европейски поглед върху устойчивостта

Кой е най-важният фактор, който определя потребителския избор?

“Това определено е цената. За една голяма част от обществото е лукс да избира стоки по някаква друга причина различна от цената. Но все пак потребителите могат да избират да консумират сезонни и местни хранителни продукти или пресни продукти, които често са по-евтини. Това ще доведе до явни ползи за здравето на тези хора, както и за обществото като цяло.

Изборът на по-устойчива алтернатива зависи от инфраструктурата и от информираността на хората по отношение на въздействието им върху околната среда. При отсъствие на транспортна инфраструктура не можем да очакваме, че хората ще спрат да използват собствените си коли, за да стигнат до работа.

Или в случая със законодателството, ако не можем да обясним стойността на дадени правила или закони, би било почти невъзможно да ги приложим. Необходимо е да ангажираме хората и да ги убедим.

Това често изисква превод в ежедневен от научен език в полза не само на гражданите, но и на политиците.”

Какво е необходимо за успеха на конференцията Рио+20?

“Необходими са ни конкретни резултати като приемане на нова институционална рамка или специфични цели във връзка със зелената икономика. Но дори и без конкретни резултати конференцията може да придобие значително влияние.

Аз напълно подкрепям създаването на международен съд за престъпления в областта на околната среда или институционална уредба, която да предотвратява подобни проблеми, на които се натъкнахме при последните преговорни кръга в областта на околната среда.

Независимо от постигнатия напредък при създаване на подобни институции, самият факт, че провеждаме дискусии и се опитваме да намерим съвместно решение вече е голяма крачка напред. Доскоро преговорите в областта на околната среда на глобално равнище разделяха света на две части: развитите и развиващите се държави.

Вярвам, че все повече се отдалечаваме от този двуполюсен подход. Поради по-голямата им зависимост от природни ресурси, множество развити държави ще бъдат сред първите засегнати от глобалния недостиг на ресурси. Смятам, че ако конференцията Рио успее да убеди голяма част от тях да се адаптират към поустойчиви практики, това ще бъде голям успех.”

В този контекст може ли Европа да помогне на развиващия се свят?

“Концепцията за зелената икономика не е приложима единствено за развитите страни; всъщност тя предвижда дългосрочна перспектива. В момента много от развиващите се страни продават природните си ресурси на твърде ниски цени. Макар и примамени от краткосрочни перспективи, в действителност тези държави може би продават бъдещото си благополучие и растеж.

Мисля обаче, че това се променя. Правителствата са все по-загрижени за дългосрочните последици от износа на ресурси. Индустрията в много развиващи се страни също започва да инвестира в устойчивост. Подобно на колегите им от развития свят, те са изправени пред недостиг на ресурси. Това е значителен финансов стимул за компаниите в целия свят.

Моето мнение е, че можем да помогнем ако отворим селскостопанските си пазари и позволим на тези държави да създадат допълнителна стойност. В момента чуждестранните компании идват и извличат ресурси, като се наблюдава много ниско икономическо производство от страна на местното население.

Селскостопанството по принцип е решаващо. Ако погледнем напред към предизвикателствата, свързани със световното производство на храни, очевидно е, че ще се нуждаем от повече храни, а това изисква повишаване на ефективността на производството в развиващите се страни. Увеличаването на селскостопанската продукция в развиващите се страни ще намали вноса на храни.”

“Означава редица малки неща, като да си сложа още един пуловер вместо да увеличавам парното, да използвам градския транспорт вместо колата си и да избягвам да летя, когато е възможно. Освен това означава да информирам собствените си деца, както и другите за концепцията за устойчивостта ипоследиците от избора, който правим всеки ден.

Не смея да твърдя, че винаги е възможно да избягвам полетите, предвид работата ми. Но ето защо е необходимо да направим въздушния транспорт поустойчив наред с всичките ни други неустойчиви потребителски навици. Това е предизвикателството на зелената икономика.”